Решение № 297 от 15.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100507313 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата – Ч. Б. И., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Е. К., с приложено пълномощно, с която се обжалва решение №5232 от 23.03.2024г., постановено по гр.дело №43395/2023г. по описа на СРС, Г.О., 162-ри състав, в частта, в която е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че Ч. Б. И., с ЕГН **********, дължи на „СОФИЙСКА ВОДА” АД, с ЕИК 130175000, сумата от 1894.86 лв., от която а) 1888.01 лв., главница, представляваща стойността на предоставени ВиК услуги за периода от 26.03.2020г. до 24.11.2022г. по договорна (съдебна) сметка 2800052127, създадена към клИ.тски номер 1005425698, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 26.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането и б) 6.85 лв., мораторна лихва за периода от 06.05.2020г. до 24.11.2022г., както и в частта, в която е осъдена Ч. Б. И., с ЕГН **********, да заплати на „СОФИЙСКА ВОДА” АД, с ЕИК 130175000, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 123.42 лв., сторени разноски в исковото производство, както и сумата от 66.41 лв., сторени разноски в заповедното производство, изчислени съразмерно на уважената част от предявените искове.

Във въззивната жалба са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните части.

Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е приел, че е налице валидно облигационно отношение между страните, тъй като при доказателствена тежест за 1 ищеца по делото не са ангажирани доказателства, че ответницата има качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на §1, ал.1, т.2, б.”б” от Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги. Твърди се, че представената по делото справка от Агенция по вписванията - Имотен регистър, съдържаща информация за вписвания, отбелязвания и заличавания на сделки и актове с недвижими имоти, извършени от Ч. Б. И., за периода от 01.01.1998г. – 31.10.2022г., не представлява годно доказателство, от което може да се обоснове извод, че ответницата е носител на правото на собственост или на ограничено вещно право по отношение на процесния недвижим имот – апартамент №9, с административен адрес: град София, ж.к.“********; съответно че е възникнала валидна облигационна връзка между страните по делото с предмет доставка на ВиК услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води по отношение на посочения недвижим имот. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените установителни искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Прилага се списък по чл.80 от ГПК досежно сторени разноски пред настоящата въззивна инстанция.

Въззиваемата страна - „СОФИЙСКА ВОДА” АД, с ЕИК 130175000, не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената въззивна жалба.

Предявени са от „СОФИЙСКА ВОДА” АД, с ЕИК 130175000, срещу Ч. Б. И., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.200 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед петитума на подадената въззивна жалба предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.200 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. В останалата отхвърлителна част първоинстанционото решение е влязло в сила като необжалвано.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №21725/2023г. по описа на СРС, Г.О., 162-ри състав, въззиваемият - ищец „СОФИЙСКА ВОДА” АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 26.04.2023г. и е постановена на 06.05.2023г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу Ч. Б. И.. В срока по чл.414 ГПК е подадено от длъжника - Ч. Б. И. възражение, поради което дължимите от нея суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

2

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението в обжалваните части е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за частична основателност на предявените от ищеца - „СОФИЙСКА ВОДА” АД срещу ответницата - Ч. Б. И. установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.200 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Прието е, че ответницата - Ч. Б. И. като собственик на процесния имот има качеството потребител на ВиК услуги и като такъв е страна по възникналото договорно правоотношение с ищеца, с предмет доставка на ВиК услуги, има задължение да заплаща стойността на доставяните от ищеца ВиК услуги в процесния имот. Посочено е още, че ищецът е установил със събраните по делото доказателства, че е изпълнил задължението си да достави ВиК услуги в имота на ответницата - Ч. Б.

И. при спазване на изискванията на Общите условия по договора за доставка на ВиК услуги, както и на действащата нормативна уредба, доказано е количеството и стойността на доставените ВиК услуги за исковия период от време. Прието е още, че съгласно Общите условия, потребителят е длъжен да заплаща потребените количества ВиК услуги в 30-дневен срок от издаване на фактурата, т.е. задължението е възникнало като срочно и съответно след изтиЧ.е на предвидения срок за плащане е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава върху неплатената главница за исковия период.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи в частта, в която са уважени предявените искове, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/.

