Решение № 59 от 25.02.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. ***, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Ант. Бозова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20241420200988 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***” ЕООД, гр. ***, представлявано от управител ***, срещу наказателно постановление (НП) №766562F61404/23.04.2024 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – ***, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, НАП, с което на основание чл.185, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС, за нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лв.

В жалбата се твърди, че неправилно е ангажирана отговорността на дружеството, тъй като е налице маловажно нарушение, тъй като е следвало да се ангажира отговорността на служителя, както и тъй като наложената санкция е в несправедлив размер. При това се прави искане за отмяна на санкционния акт.

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

1

На 21.03.2024 г. св. *** – инспектор по приходите при ЦУ на НАП, извършила проверка на стопанисван от дружеството обект, находящ се в гр.

***, ул. ***, на територията на магазин ***, представляващ щанд за парфюмерия. В хода на проверката установила, че при покупката на парфюм на стойност 17.00 лв, лицето *** – продавач - консултант, не издала фискален бон нито ръчна касова бележка от кочан за реализираната покупка. При това приела, че е изършено нарушение по чл.25, ал.1, т.1 ЗДДС, вр. чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. С оглед установеното, на 28.03.2024 г. св.

*** съставила на дружеството-жалбоподател АУАН.

Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното деяние и посочване като нарушена разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 ЗДДС, вр. чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на 23.04.2024 г. е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.185, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС, за нарушение в условията на повторност, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от разпитаната по делото св. О. ***, от протокола за извършена на 21.03.2024 г. проверка, както и от писмените материали по делото. От доказателствената съвкупност по категоричен начин се установява кога е извършена проверката в стопанисвания от дружеството обект, какво е установено в хода на същата, както и какво е възприето като нарушение от страна на проверяващия. Съдът кредитира доказателствената съвкупност в цялост, намирайки я за непротиворечаща си по отношение на релевантните за доказване факти, както и като неоспорваща се от страните по делото. И поради това счита детайлното й анализиране а ненужно и обременяващо съдебния акт.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

АУАН е съставен при спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН 2 процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, начина на констатиране на същите, подробно и точно е описана правната им квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

НП е законосъобразно и от материално-правна гледна точка. В хода на съдебното следствие по несъмнен начин се установи, че на 21.03.2024 г., в стопанисван от дружеството обект, находящ се в гр. ***, ул. ***, на територията на магазин ***, представляващ щанд за парфюмерия, при извършена покупка на парфюм на стойност 17.00 лв, продавач - консултантът не е издал фискален фон от фискално устройство, нито касова бележка от кочан. С това от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 ЗДДС, вр. чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Въпросът за субективната страна на нарушенията не следва да бъде обсъждан, тъй като отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна. От това следва и изводът, че при реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма.

Не се споделят наведените в жалбата доводи, че е следвало да бъде ангажирана отговорността на служителката, извършила продажбата. Съгласно чл.3, ал.1 ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, като в ал.2 изрично е посочено, че независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, а в ал.3 е отразено, че дейността, осъществявана от физически лица по трудово 3 правоотношение, по правоотношение, приравнено на трудово, или по всяко друго правоотношение, което създава взаимоотношения, подобни на тези на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя, не е независима икономическа дейност. При това за нарушения по закона не могат да се санкционират физически лица, намиращи се в трудово правоотношение и оплакването на жалбоподателя, че е следвало да се ангажира отговорността на служителката в обекта е неоснователно.

Нарушението не се явява маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като по делото не се съдържат каквито и да е многобройни и/или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да може да се направи извод, че разглеждания случай е с по-ниска степен на обществена опасност от останалите случаи от същия вид. Отделно от това нарушението е извършено в условията на повторност. Ето защо наказващият орган правилно е приложил санкционната норми на чл.185, ал.4, вр. ал.1 ЗДДС, по силата на която е наложил на дружеството-жалбоподател санкция в размер на 2000 лв., която е в минимално предвидения в закона размер и се явява адекватна и съразмерна на извършеното.

По изложените доводи ВрРС приема, че атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото направеното от процесуалния представител на въззиваемата страна искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Ето защо *** ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на НАП *** сумата от 120 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №766562-F61404/23.04.2024 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – ***, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, НАП, с което на основание чл.185, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС, за нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от 4

Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС, на „***” ЕООД, гр. ***, е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лв.

ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН „***” ЕООД, гр. ***, ЕИК:***, ДА ЗАПЛАТИ на НАП *** сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща направени в хода на производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. *** в 14дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 5