Решение № 1157 от 07.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1157 гр. Варна, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100502238 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал.2, т.2 и т.6 от ГПК.

Образувано е по повод жалба с вх. № 15695/18.09.2024г. по регистъра на ЧСИ Н. Г., рег.№ 716 с район на действие Окръжен съд-Варна подадена от Д. Д. П., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20137160400328 по описа на ЧСИ Н. Г. срещу отказ на ЧСИ, обективиран в постановление от 30.08.2024г. да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години в периода от образуване на изпълнителното дело до настоящия момент, както и жалба срещу насоченото изпълнение върху несеквестируемо имущество, а именно налагане на запор върху вземане на длъжника за пенсия.

Жалбоподателят твърди, че по изпълнително дело № 20137160400328 по описа на ЧСИ Н. Г. са настъпили предпоставките за прекратяването му на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради неизвършване на изпълнителни действия по инициатива на взискателя в период от повече от 2 години, като във връзка с това е сезирал съдебния изпълнител с молба вх.№ 14226/27.08.2024г. за прекратяването му. Отделно от това са въведени възражения срещу наложения запор върху пенсията на длъжника, доколкото вземането му за нея е несеквестируемо по закон. Моли да бъде отменен наложения запор върху вземането му за пенсия, както и да бъде отменен отказът за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция като незаконосъобразни.

В предоставения срок по чл.436, ал.3 от ГПК не е постъпило писмено възражение от 1 взискателя „А. Б...“ ЕООД.

ЧСИ – Н. Г. в изложени мотиви по обжалваното действие, счита жалбата за неоснователна. Посочва, че не е налице бездействие от страна на взискателя да иска извършване на изпълнителни действия, поради което не е настъпила перемпция на изпълнителното производство. Посочва също, че наложеният запор на вземането на длъжника за пенсия е съобразено с разпоредбата на чл.446а от ГПК и удръжки се правят доколкото същият разполага и с доход от трудово възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, срещу подлежащи на обжалване актове - чл.435, ал.2, т.2 и т.6 от ГПК и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнителното производство по изп. дело № 20137160400328 по описа на ЧСИ Н.

Г. е образувано на 04.03.2013г. по молба на „.....“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 11.01.2013г. издаден по ч.гр.д.№ 1071/2012г. по описа на РС-П... срещу длъжника Д. Д. П. за парични вземания в размер на 18130,58 лева главница по договор за потребителски кредит от 04.02.2012г., лихва за забава в размер на 127,88 лева дължима за периода от 25.03.2012г. до 08.11.2012г., законна лихва върху главницата считано от 22.11.2012г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1180,34 лева – разноски.

Върху гърба на изпълнителния лист са отбелязани извършваните от длъжника доброволни погашения в периода от м.06.2013г. до 31.05.2024г., както следва 5 броя месечни плащания за 2013г.; 5 броя месечни плащания за 2014г.; 3 броя месечни плащания за 2015г.;

1 плащане за 2016г.; 13 броя месечни плащания за 2017г.; 10 броя месечни плащания за 2018г.; 5 броя месечни плащания за 2019г.; 3 броя месечни плащания за 2020г. и 4 броя месечни плащания за 2024г. По делото са приложени писмени доказателства за извършените плащания - преводни нареждания с наредител Д. Д. П..

Вземането по изпълнителния лист е придобито с договор за цесия от 23.02.2015г. „А.

Б...“ ЕООД, който е конституиран като взискател с постановление на съдебния изпълнител от 09.06.2015г.

Междувременно ЧСИ е сезиран с искания от страна на взискателя за извършване на справки и предприемане на изпълнителни действия с молби от 01.03.2017г.; 08.11.2019г.;

04.05.2020г.; 02.06.2021г.; 27.05.2022г.; 04.10.2022г.; 19.07.2023г.; 05.09.2023г.; 18.09.2023г.;

27.02.2024г. и 02.07.2024г., въз основа на които са налагани запори на вземания на длъжника за трудово възнаграждение до Община П...; вземания за суми по банкови сметки в „.... Б...“ АД, в „...“ АД, в „....“ АД, „....“ АД, „...“ АД; запор върху вземане за пенсия; наложена е й възбрана на собствени на длъжника имоти в с....., Община П... на 26.04.2024г.

Видно от представената справка от НАП, актуална към 19.03.2024г. Д. Д. П. е в трудово правоотношение с Община П... считано от 13.11.2023г. С изпратената справка от кмета на Общината от 22.04.2024г. се уведомява ЧСИ, че брутната месечна заплата на Д. П.

2 е в размер на 1662,50 лева, от която се правят удръжки по изп.дело № 993/2021г. по описа на ЧСИ П.. И..

С молба на взискателя от 02.07.2024г. е поискано да бъде наложен запор на личната пенсия на длъжника, която видно от представената информация от НОИ е пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 от КСО и е в размер на 653,96 лева. Запорът е наложен със запорно съобщение до НОИ гр.Варна, изпратено на 03.07.2024г. и получено на 05.07.2024г., в което ЧСИ е указал на третото лице – НОИ удръжките да се правят при спазване на правилата на чл.446 от ГПК и е уточнил, че освен пенсия, Д. П. получава трудово възнаграждение в размер на 1130 лева по трудово правоотношение с работодателя Община П....

С писмо от 16.07.2024г. ТД на НОИ – Варна е уведомило ЧСИ Н. Г., че върху пенсията на Д. Д. П. е наложен запор по изп.дело № 20137160400328 по описа на ЧСИ Н. Г. считано от 01.08.2024г., като определената удръжка в размер на 594,65 лева е съобразена с разпоредбата на чл.446, ал.1 от ГПК.

