Решение № 313 от 23.07.2024, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 448/2024
- Вид
- Решение № 313
- Подписан
- 23.07.2024
- В сила
- 30.10.2024
- Състав
- Таня Петкова
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.1 ал.2 · Кодекс на труда
- чл.402 · Кодекс на труда
- чл.414 ал.3 · Кодекс на труда
- чл.62 ал.1 · Кодекс на труда
- §1,т.1 · Кодекс на труда
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 313 гр. Пазарджик, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Таня П.а при участието на секретаря М. Савова като разгледа докладваното от Таня П.а Административно наказателно дело № 20245220200448 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т. Й. М., с ЕГН ******* с адрес гр.
Пазарджик, ул. „********* против Наказателно постановление № 13-2400054 от 15.03.2024 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”Пазарджик, с което за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена глоба в размер на 1 800 лева.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.
В съдебните заседания жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано становище в подкрепа на искането за отмяна на НП като незаконосъобразно. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна- АНО се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП като излага аргументи за неговата законосъобразност.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, както и съображенията в становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа страна следното:
Синът на жалбоподателя- Д. М. от години живеел и работел в чужбина.
1
На 27.08.2019 г. той придобил чрез покупко-продажба поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. Пазарджик, на ул. *****, за което бил съставен Нотариален акт № 198 по н.д. 359/19 (л.39-41). След време М. решил да построи жилищна сграда в имота, като за целта се снабдил с Разрешение за строеж № 313/25.10.2022 г. за строителен обект „Жилищна сграда с магазини- етапно строителство. Първи етап: Първи и втори етаж“ (л.42). Преди още да се сдобие с разрешението за строеж, на 13.08.2021 г. Д.
М. упълномощил своя баща- жалбоподателя Т. М. да го представлява пред физически, юридически лица и държавни и общински органи във връзка със строителството в имота (Виж пълномощно на л.12-13).
След като разрешението за строеж било готово, жалбоподателят се свързал със св. Й. Н. и се договорил с него устно да изгради основите на сградата и първия етаж срещу сумата от 29 000 лева, която съставлявала само възнаграждение за труда. Договорили се също, че организирането и извършването на строителството ще се изпълни изцяло от св. Й. Н.. Тъй като се касаело за изграждане на сграда с площ над 100 кв. м. Н. помолил своя познат св. В. П.- управител на дружество „ПроБилд-2017“ ЕООД, да предостави проформа услугите на неговата фирма като изпълнител на строителството за оформяне на документацията, за което П. се съгласил. За това и по документация изпълнител на обекта (строежа) се явявало дружество „ПроБилд-2017“ ЕООД.
В изпълнение на постигнатите договорки св. Н. наел на работа няколко лица, като самият той също работел на обекта и организирал работата на другите, като им възлагал и организирал конкретна работа, следял за изпълнението й и ги контролирал. Сумата по договора св. Н. получил от жалбоподателя в продължение на три месеца, на части, като плащал на наетите работници изработения надник по 30-40 лева на работниците и по 50лева на него. Парите Н. заплащал на наетите работници всяка събота според уговореното между тях с оглед времето, през което са работили и извършената работа през седмицата. Парите за заплащането получавал от жалбоподателя с оглед уговорените суми помежду им.
На 12.12.2023 г. свидетелите Р. М. и Г. С.- инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“- Пазарджик извършили проверка на строителния обект и установили там няколко лица да извършват различни дейности, сред които бил и св. Й. Н., който извършвал тухлена зидария на стени на първи етаж на сградата. Той бил облечен с работни нефирмени дрехи. За заварените на място работници бил съставен списък, в който била отразена предоставената от тях информация за самоличност (три имена, ЕГН), за кого работят, работно време и трудово възнаграждение. Св. Н. също бил записан в списъка, като декларирал пред инспекторите, че работел за „Пътстрой“, но бил донесъл ъглошлайф на Р. Във връзка с данните от информационната табела за строежа, според която основен изпълнител на обекта било търговското дружество „ПроБилд-2017“ ЕООД, инспекторите изискали от управителя на дружеството, осъществяваща строителен надзор, както и от присъстващия по 2 време на проверката жалбоподател.
На 28.12.2023 г. свидетелите Р. М. и Г. С. извършили повторна проверка в обекта, при която св. Й. Н. отново бил заварен да престира труд, като извършвал СМР по направата на кофраж на първа плоча, посредством метални кофражни платна, облечен нефирмени работни дрехи. Затова инспекторите му предоставили декларация-образец по чл.402 от КТ, в която той вписал собственоръчно, че работи за Т. М. от 2-3 месеца на длъжност бригадир с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч., с почивни дни събота и неделя и трудово възнаграждение по 50 лева на ден, както и че не е получил на хартиен носител копие от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор.
С оглед на събраните в хода на проверката доказателства, инспекторите установили, че само по документи изпълнител на обекта се явява дружество „ПроБилд-2017“ ЕООД, но реално строителството се извършвало от лица, които нямат общо с това дружество. Това било заявено и от управителя на цитираното дружество- св. В. П..
С оглед на установеното в хода на двете проверки, инспекторите при ДИТ- Пазарджик приели, че Т. М. се явява работодател на лицето Й. С. Н. и не е уредил като трудови отношенията по предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с него. За установеното св. Р. М. съставил АУАН на Т. М. на 12.01.2024 г. в негово присъствие и в присъствието на свидетели, след което му бил предявен. М. отказал да подпише акта, като този отказ бил оформен по надлежния ред. Видно от представения АУАН е, че екздемпляр от същия не е връчен на нарушителя, като от показанията на св.
