Присъда № 3 от 10.05.2021, Районен съд - Хасково

Обвинението срещу подсъдимата Х. А. Д. ЕГН ********** от гр.Д. е повдигнато за това, че през месец юли 2018г., в гр.Хасково, противозаконно присвоила чужда движима вещ, която владеела - а именно - товарен автомобил „С." с per. № *******, на стойност 7 628 лева, собственост на „С." ЕООД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление ********* – престъпление по чл.206 ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр.Хасково поддържа така повдигнатото обвинение. По делото се установило, че подсъдимата през м.юли на 2018г. противозаконно присвоила чужда движима вещ - товарен автомобил „С." с peг. № *******, на стойност 7 628 лева, собственост на „С." ЕООД. Подсъдимата владеела тази вещ. Подсъдимата, след конфликта с Д. Г., „прибрала“ товарния автомобил в базата на „*********“, до която Г. имал забрана да приближава, с оглед Заповед по ЗЗДН. След това Д. Г. уведомил св.А.Х. от „С." ЕООД, че няма достъп до камиона, но същият се намира във владение на съпругата му – подсъдимата Х.Д.. Св.А.Х., сам, лично на 18.07.2018г. посетил подсъдимата Х.Д. в местността „*****“ в околностите на гр.Хасково, където била и базата на „*********“ ЕООД. Св.А.Х. също видял, че товарен автомобил „С." с per. № ******* се намира вътре в базата. Св.А.Х. попитал дали товарният автомобил ще продължи да се ползва срещу наемна цена, или се закупи или ако не – ще се върне обратно, но подсъдимата му казала, че има много работа и трябвало да пътува до София. Така процесният товарен автомобил бил задържан още от подсъдимата. След това по разпореждане на Х.Д., товарният автомобил „С." с per. № ******* бил откаран в с.Б., където в двора на къщата на новия й приятел бил разфасован и нарязан за скрап с ацетиленова горелка. Прокурорът сочи, че именно подсъдимата от обективна страна осъществила всички съставомерни елементи на престъплението по чл.206 ал.1 от НК. От субективна страна деянието било извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимата съзнавала обществено-опасния му характер и въпреки това не съобразила поведението си с този факт, предвиждала настъпването на обществено-опасните последици, като ги целяла пряко. При индивидуализацията на наказателната отговорност прокурорът счита, че като смекчаващи отговорността обстоятелства следвало да бъдат отчетени чистото съдебно минало на подсъдимата, положителните данни за личността , а и мотивите за извършване на престъплението, повлияни от отношението на бившия съпруг. Наказанието следвало да бъде определено по реда на чл. 55 от НК, а имено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК следвало да бъде отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години.

Пледира за присъда и наказание в този смисъл.

Подсъдимата Х.Д. разбира в какво е обвинена. Не се признава за виновна. Не желае и не дава обяснения.

Защитникът на подсъдимата пледира за оправдателна присъда.

Прокуратурата твърдяла, че това е една форма от обсебването, когато вещта била отнета от дееца, при положение, че той я владеел. Прокуратурата не обяснила как станало това владение. За да имало обсебване, това владение трябвало да е правно обосновано, то трябвало да се основава на нещо, например договор за пазене на вещта или договор за държане, каквото и да е, но такова нещо нямало. Ако вещта била отнета и била във владение на подсъдимата, без да имало никакъв правен момент, без да имало никакво възлагане на това владение, това била чиста кражба, защото по чл.194 ал.1 от НК, който разглеждал кражбата, също имало отнемане на владение и осъществяване на друго владение, без съгласието на собственика. Кой, кога и по какъв начин възложил владението 1 на вещта на Х.Д.? Последният разпитан свидетел казал, че „Камионът е стоял безпризорен и отключен отвън.” Нямало владение на подсъдимата. Имало и друго: свидетелката от НАП, която дошла и оставила камиона на отговорно пазене на жената от фирмата – свидетелката Р.П.. Владението било нейно. То било дадено на място, на отключен камион, а не на тази жена. Ако тя го е взела, това вече щяло да бъде кражба, а не обсебване, защото тя не го владеела на никакво основание. Освен това, ако се приемело, че Х.Д. разпоредила нарязването, какво направила тя - тя унищожила вещта. Вещта очевидно не била нейна. За унищожаване на вещта имало друг текст – чл. 216 от НК, който също нямал нищо общо с чл.206 от НК. Прокурорът много добре вметнал, че се касаело за едни семейни войни. Не се разбрало накрая дали камионът бил даден под наем или продаден? Първата вноска била на 30.03.2018г., а втората вноска била на 02.04.2018 г. Касаело се за три дни. Нямало плащане на наем на 3 дни. От обясненията на представителя на фирмата не се разбрало колко е наемната вноска и за какъв период бил сключен наема. Този камион бил даден, за да бъде унищожен и да не бъде осъществено върху него изпълнението на НАП. Това било очевидно.

