Решение № 797 от 10.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 797 гр. София, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20241000502717 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 2888 от 15.05.2024 г., постановено по гр.д. № 10661/2021 г. от Софийски градски съд е осъдил ответницата А. Ц. М., ЕГН ********** да заплати на В. М., ЕГН **********, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл.

32 от Семейния кодек и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

- сумата от 19 365.15 лева, представляваща нейната припадаща се част като солидарен длъжник, една втора от изплатеното от ищеца в периода от 09.08.2017 г. до предявяването на иска на 27.08.2021 г. за погасяване на вноски по Договор за банков кредит от 13.09.2012 г., сключен с „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.08.2021 г.;

- сумата от 28 507.23 лева, представляваща една втора част от изплатената от ищеца сума в периода от 09.08.2017г. до 31.03.2021 г., с която е погасил солидарни задължения по договор за потребителски кредит от 25.02.2017 г., предоставен от „Кредитприват - Фидор банк АГ“, Ф.Р. Германия за нуждите на семейството, ведно със законна лихва, считано от деня на подаване на исковата молба – 27.08.2021 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над сумата от 28 507.23 лева до пълния предявен размер от 57 938.86 лева;

1

Първоинстанционният съд с посоченото решение, което по своето правно естество е определение е прекратил производството в частта по предявения от В. М. против А. Ц. М., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 32 от Семейния кодек, имащ за предмет осъждане на ответницата да заплати сумата 5 214.98 лева, представляваща една втора част от изплатеното от ищеца задължение в периода от 05.09.2021 г. до 05.09.2022 г., породено от Договор за банков кредит от 13.09.2012 г. с „Райфайзенбанк (България)”АД.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил:

- ответницата А. Ц. М., ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски в първата инстанция на В. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата 4 321.73 лева;

- ищеца В. М., ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски в първата инстанция на А. Ц. М., ЕГН **********, на основание чл.

78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата 840 лева;

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца В. М., ЕГН ********** в частта, в която е отхвърлен иска, имащ за предмет осъждането на ответницата А. Ц. М., ЕГН ********** да заплати припадащата се част от погасено солидарно задължение, породено от Договор за потребителски кредит от 25.02.2017 г., предоставен от „Кредитприват - Фидор банк АГ“, Ф.Р.

Германия за нуждите на семейството, ведно със законна лихва, считано от деня на подаване на исковата молба – 27.08.2021 г., за разликата над сумата от 28 507.23 лева до пълния предявен размер от 57 938.86 лева.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Поддържа, че събраните по делото доказателства установяват, че по време на брака, на 25.02.2017 г. е получил кредит от немската банка, с който е погасил парични задължения, породени от предходни договори за кредит, по които получените суми са разходвани за издръжката на семейството.

Гражданският брак е прекратен по взаимно съгласие с решение, постановено на 09.08.2017 г. от Софийски районен съд, т.е след предоставянето на кредита.

Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и вместо това осъди ответницата да заплати по втория предявен иск припадащата й се част от възникналото солидарно задължение, за разликата над сумата от 28 507.23 лева до пълния предявен размер от 57 938.86 лева.

2

Моли да се присъдят направените във въззивното производство деловодни разноски.

Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се атакува о т А. Ц. М., ЕГН **********, с подадената от нея въззивна жалба и с насрещна жалба, подадена в срока за отговор по подадената от ищеца жалба.

Жалбоподателката А. Ц. М., ЕГН ********** излага доводи за неправилност на решението в атакуваните части, поради необоснованост, допуснато при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Поддържа, че с подписаната от нейния съпруг декларация, че ще изплаща издръжката на роденото по време на брака дете, с погасяването на задължение към банката, обезпечено с ипотека, както и със споразумението по чл. 50 от Семейния кодек при прекратяването на брака за нея са отпаднали поетите при условията на солидарност задължения.

Налице са доказателства, че при закупуването на жилището с кредит от банката, обезпечен с ипотека е разходвала в повече от другия съсобственик свои лични парични средства, в размер на сумата от 20 000 евро.

Моли въззивния съд да отмени решението в осъдителната част и вместо това да отхвърли изцяло предявените искове.

