Решение № 2641 от 29.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2641 гр. Варна, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. Мечева при участието на секретаря С. М. Георгиева като разгледа докладваното от Е. Мечева Гражданско дело № 20253110113110 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от М. М. М., ЕГН **********, с адрес: ********** срещу Н. Й. И., ЕГН **********, с адрес:

****** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 535 ТЗ да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 12271.01 евро /24000 лв./, представляваща главница по Запис на заповед от ******2023 г., с падеж - *****2024 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.07.2025 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № ******2025 г. по ч. гр. д. № *****2025 г. по описа на ВРС, XLVІ състав.

В исковата си молба ищецът М. М. М., чрез процесуалния му представител – адв. Д. Й., излага, че във връзка с подадено от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК е образувано ч. гр. д. № *****2025 г. по описа на ВРС, 46 състав, по което в негова полза била издадена и съответна заповед за незабавно изпълнение. Въз основа на издадения му по това дело изпълнителен лист образувал изп. д. № *****2025 г. по описа на ЧСИ Л. С., рег. № **** на КЧСИ, с район на действие – ОС – В..

В законоустановения срок длъжникът е депозирал възражение на основание чл. 414 ГПК, поради което счита, че има правен интерес да води настоящия установителен иск. Твърди, че задължението на ответника произтича от следните обстоятелства: запис на заповед на стойност 24000 лв., издаден на ******2023 г. от ответника, с падеж *****2024 г. Поемател по записа на заповед е именно ищецът. След настъпване на падежа сумата не е платена. По изложените съображения моли исковата претенция да бъде уважена.

Претендира разноски.

1

Ответникът Н. Й. И. е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорва изцяло автентичността, валидността и произхода на представения запис на заповед от ******2023 г., приписван като издаден от него. Твърди, че на посочената в документа дата не е пребивавал на територията на Република България. Излага, че разполага с официален граничен документ, удостоверяващ, че единственото му пребиваване в страната през 2023 г. е в периода ***2023 г. – *****2023 г. След този момент не е бил в България, поради което е физически невъзможно да е подписал документа на дата и място, на които не е бил. Поддържа, че процесният запис на заповед е невалиден във всички негови обстоятелства. Оспорва подписа, авторството, датата, мястото и цялостната валидност на представения запис на заповед. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В проведеното по делото на 24.06.2026 г. открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Д. Й., който заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен.

Ответникът се явява лично. Поддържа становище за неоснователност на предявения иск, като възразява, че не е подписвал процесната запис на заповед, доколкото не е бил в страната към момента на издаването й. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 535 ТЗ.

По настоящото дело е приобщено електронното ч. гр. д. № *****2025 г. по описа на ВРС, 46 състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу ответника за сумата, предмет на установителния иск. Във връзка с постъпило от длъжника Н. Й. И. възражение по чл. 414 ГПК, са дадени указания до заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Последният е депозиран в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Въпреки че по делото не е направено възражение за недопустимост на иска, то и доколкото съдът е длъжен служебно да следи за това, намира, че следва да отбележи, че подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК е в срок, доколкото реално на същия не му е връчвана покана за доброволно изпълнение по ч. гр. д. № *****2025 г. по описа на ВРС, 46 състав. Видно от изисканата информация от ЧСИ Л. С., на лицето Н. И. са връчвани единствено покани за доброволно изпълнение по ч. гр. д. №№ *****2025 г. и *****2025 г. по описа на ВРС, 18 състав, при отказ на лицето да получи книжата.

Действително в поканата за доброволно изпълнение, с която е направен опит за връчване на издадените по ч. гр. д. № *****2025 г. по описа на ВРС, 18 състав, заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, е посочено, че едва ли не се връчват и издадените по процесното ч. гр. д. № *****2025 г. по описа на ВРС, 46 състав, заповед за изпълнение и изпълнителен лист, което обаче не отговаря на действителността. Дори да се приеме, че адресатът е отказал да получи книжа по посоченото в поканата за доброволно изпълнение ч. гр. д. № *****2025 г. по описа на ВРС, 18 състав, то не може да се приеме, че е отказал връчването и на останалите документи, отразени едва в съдържанието на поканата, за които длъжникът изобщо не е бил надлежно известен, че ще му се връчат и които очевидно надлежно не са му връчени, 2 доколкото като приложение към поканата самият ЧСИ представя единствено копие на документите по ч. гр. д. № *****2025 г. по описа на ВРС, 18 състав, а не и някакви други заповеди за изпълнение и изпълнителни листи, издадени срещу същото лице по други дела.

За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът в условията на пълно и главно доказване да установи възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК, тоест да докаже, че е налице редовен от външна страна запис на заповед, издаден на ******2023 г. от ответника Н. Й. И. в негова полза, съответно, че е настъпил падежът за плащане на главницата.

Представеният по делото запис на заповед съдържа изискуемите по чл.

