Решение № 1634 от 02.12.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1634 гр. Русе, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Г. Д.а при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Мария Г. Д.а Гражданско дело №

20244520100379 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 50 във вр. чл. 52 от ЗЗД от П. Х. Д., ЕГН **********, като майка и законен представител на И.Ив.В., ЕГН **********, с пълном. адв.

М. М. против В. И. И., ЕГН **********, от гр. Русе и против Община Русе, Булстат 000530632, представлявана от Кмета Пенчо Милков, с който ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно сумата от 2000 лв., частично от общо 12000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически и физически болки и страдания на малолетната И., причинени от ухапване на куче, оставено без надзор от ответника И., негов собственик, ведно със законната лихва от датата на увреждането 31.05.2023 г. до окончателното заплащане на сумата, както и разноските по делото.

В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответната Община, чрез ст. юрк. Я. М., с който счита иска за неоснователен и недоказан, тъй като няма твърдения кучето да е било безстопанствено, за което Община Русе да е следвало да полага грижи. Няма данни да е подаден сигнал на тел. 112 или на Община Русе за инцидента. Моли иска да се отхвърли изцяло, евентуално да се намали, поради прекомерност.

В законоустановеният срок е подаден отговор на исковата молба от ответника В. И., чрез адв. В. Д., който счита, че двата иска взаимно се изключват, защото животното или има собственик или няма, но не и двете едновременно. Счита, че мястото на инцидента и кучето не са индивидуализирани, не е изяснено дали детето е оставено без надзор. Счита, че няма доказателства за собствеността на кучето. Оспорва твърдението, че кучето е било агресивно, навежда доводи, че детето го е нападнало.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

На 31.05.2023 г. около 19,00 часа в зелените площи около блок *** в гр. Русе, кв.

Чародейка станал инцидент, при който женско куче Питбул порода „Стафордширски териер“ на 2 г., под надзора на ответника В. И. И., на 28 г., разхождано от него без намордник и 1 пуснато без повод, е ухапало детето И.Ив.В. на 5 г., дъщеря на ищцата П. Х. Д., като съборило детето на земята и му причинило открита разкъсно контузна кървяща рана на гърба от дясно /задната стена на гръдния кош/, с дължина около 6 см., подкожен емфизем, кръвонасядане на челото, повърхностни наранявания и охлузвания на гръдния кош, предизвикали абсцес на кожата, остро гнойно възпаление на прилежащата околна тъкан, оперирана последствие, при което детето изпитало изключителни болки и страдания.

Видно от представеното удостоверение за раждане № 0020171945, изд. на 15.12.2017 г. въз основа на акт за раждане № 1945 от 15.12.2017 г. детето И.Ив.В. е родена на 12.12.2017 г. в гр. Русе и нейни родители са: майка П. Х. Д., ЕГН ********** и баща И.С.В. ЕГН **********. Майката живее заедно с детето в гр. Русе, **************, а бащата е в чужбина, по нейни данни.

Видно от приетата по делото като писмено доказателство Епикриза на И.Ив.В. тя е постъпила в УМБАЛ „Канев“ АД на 31.05.23 г. и изписана на 05.06.23 г. след проведено хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани, след ухапване по гърба от куче, с окончателна диагноза „Абсцес на кожата, фурункул и карбункул на торса.“

Видно от представеното Съдебномедицинско удостоверение от 13.06.2023 г., както и от заключението на приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и психологическа експертиза на вещите лица д-р И. С. и психолог К. Д. се установява, че детето е с нормално психическо развитие, без наличие на когнитивни, ментални и поведенчески отклонения. И. е преживяла травматично, внезапно събитие, водещо до сериозно нараняване и заплаха за физическата й цялост. По време на инкриминираното събитие детето е било в състояние на силна уплаха и обърканост. След инцидента, И. е проявявала симптоматика на остра стресова реакция (нарушен сън, стряскане и прекомерна реакция на страх) в резултат на травматичното преживяване.

