Решение № 840 от 14.07.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 840 гр. Велико Търново , 14.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20204110102892 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба на Р. КР. М., в която са изложени твърдения, че с договор за дарение от 13.02.2020г. е придобил от * правото на собственост спрямо недвижим имот, *. Ищецът твърди, че по отношение на имота е проведено принудително изпълнение по изпълнително дело *******, като след проведена публична продан с постановление от 22.11.2019г. същият е възложен на ответника. Изтъква се, че последният не е придобил вещни права върху имота тъй като с решение от 28.05.2014г. *на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД е прогласена нищожността на сключения между * договор за продажбата му от 09.04.2008г., а на основание чл. 440 от ГПК е прието за установено по отношение на праводателя на ищеца, че длъжниците по изпълнителното дело не са негови собственици. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че по силата на договора за дарение от 13.02.2020г. ищецът е собственик на процесния имот както и за осъждането му да заплати направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба. В съдебно заседание заема становище, че публичната продан е извършена по искане на взискателя *въз основа на учредена на 10.10.2008г. договорна ипотека от длъжниците по изпълнителното дело, която е вписана преди вписване на исковата молба за прогласяване нищожността поради привидност на продажбата от 09.04.2008г. и по отношение на която претенцията на праводателя на ищеца по реда на чл. 26, ал. 1, вр. чл. 167, ал. 3 от ЗЗД е отхвърлена. Изтъква се, че в резултат на това правата на ипотекарния кредитор са 1 противопоставими на тези на действителния собственик на имота, което обуславя валидното придобиване на правото на собственост от ответника, на основание чл. 496, ал. 2 от ГПК. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е положителен установителен иск за собственост по чл. 124 от ГПК, вр. чл. 77 от ЗС.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 09.04.2008г. между *е сключен договор за продажба относно процесния имот, *******. По отношение на имота са сключени последващи разпоредителни сделки от 10.06.2008г., 15.06.2008г. и 10.10.2008г. като последни приобретатели са *****. Във връзка със сключен договор за кредит, на 10.10.2008г. те учредили в полза на * договорна ипотека спрямо имота. Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателите, по молба на ипотекарния кредитор е образувано изпълнително дело *, в хода на което на 28.10.2010г. по отношение на имота е наложена възбрана в полза на взискателя. По предявени искове по чл.

26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД и по чл. 440 от ГПК от *****срещу *, исковата молба за които е вписана на 17.01.2012г., е постановено решение *******., с което продажбата от 09.04.2008г. е прогласена за нищожна като привидна и е прието за установено по отношение на ищеца, че * не са собственици на процесния имот. На 03.10.2018г. банката подновила вписването на ипотеката, а след извършена публична продан по горепосоченото изпълнително дело, с постановление от 22.11.2019г., влязло в сила на 23.12.2019г., *са възложени на ответника. На 13.02.2020г. на * е издаден констативен нотариален акт за собственост за същия имот въз основа на вписаното на 02.10.2018г. съдебно решение *и на нотариален акт *. На същата дата *е сключен договор за дарение, *, с който на последния безвъзмездно е прехвърлено правото на собственост спрямо имота, като дарителят си запазил правото на ползване.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В разглеждания случай със сила на пресъдено нещо е установено, че продажбата на имота от 09.04.2008г. е нищожна като привидна и поради липсата на транслативен ефект на последващите я сделки от 10.06.2008г., 15.06.2008г. и 10.10.2008г. е прието за установено, че длъжниците по изпълнително дело *не са станали негови собственици. От поредността на вписванията по партидата на имота, обаче се установява че преди предявяване на исковите претенции, на основание чл. 166, ал. 1 от ЗЗД валидно е учредена договорна ипотека в полза на взискателя по изпълнителното дело като длъжниците са се легитимирали като собственици чрез договора от 10.10.2008г., който е действителен. Поради тази причина и съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗЗД отпадането на правото на собственост на *в резултат от 2 нищожността на привидната сделка не се е отразило на ипотечното право на банката като правата й на ипотекарен кредитор са противопоставими на *като собственик на имота. С горепосочената норма е гарантирана сигурността на гражданския оборот и е даден приоритет на придобитите права от третите добосъвестни лица, включително и на техните кредитори, пред тези на страните по привидната сделка, поради което ипотеката не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 167, ал. 3 от ЗЗД. В резултат на това в хода на изпълнителното дело е реализирано правото на ипотекарния кредитор да предизвика публична продан на имота на праводателя на ищеца за удовлетворяване от неговата цена и съгласно чл. 496 от ГПК с влизане в сила на постановлението за възлагане вещните права на *валидно са преминали в патримониума на ответника. Поради тази причина последващата безвъзмездна разпоредителна сделка от 13.02.2020г. не е породила транслативен ефект като предявеният от ищеца установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 77 от ЗС се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК той следва да заплати на ответника сумата от 1535 лв., представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Отхвърля като неоснователен предявения от Р. КР. М. с ЕГН: ********** *, срещу *, иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 77 от ЗС, относно приемане за установено по отношение на *, че Р. КР. М. с ЕГН: ********** чрез договор за дарение на недвижим имот от 13.02.2020г., сключен с *, е придобил правото на собственост на *.

Осъжда Р. КР. М. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 1535 лв. /хиляда петстотин тридесет и пет лева/, представляващи направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3