535 ТЗ реквизити за този вид ценни книжа, а именно: наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари – 24000 лв.; падеж – *****2024 г.; посочено изрично е място на плащането – гр. В.; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати – М. М. М.; дата и място на издаването – ******2023 г., гр. В. и подпис на издателя Н. Й. И., поради което същият следва да се приеме за редовен от формална, от външна страна документ, който възпроизвежда предявеното вземане.

Във връзка с направеното оспорване от страна на ответника е открито производство по реда на чл. 193 ГПК за проверка истинността на процесната запис на заповед от ******2023 г.

Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице Е. А. по допуснатата съдебно-графологична експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно дадено, подписът, положен срещу „подпис на издателя“ в така оспорения документ, а именно Запис на заповед от ******2023 г., е изпълнен от Н. Й. И..

Неоснователно съдът намира възражението на ответника, че е бил в невъзможност да подпише тази ценна книга, доколкото не е бил в страната на посочената дата на издаване на документа – ******2023 г. Видно от представеното с отговора на исковата молба удостоверение от ОД на МВР – В., Сектор „Български документи за самоличност“, за периода от *****2023 г. до *****2024 г. са установени данни за задграничните пътувания на лицето, както следва: влизане в РБ през ГКПП Калотина на ***2023 г., излизане от РБ през същия ГКПП на *****2023 г. Следва да се посочи обаче, че на гърба на самото удостоверение изрично е посочено, че граничните проверки на лица се извършват в съответствие с Регламент /ЕС/ 2016/399 на ЕП и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите /Кодекс на шенгенските граници/, в който са предвидени изключения в системността на извършваните проверки /регистриране на пътуване/ в базите данни на лицата и ползваните от тях превозни средства при преминаването им през ГКПП на страната. Същевременно, след 31 март 2024 г. на лицата, които преминават през вътрешни въздушни и морски граници, а считано от 01 януари 2025 г. и през сухопътните граници на Република България, със страните, прилагащи напълно достиженията на правото от Шенген, не се извършва гранична проверка и проверка в базите данни и регистрации в АИС ГК. В тази връзка, данните в АИС ГК за преминавания на лица и превозни средства през ГКПП на страната не могат да бъдат източник на пълна и изчерпателна информация за всички извършени влизания/напускания на територията на Република България на лицата и 3 превозните средства, както и за безспорното и категорично установяване на тяхното местонахождение на конкретно зададената дата или период от време, както и към момента на изготвяне на исканата справка.

Тоест, на база единствено представеното удостоверение не може категорично да се заключи, че ответникът към датата ******2023 г. не е бил на територията на страната, каквато е застъпваната от него защитна теза.

Следва да се отбележи, че съдът в първото проведено по делото на 15.04.2026 г. открито съдебно заседание изрично указа на ответника, че следва да окаже съдействие на вещото лице за изпълнение на задачата, като в противен случай поведението му ще бъде ценено по реда на чл. 161 ГПК и съдът може да приеме за установено обстоятелството, че оспорената от него запис на заповед реално е подписана от същия.

Въпреки тези указания ответникът не е оказал съдействие на експерта при изготвяне на заключението, а много удобно поддържа тезата, че никой не го е търсил, че вещото лице не го е призовал. В същото време вещото лице по предходно воденото между страните гр. д. № ******2025 г. по описа на ВРС, 46 състав, обясни, че многократно е търсил лицето по телефона, не му е отговарял на обажданията, че само един път е върнал такова позвъняване и като чул гласа му, му затворил. Освен това в настоящото производство уточни изрично, че е изследвал два документа, по двете дела срещу ответника /настоящото и вече посоченото гр. д. № ******2025 г. по описа на ВРС, 46 състав/. Има вариантности на подписа на лицето и няма как друго лице, което добре да знае тези вариантности, да е подписало тези документи. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на ответника относно експертизата.

Ето защо съдът приема, че оспорването на документа по реда на чл. 193 ГПК не е доказано. Напротив. Категорично се установява, че ответникът е положил собственоръчно подписа си в ценната книга, в качеството му на издател на същата.

Настоящата запис на заповед е с конкретно посочен в нея падеж за плащане – *****2024 г., тоест към настоящия момент вземането по същата е изискуемо.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в производството нито една от страните не наведе твърдения във връзка с какво каузално правоотношение е издадена процесната ценна книга, поради което съдът не е изследвал този въпрос.

П о изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Основателно в този смисъл е и искането за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.07.2025 г. до окончателното й плащане.

Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът.

Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива в общ размер от 1145.42 евро, в това число: платена държавна такса /245.42 евро – 480 лв./, депозит вещо лице /150 евро/, както и платено в брой адвокатско възнаграждение /750 евро/, която сума следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В заповедното производство са представени доказателства за сторени разноски в размер на 1960 лв. /1002.13 евро/, която сума следва да бъде 4 присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.