Решение № 54 от 11.01.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2783/2020
- Вид
- Решение № 54
- Подписан
- 11.01.2021
- Състав
- Деспина Георгиева Георгиева, Иванка Димитрова Дрингова, мл.с. Лазар Кирилов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.125 ал.1 · Семеен кодекс
- чл.127 · Семеен кодекс
- чл.127 ал.1 · Семеен кодекс
- чл.127 ал.2 · Семеен кодекс
- чл.131 · Семеен кодекс
- чл.132 · Семеен кодекс
- чл.132 ал.1 т.2 · Семеен кодекс
- чл.132 ал.2 · Семеен кодекс
- чл.134 · Семеен кодекс
- чл.134 ал.1 т.1 · Семеен кодекс
- чл.134 т.2 · Семеен кодекс
- чл.135 · Семеен кодекс
- чл.136 · Семеен кодекс
- чл.142 · Семеен кодекс
- чл.143 · Семеен кодекс
- чл.144 · Семеен кодекс
- чл.149 · Семеен кодекс
- чл.59 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 54 гр. Варна , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на осми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Членове:
Секретар:
Деспина Г. Георгиева
Иванка Д. Дрингова мл.с. Лазар К. Василев
Доника З. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100502783 по описа за 2020 година
Производството е въззивно, образувано по жалбата на А. Г. Ю. вх.№ 22587/11.08.2020г срещу решението на ВРС-Хс-в № 3340/21.07.2020г по гр.д.№ 1128/2020, с което Е ЛИШЕНА от РОДИТЕЛСКИ ПРАВА по отношение на детето К. Й. Е. ********** и детето А. Й. Е. ЕГН **** поради трайно неполагане на грижи без основателна причина за децата и неплащане на издръжка, на осн.чл.132 ал.1 т.2 СК; ОПРЕДЕЛЕНИ СА мерки относно личните отношения между майката А. Г. Ю. ЕГН ********** и децата К. Й. Е.
********** и А. Й. Е. ЕГН ****, като й е дадена възможност да ги вижда всяка първа и трета неделя от месеца от 10ч до 12ч, в присъствието на бащата Й. Е. Ю., в дома му в с.С., на осн.чл.134 т.2 СК; ОСЪДЕНА Е А. Г. Ю. да заплаща в полза на децата К. Й. Е. ЕГН **********, и А. Й. Е. ЕГН ****, чрез техния баща и законен представител Й. Е. Ю. ЕГН **********, месечни издръжки от по 160лв за всяко едно от децата, дължими от датата на завеждане на исковата молба в съда –30.09.2019г до настъпване на основание за тяхното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска; както и сумата от по 1920лв за всяко едно от децата К. и А., чрез техния баща и законен представител Й. Е. Ю., представляваща дължима издръжка за периода от 29.08.2018г до 29.08.2019г; ОСЪДЕНА Е да заплати на Й. Е. Ю. сумата от 930лв-сбор на сторените разноски в производството, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ВРС, сумата от 614,40лв - дължима държавна такса съобразно определения размер на издръжките; ОТХВЪРЛЕН Е предявеният от А. Г. Ю. срещу Й. Е. Ю. иск за предоставянето упражняването на родителските права на нея, на осн.чл.127 СК.
1
Счита решението на ВРС за незаконосъобразно. РС не бил обсъдил всички доказателства съвкупно и в тяхната цялост. Дори в показанията на бащата на ответника се съдържали данни, че майката била изпращала периодично средства - закупила телефони и дрехи на децата. В този смисъл били и показанията на разпитания по делото свидетел на отв.страна - бабата на ответницата, която потвърдила, че А. й пращала пари и тя ги носила на децата в дома, в който живеели. Същата свидетелка сочела, че майката се била интересувала от децата си и че често била възпрепятствана в опитите си да стигне до тях от баща им и неговата майка.
Счита лишаването на майката от родителски права за краен акт и съда следвало да пристъпи към него само след наличие на наистина сериозно доказани обстоятелства, с които се застрашавала живота и здравето им. Такива в цялото производство не били представени и доказани. Майката се явява най-важната личност в живота не децата и не следвало да се стига до такава сериозна мярка. Тя трябвало да има право да участва активно в техният живот и това било желанието й, заявено пред съда.
Не следвало да се допуска възможността бащата сам да взема решения за децата.
Така той ще можел сам да взема детски и помощи, полагащи се за децата, както и да решавал къде да учат и кой да е личният им лекар. Твърди още, че тя била издържала бащата докато живеели заедно и след като отказала да продължи да го прави, той завел дело с искания за огромни суми, прикрити зад интереса за децата. Затова в интерес на децата било майката да взема участие при решаването на основни житейски проблеми.
Моли за отмяна решението на ВРС като немотивирано и постановено в нарушение на процесуалните правила, като бъде предоставено упражняването на родителските права на бащата, а на нея да бъде определен режим на лични контакти; да бъде отхвърлен искът за заплащане на издръжка за минал период, тъй като от показанията на двамата свидетели се установило, че въззивницата била пращала средства и закупени мобилни телефони и др.неща.