Освен това, камионът се дал без документи. И двамата свидетели, които обяснили как бил транспортиран, казвали, че камионът няма документи. Камионът нямал и застраховка.

Защитникът пита кой купувал камиона. Х., която плащала парите? Бившият и́ съпруг като частно лице, фирмата на бившия съпруг или фирмата на Х.. Никой не казвал нищо.

Защитникът счита, че Х.Д. следвало да бъде оправдана и след това Прокуратурата, ако считала, че има престъпление, да повдигала друго обвинение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие изцяло за установена фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно :

По делото безспорно се установява, че дружеството „С." ЕООД с ЕИК ******* притежавало товарен автомобил „С." с peг. № ******* с номер на рама 4217568./ видно от Справка с рег.№ 1253р-9841/18.10.2018г. на ОД-МВР-Хасково сектор КАТ „Пътна полиция.

Според същата Справка и Писмо с изх. № С190026-178-0002206/18.01.2019г. на ТД на НАП Пловдив – офис Хасково, във връзка с неизпълнени задължения на „С." ЕООД към Държавата, респ. към ТД на НАП, на 22.10.2012г. с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ 1498/2011/000027/22.10.2012г. бил наложен обезпечителен запор над товарен автомобил „С." с peг. № *******.

На 25.03.2013г. бил извършен опис на товарния автомобил, като с Протокол за опис с изх.№ 1498/2011/000032/25.03.2013г. за пазач била назначена св.Р. Г. П. , която на същата дата се запознала с протокола.

Освен данъчни задължения, дружеството „С." ЕООД имало и неизпълнени задължения към Община-Хасково, като в тази връзка било образувано и Изпълнително дело №20158750400062 от 27.01.2015г., въз основа на Акт за установяване на данъчни задължения в полза на Община- Хасково от ЧСИ Захари Запрянов, вписан под № 875 по регистъра на ЧСИ с район на действие - Района на ОС-Хасково.

На 04.02.2015г. от сектор „Пътна полиция" ОД-МВР-Хасково бил наложен запор над товарен автомобил „С." с peг. № ******* с номер на рама 4217568 и по това изпълнително дело.

Св.А. А. Х. и св.Д. П. Г. се познавали, като св.Г. към 30.03.2018г., заедно със съпругата си – подсъдимата Х. А. Д. /тогава Г.а/ имали пункт за изкупуване на черни и цветни метали, представляващ търговска база на „*****“ ЕООД - гр.Хасково, с управител подсъдимата Х.

А. Д. , находяща се в местността „*****“, в кв.“Р.“, срещу двора на бившето предприятие „*****“.

2

Търговската база на „*********“ ЕООД представлявала дворно място с прилежащите към него постройки.

Св.Д. Г. бил започнал да изгражда нов обект, нова база, за разширяване на търговската дейност. В тази връзка било необходимо изкопаване и извозване на земни маси от съответния парцел, поради което св.Г. се нуждаел от тежка техника.

Св.Д. Г. се срещнал със св.А. А. Х. и се договори последния да му предостави да ползва за изграждането на новата база товарен автомобил „С." с peг. № ******* с номер на рама 4217568.

Св.Д. Г. знаел и му било казано, че товарният автомобил е с наложен запор и че към момента не може да бъде продаден. Уговорката между двамата била, че в момента св.Г. ще ползва камиона, за което ползване ще плаща, а евентуално в бъдеще, в по-късен етап, ако реши и е възможно ще може да го закупи за цена от 8 000 лева.

