Решение № 1073 от 07.07.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1073 гр. Русе, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20244520104407 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, /с предишно наименование “Теленор”, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М.

С. и Д. К. К., чрез адв. Л. Г., с която са предявени установителни искове срещу Р. С. А., ЕГН **********, от гр. *******, на обща стойност 255,35 лв. по издадени 3 бр. фактури, както следва:

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 9, вр. чл. 258 ЗЗД за съществуването на вземане в общ размер от 107,28 лв. – главница, представляваща възнаграждение за мобилни услуги и абонаментни такси, по фактура 7321439258/15.06.21г., фактура № 7317366641/15.03.21 г. и фактура № **********/15.04.21 г., от които:

- сумата 53,35 лв. за отчетен период 15.01.2021 г. – 14.02.2021 г., от които 50,09 лв. за предпочетен мобилен номер ******* по Договор за мобилни услуги от 03.10.2016 г. и Доп.

Споразумение от 13.01.20 г., и 3,26 лв. за предпочетен номер ******* по Договор за мобилни услуги от 12.09.2017 г. и Доп. Споразумение от 13.01.20 г.

- 43,45 лв. за предпочетен мобилен номер ******* по Договор за мобилни услуги от 03.10.2016 г. и Доп. Споразумение от 13.01.20 г., за отчетен период от 15.02.2021 г. – 14.03.2021 г.

- 1,49 лв. за предпочетен номер ******* по Договор за мобилни услуги от 12.09.2017 г. и Доп. Споразумение от 13.01.20 г. за отчетен период от 15.02.2021 г. – 14.03.2021 г.

- 8,99 лв. за предпочетен номер ******* по Договор за мобилни услуги от 12.09.2017 г. и Доп. Споразумение от 13.01.20 г. за отчетен период от 15.03.21 г. – 14.04.21 г.

Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор в полза на ищеца е възникнало твърдяното вземане, представляващо цена за предоставени интернет и телекомуникационни услуги.

1

2. Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД за съществуването на неустоечно вземане в общ размер от 148,07 лв., по фактура 7321439258/15.06.21г., фактура № 7317366641/15.03.21 г. и фактура № **********/15.04.21 г., от които:

- 43,50 лв. неустойка по Договор за мобилни услуги от 12.09.2017 г. и Доп.

Споразумение от 13.01.20 г. за предпочетен номер *******, за отчетен период 15.05.21 г. – 14.06.21 г.

- 104,57 лв. неустойка по Договор за мобилни услуги от 03.10.2016 г. и Доп.

Споразумение от 13.01.20 г., за предпочетен мобилен номер *******, за отчетен период 15.02.2021 г. – 14.03.2021 г. поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, уговорен между страните, в резултат на което мобилния оператор начислява предвидените неустойки като сбор от 3 стандартни месечни абонаментни такси.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в указания срок е постъпил писмен отговор от назначения му особен представител адв. И. М., АК Русе, който счита исковете за допустими, но неоснователни.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, депозирана е молба от адв. Л. Г., с която уточнява, че не предявява претенция за лизингови вноски. Прави искане за изготвяне на ССЕ, но поради невнасяне на депозита и оттегляне на оспорването от ищеца, същата е заличена. Моли да се уважат исковете изцяло.

В съдебно заседание ответника, чрез адв. Ив. М. не оспорва начина на изчисляване на задълженията за месечен абонамент, такси за потребление на мобилни услуги и признава иска за главниците, като оспорва иска за неустойката и моли да се отхвърли.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № ******* по описа на Районен съд Русе, съдът е издал в полза на „Йеттел България”ЕАД срещу Р. С. А., ЕГН ********** , заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата общо в размер на 255,35 лв., задължения по Договори за мобилни услуги и Допълнително споразумение към тях, начислени по фактура № 7321439258 от 15.06.2021 г., от които 211,85 лв. задължения от предходен период /107,28 лв. главница и 104,57 лв. неустойки/ и 43,50 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.01.2024 г. до окончателното им изплащане, както и 25 лв. държавна такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. В срока по чл. 415, ал.4 от ГПК „Йеттел България” ЕАД е предявило против Р. С. А., установителен иск вземането по издадената заповед за изпълнение.

Ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, обстоятелства, от които произтичат вземанията му по издадената заповед по чл. 410 ГПК. В случая това означава, че по иска по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 9, вр. чл. 258 ЗЗД ищеца следва да докаже съществуването на облигационно правоотношение по договор за услуга и реално предоставяне на услугата на ответника в твърдяното количество, както и цената на доставените услуги, включително на предварително уговорените абонаментни такси. А по иска с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД, че е уговорена клауза за неустойка в договора за мобилни услуги, че ищецът е изпълнил задълженията си по този договор, т.е., че e изправна страна, както и размера на претендираната неустойка.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията. В настоящият случай, с оглед отговора, следва да докаже, че са заплатени задълженията в дължимия размер.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите за мобилни услуги с мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за изработка.

Всъщност страните не спорят относно сключеният помежду им договор за мобилни услуги. Следователно същите установяват възникналите облигационни правоотношения между тях по него. Ответникът, чрез процесуалния си представител не оспорва задължението по договора за мобилни услуги и признава главницата в общ размер от сумата 107,28 лв. – главница, представляваща възнаграждение за мобилни услуги и абонаментни такси, по фактура 7321439258/15.06.21г., фактура № 7317366641/15.03.21 г. и фактура № **********/15.04.21 г., от които: сумата 53,35 лв. за отчетен период 15.01.2021 г. – 14.02.2021 г., от които 50,09 лв. за предпочетен мобилен номер ******* по Договор за мобилни услуги от 03.10.2016 г. и Доп. Споразумение от 13.01.20 г., и 3,26 лв. за предпочетен номер ******* по Договор за мобилни услуги от 12.09.2017 г. и Доп.

Споразумение от 13.01.20 г.; сумата 43,45 лв. за предпочетен мобилен номер ******* по Договор за мобилни услуги от 03.10.2016 г. и Доп. Споразумение от 13.01.20 г., за отчетен период от 15.02.2021 г. – 14.03.2021 г.; сумата 1,49 лв. за предпочетен номер ******* по Договор за мобилни услуги от 12.09.2017 г. и Доп. Споразумение от 13.01.20 г. за отчетен период от 15.02.2021 г. – 14.03.2021 г.; сумата 8,99 лв. за предпочетен номер ******* по Договор за мобилни услуги от 12.09.2017 г. и Доп. Споразумение от 13.01.20 г. за отчетен период от 15.03.21 г. – 14.04.21 г., за които суми ответника не представя доказателства за плащането им и претенцията в тази част следва да бъде уважена.

Съдът не приема за дължима претенцията за неустойката, поради следните съображения:

С Договора за мобилни услуги, на който ищецът обосновава искането си за неустойка, се предвижда, че в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на потребителя, последния дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Съдът приема, че тази клауза е неравноправна и съответно нищожна на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143,т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл. 3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора. В случая, с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на ищеца-търговец говори, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка, така че не може да се приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза между страните. Отделно от това, неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г,ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика, като на съда му е служебно известно образуваното по иск на КЗП срещу ищеца в настоящото производство гр. дело № ******* по описа на Софийски градски съд за прогласяване на неравноправността, респ. нищожността на раздел 11 от типов договор за мобилни услуги, гласящ „в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма/пакет месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок”, както и постигната по същото дело спогодба, че размерът на нестойката не може да надхвърля трикратния размер на стандартните месечни 3 абонаменти, приложима за заварени и бъдещи договори на оператора с потребителите.

Допълнителен аргумент, че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна и поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е, че по този начин мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 219/09.05.2016г. по т.д.

№ 203/2015г. на ВКС , I т.о. и др.

Предвид гореизложеното следва, че начислената в общ размер от 148,07 лв., по фактура 7321439258/15.06.21г., фактура № 7317366641/15.03.21 г. и фактура № **********/15.04.21 г. неустойка се явява недължима, поради това, че клаузата, с която е уговорена е нищожна.

На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноските на ищеца следва да се заплатят от ответника съразмерно с уважената част от исковете, като по заповедното производство от общо 505 лв. се дължи сумата 212,16 лв. А по настоящото производство от общо 75 лв. разноски за държавна такса съразмерно с уважената част от исковете се дължи сумата 31,50 лв. Няма представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение и съдът не следва да се произнася.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на „Йеттел България”ЕАД, ЕИК 130460283, /с предишно наименование “Теленор”, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М. С. и Д. К. К., чрез адв. Л. Г., срещу Р. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *******, на основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 9, вр. чл. 258 ЗЗД в общ размер от 107,28 лв. – главница, представляваща възнаграждение за мобилни услуги и абонаментни такси, по фактура 7321439258/15.06.21г., фактура № 7317366641/15.03.21 г. и фактура № **********/15.04.21 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ******* по описа на РРС.