Моли да се присъдят направените в двете инстанции деловодни разноски.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът – В. М., ЕГН ********** е предявил против А. Ц. М., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 32 от Семейния кодек и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за:

- сумата от 19 365.15 лева, представляваща нейната припадаща се ½ част като солидарен длъжник от изплатената от него в периода от 09.08.2017 г. до предявяване на иска 27.08.2021 г. сума за погасяване на вноски по Договор за банков кредит от 13.09.2012 г., сключен с „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на 3 исковата молба – 27.08.2021 г.;

- сумата от 57 938.86 лева, представляваща една втора част от изплатената от него сума в периода от 09.08.2017г. до 31.03.2021 г., с която е погасил солидарни задължения по договор за потребителски кредит от 25.02.2017 г., предоставен от „Кредитприват - Фидор банк АГ“, Ф.Р. Германия за нуждите на семейството, ведно със законна лихва, считано от деня на подаване на исковата молба – 27.08.2021 г.;

Ищецът твърди в исковата молба, че на 24.08.2007 г. с Договор за продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 175, том І, н.д. № 158/2007 г. по описа на нотариус, вписан под № 500 в регистъра на Нотариалната камара, район на действие – Софийски районен съд са придобили с ответницата А. Ц. М., в режим на обикновена дялова съсобственост по ½ ид.ч. недвижим имот в степен на завършеност „груб строеж“, представляващ апартамент № 5А, със застроена площ 91.58 кв.м., на първи етаж, вх. „А“ в жилищна сграда в УПИ – І - 766,767,768, 769, кв.35, по плана на гр.София, м. „Лагера“, за сумата 28 370 евро,с левова равностойност 55 486.90 лева.

Продажната цена е заплатена с предоставен кредит от „Банка ДСК" АД, който е обезпечен с ипотека.

Ищецът твърди още, че с ответницата са сключили граждански брак на 11.09.2010 г.

На 13.09.2012 г. като кредитополучател и ответницата А. Ц. М., като cъдлъжник са сключили Договор за банков кредит с „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с който е предоставена сумата 133 550.66 лева с цел пълното рефинансиране на остатъка от кредита към „Банка ДСК“ ЕАД, в размер на 116 700 лева.

Страните по този втори договор за банков кредит са уговорили, че ще бъде погасен с 240 анюитетни месечни вноски, считано от 05.11.2012 г. до 05.10.2032 г., като размера на анюитетната вноска за първите 12 месеца е в размер 937.64 лева.

Страните по делото 2012 г. са се установили да живеят в гр. Мюнхен, Ф.Р. Германия.

На ******** г. в гр. *** е родена тяхната дъщеря И. В. М., ЕГН **********, за което обстоятелство е съставен Акт за раждане № 0328/10.06.2014 г. от длъжностното лице по гражданско състояние на Столична община, район „Красно село“. л. 83 Ищецът поддържа, че от датата на прекратяване на гражданския брак с ответницата до предявяване на исковете е заплатил общо 38 742.65 лева за погасяване на ипотечния кредит към „Райфайзенбанк (България)” ЕАД.

Отделно от това, на 25.02.2017 г., преди прекратяване на брака е получил потребителски онлайн кредит от „Кредитприват Фидор банк АГ Германия“ за сумата от 50 000 евро с левова равностойност 97 791.50 лева.

Цялата сума от кредита е използвал за погасяване на потребителски кредити, които предхождат по време този от 25.02.2017 г., които са били използвани за нуждите на семейството – заплащане на наем и консумативи в периода от 2014 г. до края на 2016 г.

На 12.02.2021 г. е получил нов кредит за рефинансиране на кредита от 25.02.2017 г.

Общата сумата, която е разходвал за погасяване на солидарните задължения, възникнали преди прекратяването на брака е в размер на 59 247.34 евро, с левова равностойност 115 877.72 лева, като ответницата му дължи припадащата й се една втора част, в размер на 57 938.86 лева.

Поискал присъждане на законната лихва върху главниците, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 27.08.2021 г.

4

Поискал присъждане на направените деловодни разноски.

Ответницата А. Ц. М., ЕГН ********** подала отговор на исковата молба /л. 99/, с който оспорила основателността на предявените искове и поискала да се отхвърлят с доводи, че:

На 18.04.2007 г. с ищеца са подписали предварителен договор за закупуване на недвижим имот, представляващ: Апартамент № 5А, на 1 /първи/ етаж, находящ се в УПИ № І-776. 767, 768. 769, кв. 35, по плана на гр. София, местност „Лагера“, със застроена площ 91.58 кв.м.

Получила е дарение от нейните родители, които с договор безвъзмездно са и предоставили сумата от 20 000 евро, която тя е платила при подписване на предварителния договор. Родителите заплатили и разходите по прехвърлянето на имота - такси и данъци и такси по нотариалното производство.

За останалата част от продажната цена на закупения имот на 21.08.2007 г. са сключили Договор за ипотечен кредит с „Банка ДСК“ ЕАД.

На 11.09.2010 г. с ответника са сключили граждански брак.

Ищецът е подписал декларация на 18.08.2015 г., която установява датата на фактическата им раздяла. Декларацията е заверена от завеждащия консулската служба при генералното консулство на Р. България в гр. Мюнхен и носи изх. № 2453/18.08.2015 г.

Ищецът с тази декларация се е задължил да изплаща издръжка на дъщеря си И. М. и да погасява ипотечния кредит в размер на 500 евро на месец след техния развод.