Решение № 3225 от 11.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3225 гр. Пловдив, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330114450 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД против К. Р. Д. е посочено, че ищцовото дружество, в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл.126, ал.1 и чл.129 от Закона за енергетиката е единственото търговско дружество, което притежава лицензия по чл.43, ал.1 ЗЕ, за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр.Пловдив. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Твърди, че по силата на Раздел ІІ от Общите условия е длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочено е, че ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия за обект на потребление в *** и съгласно чл.34, ал.1 от ОУ е длъжна да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и сумата за дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл.35, ал.1 от ОУ клиентите на дружеството дължат обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Според ищеца същият е доставил до сградата, а търговецът, извършващ дяловото разпределение на топлинна енергия е разпределил за имота на ответника топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и услуга за разпределение, на обща стойност 452.26 лв., от които 410.15 лв. главница за период от 01.11.2020г. до 30.04.2022г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 05.01.2021г. до 06.10.2022г., в размер на 42.11 лв. Направено е искане за осъждане на ответницата да заплати посочените суми, ведно със законната лихва върху 1 главницата от подаване на исковата молба. Претендирани са разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от К. Р. Д., със становище за нередовност на връчването на исковата молба. Изразено е становище и за нередовност на исковата молба. В исковата молба не били изложени обстоятелства каква е претенцията за всеки от месеците по исковия период, както и не било отразено дали се касае за топлинна енергия за отопление, за битово горещо водоснабдяване или за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Между страните не съществувала правна връзка. Оспорва се Общите условия да са били публикувани и произвели действие. Твърди се, че ответницата не е собственик и не е титуляр на вещно право на ползване. Оспорва се, че обектът се намира в сграда в режим на етажна собственост, както и всички останали твърдения по исковата молба. Нямало валидно сключен договор между етажната собственост на посочения адрес и ищеца. Не била доставяна на ответницата топлинна енергия. Оспорва се наличието на валидна облигационна връзка с „Бруната“ ООД, счетоводствата на ищеца и „Бруната“ ООД не били водени редовно. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представени са справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност, както и препис – извлечение от сметка на К. Р. Д., за обект на потребление ИТН: ***, *** за дължима главница в размер на 410.15 лв. за периода от 01.11.2020г. до 30.04.2022г., както и за лихва от 42.11 лв. за периода от за периода от 05.01.2021г. до 06.10.2022г.

Представени са по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребители в гр.Пловдив, както и доказателства за публикуването им в централен и местен ежедневник.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 12.05.1998г., по силата на който К. Р. Д. е закупила недвижим имот – апартамент в ***, ведно с избено помещение ***, както и с 0.296 „ ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, срещу задължение за издръжка и гледане.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според която през процесния период 01.11.2020г. – 30.04.2022г. АС, обслужваща жилищния блок в *** е работила и е подавала ТЕ за отопление. В апартамента всички отоплителни тела са били отсъединени от топлопреносната мрежа в блока и ТЕ за същите не е начислявана. През имота на ответника преминава 1 бр. щранг лира, която не е снабдена с уреди за отчет и изразходваното количество ТЕ за отопление от нея се начислява по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло. В имота няма монтирани ИРУ за визуален отчет, няма монтиран водомер за топла вода и такава компонента не е начислявана. Поради липса на уред за отчет за имота на ответника са прилагани изискванията на т.6.7. във връзка с т.6.5. от „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.

2

Прието е заключение и на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което стойността на топлинната енергия, консумирана от потребител К. Р. Д., абонатен номер *** за периода от 01.11.2020г. до 30.04.2022г. е 410.15 лв., след извършено прихващане. Лихвата за забава възлиза на сумата от 42.11 лв. за периода от 05.01.2021г. до 06.10.2022г. За периода са издадени кредитни известия, т.нар. минусови изравнителни сметки.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С исковата молба се претендира заплащане на стойността на доставена до имота на ответницата топлинна енергия за сградна инсталация и отопление, както и за услугата дялово разпределение с твърдение, че същата е собственик на топлоснабдения недвижим имот, находящ се в ***.

С доклада по делото съдът е указал на ищцовата страна, че не сочи доказателства ответницата да има качеството на клиент на топлинна енергия за обект на потребление на посочения адрес, поради което от страна на ищеца е представен нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ***, по силата на който А.Й.Д. е прехвърлила на К. Р. Д. собствения си недвижим имот – апартамент в ***, под *** /***/, със застроена площ от 34.13 кв.м., при граници отляво ап.***, отдясно ап.***, отгоре ап.***, отдолу ап.***, ведно с избено помещение ***, както и с 0,296 % от общите части на сградата и от правото на строеж, срещу задължението на купувача да поеме гледането и издръжката на продавача до края на живота й. Върху нотариалния акт се съдържа ръкописно отразяване, че с решение 8559/2002 се разваля нотариалният акт, като отразяването е удостоверено с подпис на съдия и печат на Районен съд Пловдив. Други доказателства в подкрепа на твърдението на ищцовата страна, че ответницата е собственик на топлоснабдения имот, не са представени. От една страна, обект на прехвърлителната сделка по нотариалния акт е недвижим имот – апартамент ***/***/, а процесният апартамент е под ***, като липсват твърдения, както и не са ангажирани доказателства да е налице идентичност на тези недвижими имоти. От друга страна, макар по делото да не е приобщено като част от доказателствения материал цитираното решение, съдът приема, че удостоверяването, съдържащо се върху нотариалния акт, с подпис на съдия и печат на Районен съд Пловдив е достатъчно да удостовери, че сключената сделка по прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане, е развалена. Следователно по делото не се установява ответницата да е собственик на недвижимия имот, за който е начислена топлинна енергия. Според чл.3, ал.1 от представените Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребители в гр.Пловдив купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. По делото не е доказано ответницата да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имота, следователно ищецът не установи, че именно ответницата е материалноправно легитимирана да отговаря по исковете. Поради това и само на това основание исковете за главница и обезщетение за забава следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

3

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против К. Р.

Д./Ертл, ЕГН ********** от *** искове за осъждане за заплащане на сумата от 410.15 лв.

/четиристотин и десет лева и 15 ст./ главница – стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в *** за периода от 01.11.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 07.10.2022 г. и сумата от 42.11 лв. /четиридесет и два лева и 11 ст./ обезщетение за забавено плащане за периода от 05.01.2021г. до 06.10.2022г.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4