С молба от 27.08.2024г. Д. П. е сезирал ЧСИ Н. Г. с искане за прекратяване на изпълнителното производство, която с обжалваното постановление от 30.08.2024г. е оставена без уважение поради липса на основанието по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

По жалбата срещу отказът за прекратяване на изп.производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК

Съдът намира жалбата на длъжника по изпълнението срещу отказът на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение по изп.дело № № 20137160400328 по описа на ЧСИ Н. Г. по реда на чл.435, ал.2, т. 6 от ГПК вр.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради настъпила перемпция за неоснователна.

Перемпцията е институт на изпълнителното производство, приложението на който е обусловено от активността на взискателя и чиято последица е прекратяване на принудителното изпълнение по силата на закона. В изпълнителният процес, кредиторът може да избере дали да действа - да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен, или да не действа.

Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване. По аргумент на противното самото извършване на изпълнителни действия въз основа на искането е пречка за прекратяване на изпълнителното дело и следва да се отчете при изчисляване на двугодишния срок. Това е така, тъй като изпълнителният процес съществува само и доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи, а взискателят е длъжен да поддържа висящността му като предприема съответните изпълнителни действия. Перемпцията по същността и последиците си е законоустановен юридически механизъм, който цели да стимулира взискателя да бъде активен предвид угрозата образуваното по негова инициатива изпълнително производство да бъде прекратено.

3

Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение. Всяко искане да бъде приложен определен изпълнителен способ, така и всяко действие, чрез което се осъществява този способ прекъсва давността, респективно започва да тече нов срок.

В случая жалбоподателят твърди, че изпълнителното производство е перемирано поради това, че не са предприети от взискателя изпълнителни действия в продължение на период по-голям от 2 години, без да уточни същия с начален и краен момент. Горното налага да бъде изследван целия период считано от образуване на изпълнителното производство през м.03.2013г. до датата на постановения отказ за прекратяване на ЧСИ – 27.08.2024г.

Както бе посочено по-горе, активност от страна на взискателя се изисква тогава, когато по изпълнителното дело не се осъществява изпълнение от страна на длъжника – доброволно или принудително. В случая длъжникът Д. П. е извършвал в продължителен период от време – от 2013г. до 2020г. регулярни доброволни плащания както по сметка на ЧСИ, така и директно към взискателя, с което е признавал съществуването на задължението, подлежащо на принудително изпълнение и е поддържал висящността на изпълнителното производство.

Преустановяването на доброволните плащания от страна на длъжника по изпълнението през м.06.2020г. /последното плащане за 2020г. е от 22.06.2020г./, създава задължение за взискателя да бъде активен за посочване на изпълнителни способи, чрез които да се осъществява принудителното изпълнение, с оглед угрозата при продължително бездействие, същото да бъде перемирано.

Отчитайки хронологията на постъпващите към съдебния изпълнител молби от взискателя за извършване на справки и предприемане на изпълнителни действия /01.03.2017г.; 08.11.2019г.; 04.05.2020г.; 02.06.2021г.; 27.05.2022г.; 04.10.2022г.; 19.07.2023г.;

05.09.2023г.; 18.09.2023г.; 27.02.2024г. и 02.07.2024г./, настоящият съдебен състав намира, че не е налице период на продължаващо повече от законоустановения двугодишен срок бездействие от страна на взискателя. Горното налага извод, че не е настъпила перемпция и съответно липсва основание за прекратяване на изпълнението в тази хипотеза.

Постановеният отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство поради липса на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е основан на правилно установени релевантни факти и приложение на закона, поради което жалбата срещу отказа на ЧСИ е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По жалбата срещу насоченото изпълнение срещу несеквестируемо имущество на длъжника по чл.435, ал.2, т.2 от ГПК

Видно от изпратеното запорно съобщение с изх.№ 7664/03.07.2024г. ЧСИ е наложил запор на получаваната от длъжника пенсия, като на основание чл. 508 от ГПК съдебният изпълнител е дал възможност на третото лице /НОИ гр.Варна/ да посочи дали признава вземането. В съобщението е посочено удръжките да се правят ежемесечно, но при спазване на правилата на чл.446 от ГПК, като е указан и фактът на доказано получавания от 4 длъжника доход от трудово възнаграждение.

След преценка на релевантните обстоятелства – размер на получаван доход от трудово възнаграждение /в брутен размер от 1662,50 лева/ и пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 от КСО /в размер на 653,96 лева/, при отчитане на вече наложен запор на част от трудовото възнаграждение и при съблюдаване на законовите изисквания на чл.446 от ГПК за минималния размер на несеквестируемия доход, компетентният орган ТД на НОИ гр.Варна е изпратила отговор на съдебния изпълнител, че признава вземането и ще извършва ежемесечни удръжки в размер на по 594,65 лева. При това положение следва да се приеме, че посочената сума, като част от пенсията на длъжника, е над несеквестируемия доход, който се запазва за длъжника, следователно не е налице незаконосъобразност на наложеният върху нея запор. Това обуславя и извод за неоснователност на жалбата в тази част.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на основание чл.437, вр.чл.435, ал.2, т.6 от ГПК жалба с вх. № 15695/18.09.2024г. по регистъра на ЧСИ Н. Г., рег.№ 716 с район на действие Окръжен съд-Варна подадена от Д. Д. П., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20137160400328 по описа на ЧСИ Н. Г. срещу отказ на ЧСИ, обективиран в постановление от 30.08.2024г. да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.