Вещите лица дават заключение, че И. е получила следните увреждания:

Кръвонасядане на челото. Разкъсно-контузни рани, повърхностни наранявания и охлузвания на гръдни кош. Подкожен емфизем. Уврежданията са наложили хирургична обработка. При същата са установени и възпалително инфекциозни промени в тъканите. Описаните увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети и ръбести предмети и по давност могат да бъдат получени при инцидента на 31.05.2023 г. Уврежданията в дясната гръдна половина отговарят да бъдат получени от ухапване от куче. Уврежданията в областта на челото отговарят да бъдат получени от падане върху терена. При тези данни установените увреждания следва да се преценяват като временно разстройство на здравето не опасно за живота. Установените белези са постоянни и следва да се преценяват като загрозяване. Установените травматични увреждания са причинили изразени болки след травмата, след оперативната интервенция, при манипулации и при физически контакт с травмираните места в рамките на възстановителния период. При такива увреждания възстановителния период е около три седмици. Няма медицинска документация, от която да се приеме, че са възникнали усложнения, които да увеличат посочения възстановителен период.

Инцидентът е причинил значително психично страдание на детето - ужас и стрес, които са наситени в първите месеци след инцидента и постепенно намаляват интензитета си с времето. Обичайно се очаква тези преживявания да са с висок интензитет през първите шест месеца след травматичното събитие. Към настоящия момент все още са налични физиологични и психологични реакции в резултат на травмата - стряскане и паника при вида на куче. Ранно неблагоприятно събитие по типа на преживения от И. инцидент може да промени траекторията на развитие на детето, да подложи на риск способността му за регулиране на афектите. Еднократността на събитието обаче в този случай позволява на мозъка да се възстанови от потенциално застрашаващи следствия. Както и адекватният 2 подход на значимите възрастни, които са предложили на детето сигурна и подкрепяща среда, е предотвратил евентуалното развитие на посттравматично стресово разстройство.

Съществува риск реакцията на стрес при вида на голямо куче да остане като трайна психологична поледица. Също така за И. жизненият цикъл на физическо и психическо съзряване предстои. Белезите останали по тялото й след инцидента могат да се отразят на себевъзприятието и самочувствието й в пубертетна възраст.

Видно от приложената карта от АГКК на л. 39 и снимки на л. 62-65 е посочено място на събитието-в зелените площи около блок *** в гр. Русе, кв. Чародейка.

От представения по делото Отчет за работата на Общински приют от 01.05.2023 г. до 31.05.2023 г. се установява, че в изпълнение на Програма за намаляване популацията на бездомните кучета на Община Русе през м. Май 2023 г. в Общинския приют за безстопанствени животни са настанени общо 75 кучета и 3 котки.

Видно от представеното по делото писмо от Община Русе от 15.04.2024 г. с приложена справка от Електронен регистър за домашни кучета се установява, че в електронния регистър на Община Русе няма регистрирано куче на името на лицето В. И. И., ЕГН **********, гр. Русе, *********.

От обясненията на ищцата П. Х. Д. на 28 г., дадени по реда на чл. 176 ГПК се установява, че преди инцидента е виждала това куче в къщата на В. И., имало и други кучета. След инцидента също видяла там кучето. В. не се занимавал с дресировка на кучета, просто си ги отглеждал. Ходила на гости в тях, преди време, с бившият си съпруг, той го познавал по-добре, но не бил в България. Когато се случил инцидента решили да се видят с приятелката на В. – А., която й се обадила по фейсбук да пият кафе. Тя била с едно поголямо куче. В. я чакал на друго място покрай бл. ***, където това се случило. Докато отивали натам, той си пуснал кучето от каишката и започнал да си играе с него с пръчка.

Докато си говорили с А., ищцата видяла как дъщеря й И. хванала една пръчка и искала да я хвърли, за да си поиграе и тя с кучето. В този момент кучето се нахвърлило върху нея. Тя тръгнала да бяга, но кучето я смъкнало на земята и я ухапало. Тогава майката започнала да удря кучето, за да си отвори устата и да я пусне. В. също започнал да вика на кучето „Пусни, пусни, пусни“ и й казал: „Като ти кажа – дърпаш“. Тя нямала какво друго да направи. Той й казал: „Дърпай“ и тя хванала дъщеря си и я дръпнала. Малко след това дошла линейка, за която хора отстрани се обадили, като чули, че майката крещи. Дошли полицаи в болницата, разпитали я какво се е случило и й казали, че може да подаде жалба, а тя заявила, че ще заведе дело срещу него. Собственикът на кучето не ги е търсил. Само приятелката му, когато били в болницата й писала: „Какво става, още ли са там“. Никакъв друг интерес към детето.

