Решение № 20 от 12.03.2025, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. гр.Велинград, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Административно наказателно дело № 20245210200358 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 406/18.11.2024 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Пазарджик, определен за наказващ орган със Заповед РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. на С. Р. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Сърница, ул. „Рила“ № 12, на основание чл. 257, ал. 1, т. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2 и чл. 53 от ЗАНН.

Срещу НП е подадена жалба от С. Р. Б. с ЕГН **********, в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението и допуснати съществени процесуални нарушения и се моли същото да бъде отменено. В жалбата се твърди, че Б. не е извършил деянието от обективна и субективна страна. Намира, че никъде в обжалваното НП не са посочени факти, които да бъдат субсумирани под хипотезата на чл. 211, ал. 1 от ЗГ. Алтернативно, моли съда да приеме, че случаят има всички признаци, за да бъде определен като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Претендира разноски.

В ОСЗ ответникът по жалбата оспорва същата. Представя и писмено становище. Намира издаденото НП за законосъобразно, а извършеното административно нарушение за доказано. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като 1 съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че в качеството си на длъжностно лице – горски стражар при ТП ДГС „Селище“, оправомощено да издава превозни билети и притежващо удостоверение за регистрацция, не е издал превозен билет № 5286/00133/05092024/165010-301D73F от 05.09.2024 г. от временния склад по одобрения технологичен план на отдел 276, подотдел „е“, землище на гр. Сърница, е издадено позволително за сеч № 0780134 от 15.07.2024 г., получено от С. Б.. Нарушението е извършено на 05.09.2024 г. на място с GРS координати LAT 41.72969, LON 24.04358 /на път от републиканската пътна мрежа гр. Сърница – гр. Доспат/, в местността „Хановете“, 3 ГСУ Сърница. Нарушението е установено на 18.09.2024 г. при извършена проверка от служители на РДГ Пазарджик. Административно наказващият орган е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 257, ал. 1, т. 1, пр. 1, във вр. с чл. 211, ал. 1 от ЗГ, като на основание чл. 257, ал. 1, т. 1, чл.

275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

По делото се установи, че жалбоподателят Б. се намира в трудово правоотношение с ЮЦДП ТП ДГС Селище, като заема длъжността „горски стражар“. Представена е длъжностната характеристика за сочената длъжност.

От приетата по делото Заповед № 3-23-701/22.07.2024 г. на И. Д. Директор на ЮЦДП Смолян, ТП ДГС „Селище“ е видно, че транспортирането на дървесина става с електронен превозен билет, който се издава от горски стражар в сечището. Издаването на превозни билети се извършва с мобилни устройства „таблет“ заведени на горски стражари за съответния участък, за който отговаря.

Издадено е Позволително за сеч № 0780134, за срок за провеждане на сечта от 18.07.2024 г. до 30.11.2024 г, получил позволителното е С. Б..

На 05.09.2024 г. свидетелите М. и С. Б. отишли да товарят дърва за огрев, за което имали издадено позволително за сеч, за отдел 276, подотдел „е“, землището на гр. Сърница. Една част от дървата натоварили на самото сечище, а друга – на временния склад. Жалбоподателят С. Б. направил снимки от четирите страни на камиона, който щял да превозва дървесината и издал превозен билет на временния склад, който се намирал на около километър от републиканския път, като от този временен склад имало видимост и към язовир Доспат. След това свидетелите М. и С. Б. си тръгнали.

По-късно било получено писмо от изпълнителната дирекция по горите, във връзка с констатирани нарушения на територията на ДГС Селище, по повод издаване на превозни билети на места, различни от временния склад.

Произволно била направена проверка на два превозни билета на С. Б., като проверяващите А. и К., отишли на място и с техните GPS устройства 2 установили, че сочените координати в превозния билет са различни от временния склад, отговаряли на точка от републиканския път към гр. Доспат.

След като било констатирано това несъответствие жалбоподателят се обадил на св. М., като я уведомил, че таблетът, с който работи дава отклонения по отношение на мястото на издаване на превозните билети.

Свидетелят М. знаела, че има някакъв проблем с тези устройства. По делото е разпитан и главния специалист експерт информационни технологии към РДГ Пазарджик, който установява, че използваното устройство от жалбоподателят се свързва със сателит и мрежата, имало хибриден начин на работа. Ако не може да се установи връзка със сателит, взима данни от трите най-близки клетки на интернет и дава някаква средна стойност, като може да се случи отклонение от около 500 -600 м. Поради това, че тези устройства са по-евтини, нямат висока степен на сигурност. Свидетелят е запознат с други случаи на отклонение, дори знае за издаден билет от центъра на язовира.

На 18.09.2024 г. е съставен АУАН за констатираното нарушение, като са посочени същите нарушени разпоредби, каквито са цитирани и в НП. Актът е връчен на наказаното лице на място. Направено е възражение, според което, Б. сочи, че е направил снимките и е издал превозния билет от временния склад.