В края на март - на 30.03.2018г. и началото на месец април 2018г. - на 02.04.2018г., подсъдимата Х. А. Д. – тогава съпруга на св.Д. Г. и Управител на „*****“ ЕООД гр.Хасково, по негово поръчение, внесла на два пъти сумата в размер на 1000 лв. - общо 2 000 лева. в офиса на „С." ЕООД, за което били изготвени квитанции.

След това св.Д. Г. взел камиона и започнал да го ползва в изграждането на новата база за извозване на земни маси и каквото било необходимо.

В средата на април 2018г., двамата съпрузи – св.Д. Г. и подсъдимата Х. А. Д. се разделили, започнало брачно дело, като започнали и проблеми във връзка с подялбата и ползването на общото им имущество.

До 07.06.2018г. подсъдимата Х. А. Д. и майка й - св.С. И. Д. нямали достъп базата на „********" ЕООД, а след тази дата възстановили владението си над нея.

Спрямо св.Д. Г. била издадена Заповед за защита от домашно насилие, с която му се забранявало да доближава Х. А. Д. , съответно и работното й място. Също така св.Д. Г. бил изведен от имота, който бил собственост на „*****" ЕООД, с помощта на Полиция.

По делото безспорно се установява още, че товарен автомобил „С." с peг. № *******, останал паркиран извън базата на „*****" ЕООД, в местността „*****та“.

На 07.06.2018г. бил извършен и повторен опис на камиона от св.Д. Н. К. , работеща като публичен изпълнител в ТД на НАП-Пловдив, офис-Хасково.

Автомобилът не се намирал в базата на „С." ЕООД и във връзка с липсата му там, св. Р.

Г. П. обяснила на св.Д. Н. К. , че товарният автомобил „С." бил даден за ползване на друго лице. След това св.Д. Н. К. лично се уверила, че товарен автомобил „С." с peг. № ******* се намира на път, извън ограждения, в местността „*****та", в гр.Хасково, като в изпълнение на служебните си задължения и в присъствието на св.Р. Г. П. го описала и отново като пазач на вещта била определена св. Р. Г. П. .

Тъй като товарният автомобил „С." с peг. № ******* стоял извън огражденията на базата на „*****" ЕООД подсъдимата Х.Д. забелязала, че отделни компонентни от камиона се крадат и за това решила да го прибере вътре в базата на „*****" ЕООД. Така товарен автомобил „С." с peг.№ ******* бил прибран вътре в базата, по нареждане на подсъдимата Х.Д. от св.Г.З. – работник във фирмата, който запалил камиона, привел го в движение и го вкарал вътре в базата на „*****" ЕООД.

Св.Д. Г. не можел да стори това, тъй като имал забрана да доближава работното място 3 на подсъдимата.

Тъй като минало време, нямало повече плащания за ползването на товарният автомобил „С." с peг. № *******, св.А.Х., като представител на „С." ЕООД разговарял със св.Д. Г. за камиона и последният го уверил, че няма достъп и няма право да влиза в базата на „*****" ЕООД и да приближава Х.Д..

Тогава, на 18.07.2018г. св.А.Х. лично посетил Х.Д. в местността „*****", на работното й място. Двамата се срещнали и по нейна покана, св.Х. влязъл във вътрешността на базата, където също видял, че се намира товарния автомобил „С." с peг. № *******. Св.А.Х. поискал от подсъдимата да се договорят дали ще продължи да ползва товарния автомобил и ще плаща за това или ще го закупи като заплати уговорената вече цена или ще го върне на собственика „С.“ ЕООД, но Х.Д. отклонила отговора на поставения въпрос като заявила, че има много работа и че й се налага да пътува до гр.София.

Не била постигната договорка за по-нататъшното ползване на камиона, св.А.Х. си тръгнал, а товарният автомобил „С." останал във фактическата власт на подсъдимата, вътре в базата на „*****" ЕООД.

Подсъдимата Х.Д. решила да не връща камиона на „С." ЕООД, да не плаща за ползването му и да го нареже за скрап.

През септември 2018г. Х.Д. наредила на своите работници св.Г. С. З. и св.М. П. М. да откарат товарния автомобил в село Б., общ.Д. в дома на своя приятел - св.Д. З.. Работниците не знаели за отношенията между Х.Д. и св.Д. Г., нито подробности във връзка със собствеността и ползването на товарен автомобил „С." с per. № *******.

Оставили камиона в двора на къщата на родителите на св.Д. З..