След като излезли от болницата не ги търсили нито той, нито приятелката му. Кучето на В. нямало маркировка на ухото, нито нашийник и намордник. Имало профилна снимка от преди една година на В. във фейсбук, на която той е с въпросното куче. След инцидента В. хванал на каишка кучето и преди да дойде линейката той избягал с него. Приятелката му останала.

От показанията на свидетелката А. В. А. на 25 г., осъждана за притежание на марихуана, се установява, че познава В. И., той бил бившият й приятел, вече не били заедно от година. Към 31.05.2023 г. били заедно и знае, че имал куче. Това куче било женско, на около две години, казва се „Лекса“, той го отглеждал в момента. Кучето било на сестра му Ф И.а, но тя живеела в апартамент във Варна и не можела да го гледа там. Сестра му му дала кучето. То било подарък от майка му Екатерина. Предполага, че има паспорт, тъй като има ваксини, но не знае дали е регистрирано. Не знае в коя ветеринарна клиника го водели. Знае, че в Русе я водили на ветеринар. Свидетелката работела в кв. Чародейка в един магазин и В. дошъл да я посрещне от работа и слизали на долу, като срещнали П., тяхна позната. Тя била с детето си, носела чанта, в която имало книжки и седнали на един камък да ги разгледат. В. бил на 20-30 м. от тях и разхождал кучето. Разглеждайки, свидетелката чула, че всички викат 3 и разбрала, че кучето е нахапало детето. Не помни дали било пуснато кучето от каишката.

Детето подскачало около тях, но явно се е отделило по някое време. П. взела да вика.

Започнали да разтърват кучето от детето. П. дърпала детето, а Владислав кучето. Те двамата били там. И двамата се опитвали да помогнат да отскубнат детето. Кучето Лекса захапало дъщерята на П. отзад към гърба. Кучето е питбул и захапката им е по-особена. Всички се уплашили. Детето плачело. Майката била в шок. В. също се изплашил. Това се случвало за първи път. Опитал се да постави и някакви команди на кучето. Дъщерята на П., се казва Бела. Търсили я после по телефона да питат как е детето, да помогнат, ако трябва с нещо, но тя не отговорила. Свидетелката била студентка по детска педагогика, четвърти курс, но прекъснала. Кучето все още е под надзора на В.. Когато разглеждали с П. книжките, детето било на 20-30 метра от тях. При инцидента имало съседи пред блока. П. с детето отишла към тях и се развикала за линейка, която дошла малко по-късно. Свидетелката се изплашила и нищо не направила. Приятелят й се изплашил, тръгнал да бяга, да се махне от там.

Свидетелката останала още малко след като В. избягал. В момента В. отглежда кучето в дома си, живее с родителите си, предполага, че знаят за инцидента. Търсила след това П. във фейсбук, защото се притеснявала за детето й. Родителите на В. подарили на сестра му кучето. Тъй като тя живеела в апартамент, то направило много бели и го дали на В. да се грижи за него. Доколкото знае са платили за кучето, те се купува, не се подаряват. Бащата на Ф и на В. се казва И., а майката Екатерина, живеят в гр. Русе, ул. Драма 7 в къща. В него дом има три кучета - Лекса, майка му има едно малко кученце и още едно, което техен познат не можал да го гледа и В. го взел. Това куче, което видяла на снимките, свидетелката го разпознава като кучето, което било на инцидента на 31.05.2024 година. П. и В. се познават от преди това. Свидетелката се прибирала от работа тогава и не са пушили с П. марихуана. Делото за марихуана било тази година през м. април. Вече не била с В.. Докато били заедно се е случвало двамата да пушат марихуана. Ф живее постоянно във Варна.