Горната фактическа обстановка се установява след анализ по отделно и в съвкупност на целия доказателствен материал по делото. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите М. и С. Б., тъй като същите са вътрешно непротиворечиви, в съответствие са помежду си, както и с обясненията на жалбоподателя. Направени са от позицията на незаинтересованост от изхода на делото, а освен това са единствените очевидци, които имат преки впечатления от мястото на издаване на превозния билет. Съдът се довери и на показанията на свидетеля Г., който от позицията на запознат с техническото оборудване на жалбоподателя, установи, че са възможни отклонения на използваните таблети, поради ниските им качества и стойност. Известни му били и други подобни случаи. Съдът намира, че следва да се даде вяра и на показанията на св. М., която потвърждава казаното от Г.. Свидетелите А. и К. не са присъствали в момента на издаване на превозния билет. Същите са отишли впоследствие да извършат проверка с много по-точни уреди, които са установили, че сочените GPS координати не съответстват на мястото, на което е временния склад. Съдът намира, че тези свидетели не могат да установят с категоричност къде са направени снимките от жалбоподателя и къде е издаден превозния билет. В частта, в която установяват проверката и резултата от нея съдът намира, че следва да се даде вяра. Следва да се кредитират и обясненията на жалбоподателя, тъй като същите са в съответствие с показанията на очевидците.

Съдът изгради своите фактически изводи и от събраните по делото писмени доказателства, а именно допълнителни споразумения към трудов договор на жалбоподателя, длъжностна характеристика и заповеди; позволително за сеч от 0780134 ; превозен билет, Данни по горско стопански 3 план/ програма / за отдел 276 ведно със скица на отдел 276 „ Е“ от 18.08.2023г.

Съдът намира подадената жалба за о с н о в а т е л н а , поради което следва да о т м е н и обжалваното Наказателно постановление, по следните съображения:

-Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а именно Директора на РДГ Пазарджик, определен със Заповед РД № 49199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието, приложена и приета по делото. В производството по налагане на административното наказание, обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат и неговата отмяна.

- АУАН и НП са издадени за това, че С. Б., в качеството си на длъжностно лице – горски стражар при ТП ДГС „Селище“, оправомощено да издава превозни билети, издава превозен билет за транспортиране на дървесина от място, което не е временен склад, с което е нарушил горепосочените правни норми. Съдът намира, че административно наказателна отговорност се търси от лицето за издаване на превозен билет от място, от което това не следва да се прави.

Съгласно сочената като нарушена и санкционна разпоредба на чл.

257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Сочената санкционна норма е обща, препращаща, бланкетна, поради което тя не може да послужи, сама по себе си, като нормативно основание за търсене на административно наказателна отговорност.

Другите, посочени в НП във връзка с правната квалификация на деянието като нарушени разпоредби са тези на чл. 211, ал. 1 и 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Съгласно първата цитирана разпоредба дървесината се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет, но от жалбоподателят не се търси отговорност за начина на транспортиране на дървесината, поради което тази норма не може да се счита за правна квалификация на описаното деяние. Според чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ пък наказателните постановления по закона и подзаконовите актове по прилагането му се издават от оправомощени от министъра на земеделието и храните длъжностни лица от регионалните дирекции по горите. Т. е. Цитираната норма няма никакво отношение към състава на административното нарушение, а е относимо към компетентността на административнонаказващия орган.

Тези визирани в НП норми не съответстват на фактическото описание на нарушението, свързано с мястото на издаване на превозния билет.

В случай, че актосъставителят и АНО са целели санкциониране на друго нарушение – превоз от временен склад без такъв билет, или неспазване на 4 заповед на ИАГ, то е следвало това тяхно желание да се обективира и изложи ясно и в унисон със съответните нормативни разпоредби в съставените АУАН и НП. Като е допуснал такова несъответствие между фактически констатации, фактическо описание на деянието и правна квалификация на същото, АНО е издал едно незаконосъобразно НП, което следва да бъде отменено.

Само за пълнота, съдът намира, че следва да се посочи, че изложените фактически констатации в НП не се доказаха в настоящото производство. В тежест на АНО е да докаже наличието на описаните в НП факти. Напротив, тези обстоятелства бяха оборени. Свидетелите и единствени, които имат непосредствено впечатление от момента на издаване на превозния билет са категорични, че това се е случило на временния склад, където се разделили с жалбоподателя. По делото се установи, че използвания таблет в голяма степен е възможно да даде отклонения, поради което съдът намира, че не се доказаха твърдените факти.

При този изход на производството, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, следва да се осъди Регионална Дирекция по горите - Пазарджик, да плати разноски по делото за един адвокат. Направено е възражение за прекомерност срещу платения хонорар от 600 лв., което съдът намира за основателно. На основание чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, за конкретния случай, при наложена глоба в размер на 300 лв., адекватния на извършената работа размер на адвокатско възнаграждение възлиза на 400 лв., за която сума следва да се уважи и да не се присъжда за горницата до 600 лв.