М. става ясно, че жалбоподателят е отказал да подпише съставените му АУАН, както и КП от проверката и си тръгнал. Затова процесния АУАН и другите актове били съобщени и връчени чрез публикуване на интернет страницата на ИА ГИТ и таблото за съобщения в сградата на ДИТ- Пазарджик.
След извършената проверка от служителите на ДИТ Пазарджик, жалбоподателят, като пълномощник на сина си и Й. Н. сключили договор за изпълнение на строителството с дата 01.07.2023 г., като Й. Н. се съгласил да подпише подобен писмен договор със задна дата с уговорката, че го подписва, за да удостовери, че действително е получил сумата в общ размер на 29 000 лв. за строителството от възложителя.
Въз основа на съставения АУАН директорът на Дирекция „ИТ“ Пазарджик на 15.03.2024 г. издал атакуваното наказателно постановление. То било връчено на съпругата на Т. М. на 19.03.2024 г. със задължението да му го предаде, видно от известие за доставяне на л.5 от делото. Жалбата против НП е подадена лично от наказаното лице чрез АНО до съда на 25.03.2024 г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на 3 събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Р. М., Г. С., Й. Н. и В. П.. Съдът кредитира изцяло показанията на всички свидетели, тъй като са непротиворечиви, хронологично точни и взаимно се допълват, а и се подкрепят от писмените доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Възраженията на въззивника в жалбата и развити в с.з. са в две насокипроцесуалноправна и материалноправна неизправност на обжалваното НП.
Според настоящия съдебен състав обаче не са налице допуснати СПН в АНП. Последното е започнало със съставяне на АУАН, в законоустановения срок, от материално и териториално компетентен орган, в присъствието на нарушителя и на свидетели. АУАН е надлежно предявен на нарушителя, който е отказал да го получи и самоволно преди да му бъде връчен екземпляр е напуснал сградата на ДИТ. Затова и правилно АУАН му е съобщен по описания по-горе начин, като надлежно е бил и оформен отказът да бъде подписан акта. Последният е съставен в съответствие с разпоредбите на чл.42 от ЗАНН, като в същия е дадено ясно и точно описание на нарушението, съдържащо всички съставомерни обстоятелства и е дадена правна квалификация, съответстваща на словесното описание на нарушението.
НП също е издадено в срока по чл.34 от ЗАНН от компетентен орган в кръга на правомощията му. Съдържанието му съответства на разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН, като е налице яснота на словесното описание на нарушението и дадената квалификация.
В хода на цялостния съдебен контрол не се установиха никакви нарушения на процедурата по образуване на административнонаказателното производство.
Основателни обаче намира съдът основните възражения на жалбоподателя, а именно за допуснати нарушения на материалния закон при издаването на НП.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че изграждането на основите и първия етаж от строежа по разрешението за строеж е осъществено по силата на устен договор за изработка, сключен между св. Й. Н. и жалбоподателя. Относно уговорките между двамата за изграждането на тези нива на строежа, съдът възприема безкритично показанията на св. Н., предвид непосредствените си впечатления при разпита му и добросъвестните му признания, че договорът за строителство с дата 01.07.2023 г. и страни Д. М., действащ чрез своя баща Т. М. и св. Й. Н., бил подписан не на посочената в него дата, а след около 6 месеца, след извършената от инспекторите на ДИТПазарджик проверка, т.е. за целите на процеса. Последното признание и начинът на възпроизвеждане на представената информация гарантираха достоверността й.
Така се изясни, че жалбоподателят е сключил договор за изработка със св. Н. посредством устни уговорки. Този вид договор по своите 4 характеристики на двустранен и престационен създава задължения и за двете страни. За едната- да изработи нещо, а за другата- да приеме изработеното и да плати. Този договор е консенсуален- задълженията и правата се пораждат с постигане на съгласието, комутативен- облагата е предварително известна и определена, възмезден- срещу това, което изпълнителят ще изработи, другата страна дължи възнаграждение, и неформален- не се изисква спазването на форма за действителност. Последната характеристика отличава договора за изработка от трудовия договор, чиято форма за действителност е писмената.
Имайки предвид гореописаните характеристики на договора за изработка, то несъмнено постигнатите уговорки между св. Й. Н. и жалбоподателя представляват сключване точно на такъв вид договор. Тази договорка е постигната още преди полагането на основите и изграждането на първия етаж от сградата, като цената за строежа била само за работата по изграждането на посочените етапи от него. От договорената цена св. Н. следвало да задържи за себе си сума като възнаграждение за извършената работа по възмездната сделка, но и да заплаща на работниците, които да му помагат да изпълни работата по строителството. Според договореното св. Н. преценявал и решавал колко, какви и кои лица да наеме, за да изпълни строителството на двата етапа, колко да им плаща, как да работят. Той трябвало да ги контролира, организира и следи за изпълнението на работата им, което и изпълнявал, като предоставял и материалите за работа, закупени от жалбоподателя. Освен това св. Н. по своя преценка и решение също участвал в строителството, като извършвал определена работа. От показанията на св. Н. се установи, че жалбоподателят не е бил ангажиран с работниците на обекта, както и с това по какъв начин Н. ще организира извършването на строителството. Парите, които М. меу предоставил, били въз основа на договора им за изработка. Строителните работници на обекта, вкл. заварените на място в обекта на датите на двете проверки, били наети от св. Й.