Настоящият състав следва да обсъди доводите релевирани в подадената въззивна жалба досежно незаконосъобразността на обжалваното решение, които счита за неоснователни, поради следните съображения:

В конкретния случай спорният по делото въпрос, пренесен и във въззивното производство, се свежда до съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на ВиК услуги досежно недвижим имот – апартамент №9, с административен адрес: град София, ж.к.“********. С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на договорни отношения между страните за доставка на ВиК услуги, количеството на доставените ВиК услуги за процесния период, както и че тяхната стойност възлиза на 3 претендираната сума.

Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн.ДВ, бр.88/08.10.2004г.), потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Според легалната дефиниция в §1, ал.1, т.2, б.“б“ ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

(обн.ДВ,бр.18/25.02.2005г.),

"потребители" са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

В разглеждания случай и противно на поддържаното във въззивната жалба съдът приема, че от анализа на събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин факта, че ответницата - Ч. Б. И. е придобила правото на собственост върху процесния водоснабден имот - апартамент №9, с административен адрес: град София, ж.к.“********, с договор за дарение, сключен на 28.05.2004г. и до изтиЧ.ето на периода, за който се претендира заплащането на ВиК услуги - 24.11.2022г. няма данни имотът да е отчужден или обременен с вещно право на ползване. Това обстоятелството съдът приема за установено въз основа на представена по делото справка от Агенция по вписванията - Имотен регистър, съдържаща информация за вписвания, отбелязвания и заличавания на сделки и актове с недвижими имоти, извършени от Ч.

Б. И., за периода от 01.01.1998г. – 31.10.2022г.. Макар че приетата по делото справка от Агенция по вписванията - Имотен регистър не съставлява титул за собственост, това не я лишава от доказателствена стойност, а вменява в задължение на съда да извърши съвкупна преценка на всички ангажирани по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните, както и направените от тях оспорвания. В случая ответницата не е заявила в хода на делото, че представената по делото справка от Агенция по вписванията - Имотен регистър удостоверява неверни фактически обстоятелства. Отделно от това въззивният съд счита, че Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно нормата на чл.44, ал.1 от Правилника за вписванията писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл.45 от Правилника за вписванията удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл.80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл.82, ал.1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и в ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената по делото справка от Агенция по вписванията - Имотен регистър, съдържаща информация за вписвания, отбелязвания и заличавания на сделки и актове с недвижими имоти, извършени от Ч. Б. И., за периода от 01.01.1998г. – 31.10.2022г., която не е била оспорена от ответницата, е годна да установи притежанието на вещно право от последната и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество. В 4 случая съдът отчита факта, че по делото не са ангажирани доказателства, които да опровергаят удостоверените в справката обстоятелства. Същевременно установяването на принадлежността на правото на собственост не е ограничено единствено с представяне на нотариален акт за придобиване на такова вещно право. Ето защо въззивният съд счита за неоснователен релевирания във въззивната жалба довод за липсата по делото на доказателства, че през исковия период ответницата се е легитимирала като собственик на процесния апартамент. Притежанието на право на собственост върху имота обосновава извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, обвързващо страните, по което ответницата - като потребител на доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност. Дали ответницата реално е ползвала имота през процесния период няма отношение при извършване на преценка относно качеството на потребител на ВиК услуги. Ответницата не твърди и съответно не са ангажирани доказателства, че се е разпоредила с процесния имот преди началото на исковия период. По изложените съображения въззивният съд счита, че ищецът, който носи доказателствена тежест, е установил с допустимите в закона доказателствени средства, че ответницата притежава право на собственост върху процесния имот през исковия период, съответно се налага извода, че през исковия период ответницата има качеството потребител на ВиК услуги и като такъв е обвързан от облигационни отношения с ищеца по доставка на ВиК услуги в този имот и като собственик дължи заплащането на стойността доставените в имота ВиК услуги в сроковете, определени в Общите условия. Наведените във въззивната жалба възражения в обратен смисъл се явяват неоснователни.