Протокол № 1993 от 28.10.2024, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 2379/2024
- Вид
- Протокол № 1993
- Подписан
- 28.10.2024
- В сила
- 28.10.2024
- Състав
- Мира Мирчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Наказателен кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 1993 гр. Пазарджик, 25.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20245220102379 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищцата Н. И. А., редовно призована, се явява лично и с адв. З., редовно преупълномощен от адв. М., с представено днес преупълномощително.
Ответникът Й. Д. П., редовно призован, се явява лично.
АДВ. З.: Моля да се даде ход на делото.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Да се гледа делото днес.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.
АДВ. З.: Поддържаме подадената искова молба. Водим двама свидетели.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Не възразявам детето да ходи навсякъде с майка си. Давам й пълни права. Възразявам за издръжката, тъй като не желая да плащам издръжка на дете, което не е мое.
ИЩЦАТА /лично/: Аз не искам по принцип той да плаща издръжка от него.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Не помня номера на наказателното дело. Не желая да доказвам нищо с него.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Подадената искова молба е по реда на чл. 127, ал. 2 от СК.
В подадената искова молба се твърди, че ответникът е баща на детето Р.
1
Й. П.а, ЕГН: **********, родена на ******г., в гр. Пазарджик, с акт за раждане № 1247 от ****** г., съставен в гр. Пазарджик. Още от раждането на детето и до настоящия момент, ответникът не се е интересувал от дъщеря си, не е проявил необходимите бащински и родителски грижи към нея. Ответникът не е потърсил детето, не е давал пари за издръжката му; отказвал срещи с него и с ищцата, като майка. През целия период, ищцата се е грижила детето, плащайки сметките за дома, за храна, за училище, за пособия, за облекло, джобни и други. Твърди, че е създала прекрасни условия за грижи и израстване на детето и намирам, че на нея следва да се предоставят родителските права над детето.
Твърди, че живее с детето, справяйки с изпитанията в ежедневния живот - получавайки помощ от родителите си, които се стремели да са полезни.
Твърди, че има родителски капацитет, желание и възможности да отглежда детето, поради което желая то да бъде с мен. Може да осигури необходимото за пълноценен живот - ще предостави на детето нормално израстване и реализация на средно екзистенциално ниво за стандарта на живот, с всичко необходимо, като ще бъде подпомагана и от родителите. Полагала всестранни грижи за отглеждане на детето и осигурявала всичко за възрастта и нуждите му - то имало личен лекар-педиатър и редовно посещавало училище. Ищцата разполагала с материално битови условия, като жилището е в отлично функционално състояние, обзаведено с всички мебели и техника за едно съвременно домакинство. Твърди, че е изградена и изразена силна емоционална връзка между нея и детето, като при отглеждането има пълна подкрепа и от членовете на разширеното й семейство. Детето се чувствало спокойно при нея и е в негов интерес, да живеят заедно с осигурената му от ищцата майчина любов, нежни грижи, комфорт и спокойствие.
Твърди, че има прекрасна възможност да живее и работи в Р.Австрия, поради което ще трябва да пътува с детето до там, но липсва съгласието за това от ответника.
Сочи, че в постоянната практика на ВКС се приема, че интересите на детето са главен критерии при решаването на спор между родителите относно мерките на лични отношения между тях и детето, включително при разногласие на родителите относно пътуването на детето зад граница Решение № 697/01.11.2010г., на ВКС по ГД № 1052/2010 г., IV г.о. Решение № 403/29.02.2016г., на ВКС по ГД № 6903/2014г., IV г.о., Решение № 126/30.05.2014 г. на ВКС по ГД 6871/2013г., III г.о. Следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1/ страните да са родители на детето; 2) между същите да не е постигнато съгласие относно пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това; 3/ заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението ся, да е в интерес на детето.
Твърди, че поради изложеното, липсата на съдействие от страна на бащата за издаването на необходимите документи за пътуването на детето Р.
2
Й. П.а в чужбина, необосновано ограничава правото на детето на свободно придвижване, гарантирано им от чл.35, ал. 1 от К.Р.Б. Намира, че е изцяло в интерес на детето, да му бъде осигурена възможност да напуска пределите на страната, за да пътува заедно с ищцата, като негова майка до Р.Австрия, за да обогати своята култура и мироглед. Само в интерес на детето ще бъде ако й се даде разрешение заместващо съгласието на бащата за пътуване на детето извън пределите на Р. България до Р. Австрия, и останалите държави от Европейския съюз, за период от пет години или да пълнолетие.
Искането към съда е да постанови решение, с което да предостави родителски права върху Р. Й. П.а, ЕГН: **********, на майката Н. И. А., ЕГН:.
**********, и да определи местоживеене на детето, по настоящия адрес на местоживеене на майката, като при промяна на нейното местоживеене, това на детето, да следва нейният настоящ адрес;
Да определи режим на лични контакти на детето Р. Й. П.а, с нейния баща, както следва: всяка 1-ва и 3-та седмица от месеца, от 11ч. в събота до 16 ч, в неделя е преспиваме; 30 дни през лятото; като при осъществяване на лични контакти, бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща пак там.
Да осъди Й. Д. П., да заплаща на детето Р. Й. П.а, ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 250 лева, чрез майката Н. И. А., с падеж 1-во число на месещ от датата на входиране на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Да даде разрешение на детето Р. Й. П.а, ЕГН: **********, с майка Н. И.
А., ЕГН: **********, да бъде издаден паспорт от ОДМВР-Пазарджик, както и тя да пътуват в чужбина заедно с майка си, като напуска пределите на Р.
България, многократно до пълнолетие, и съдебното решение замества липсващо съгласие на бащата Й. Д. П., ЕГН: **********.
Претендират се разноски.
Към исковата молба са приложени доказателства. Направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва исковата молба като счита същата за неоснователна.
Твърди, че след развода с ищцата не е виждал детето. Отрича да е баща на детето, тъй като никога не е имал сексуални контакти с ищцата. Бракът им бил фиктивен и детето не е от него и ще заведе дело за доказване на бащинството.
Искането към съда е да остави подадената искова молба срещу него без уважение, като неоснователна.
Направено е искане за допускане на двама свидетели, при режим на довеждане, както и за присъединяване на НОХД № 2993/2007г. по описа на PC – Пазарджик.
3
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения.
АДВ. З.: Нямам възражение по доклада.
С Определение № 2289/06.08.2024 г. съдът е приел представените с исковата молба писмени доказателства. Дал е възможност на ищцата да доведе свидетели.
С Определение № 2303/07.08.2024 г. съдът е дал възможност на ответника да доведе свидетели.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:
М. А. К. – на 20 години, роден на 01.10.2004 г. в гр. Пазарджик, живущ в гр. Септември, български гражданин, неженен /живее на съпружески начала/, неосъждан, без родство със страните.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. К.: Тук съм за дъщерята на ищцата. Детето се казва Р.. Нея я гледа майка й. Детето е добре. Ходи на училище. Майка й дава сутрин пари за училище. Ние сме комшии и гледаме какво става и какво не става. Детето живее в добра обстановка. Къщата е хубава. Този човек – ответника – не го познавам. Не съм го виждал да идва при детето Р..
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Нямам въпроси към свидетеля.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:
З. К. А. – на 67 години, родена на 13.07.1957 г. в гр. София, живуща в гр.
Септември, българска гражданка, вдовица, неосъждана, майка на ищцата.
Желая да бъда свидетел.