Моли за отмяна на решението и в частта за присъдените в полза на ищеца разноски от 930лв за една инстанция, което било абсурдно предвид, че делото е за родителски права и не се дължал хонорар и че същият бил прекомерен и необоснован.
В о.с.з. по същество не се явява и не изразява становище.
Въззиваемата страна Й. Е. Ю. в срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване решението на ВРС.
Контролиращата страна ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
, представлявана от прокурор Д.Душев, изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване решението на ВРС.
2
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ “СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ВАРНА, редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
В обстоятелствената част на исковата си молба Й. Е. Ю. излага, че с ответницата живели на съпружески начала, от което съжителство имат родени две деца- К. и А..
От м.юли 2014г ответницата напуснала жилището, обитавано от двамата, а децата останали при него. Оттогава той се грижел изцяло за тях и поемал издръжката им, а ответницата не полагала грижи и не плащала издръжка за двете деца.
Поради изложеното моли за постановяването на решение, с което ответницата да бъде лишена от упражняване на родителските права спрямо децата К. и А.; на същата да бъде определен режим на лични отношения; същата да бъде осъдена да заплаща в полза на двете деца месечна издръжка от 250лв за К. и от 230лв - за А..
Претендира и присъждането на издръжка за минало време за периода от 29.08.2018г до 29.08.2019г, като отново месечният размер на издръжките е същият : 250лв - за К. и 230лв - за А..
В срока за отговор по реда на чл.131 ответницата А. Г. Ю. счита молбата за неоснователна.
Твърди, че бащата на децата не бил работил никога, а изцяло тя е полагала грижи за децата си. Поради това напуснала България и заработила в чужбина.
Счита, че не са налице основания за лишаването й от упражняването на родителските права.
От страна на отв.А. Г. Ю. е предявила иск за предоставяне упражняването на родителски права по отношение на двете деца, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения. Претендира и присъждане на издръжка в полза на всяко от децата - по 150лв месечно, считано от датата на предявяване на исковете, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Срещу ИМ е депозиран писмен отговор от бащата Й. Ю. със становище за неоснователността й. Твърди се, че близо пет години ищцата не се била виждала с децата си, дори не познавала сина си. Същата живеела и работела в чужбина.
Контролиращата страна Варненска Районна прокуратура е изразила становище за основателност на предявения от Й. Ю. иск за лишаване на А. Ю. от родителски права.
3
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпома гане“-гр.Долен Чифлик, редовно призована, не е изпратила представител и не е изразила становище по спора.
В изготвения социален доклад е посочено, че бащата притежава необходимия родителски капацитет, има подходящи условия и възможност за отглеждането и възпитанието на двете деца, подпомаган от неговите родители.
Така предявената искова молба от Й. Е. Ю. намира правното си основание в разпоредбата на чл.132 ал.1 т.2 СК и чл.149 СК, а насрещната искова молба, предявена от А. Г.Ю., - в разпоредбата на чл.127 ал.1 СК.
С Определение № 2569/12.02.2020г производствата по двете искови молби са съединени за общо разглеждане, на осн. чл. 213 ГПК.
СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представените у-я за раждане се установява, че родители на К. Й. Е. и А. Й. Е. са А. Г. Ю. и Й. Е. Ю..
От сл.бележка от СУ„Св.Св.Кирил и Методий“ е видно, че К. Е. е била редовна ученичка във 2-ри „А“ клас през учебната 2018/2019г, а от у-ето, изд.от ДГ„Пролет“–с. Д. е видно, че А. Е. е бил записан в подготвителна група за задължителна предучилищна подготовка.
От трудов договор № 4/10.02.2020г е видно, че Й. Е. Ю. работи на безсрочен трудов договор в ****“ ЕООД като работник в строителството.
По делото е приет социален доклад, изготвен от Д“СП“–Долни чифлик, от чието съдържание се установява: за двете деца се полагали грижи от техния баща Й. и неговите родители. Между бащата и децата имало силна емоционална връзка. Образователните потребности на децата били задоволени. Социално интегрирани били в обществото. От проведен разговор с детето А. се изяснило, че то познава майка си и не знае името й.
Според СП бащата има възможност и родителски капацитет, за да полага грижи за двете си деца и да ги възпитава. по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г. Д. Е. и Е.
Ю. М., сочени от ищцовата страна, и свид.Ю. С., сочена от ответницата.
Свид. Г. Д. Е.. излага, че Й. се грижел за децата, подпомаган от своята майка. Всички 4 живеели в с.С.. Бащата отивал от време на време в чужбина, но се връщал. Когато бил в чужбина децата ги гледала тяхната баба. Майката на децата не ги била посещавала от много години - поне 5-6 и затова децата не говорели за нея
Свид.Е. Ю. М., баща на ищеца, излага, че през последните шест години ответницата не живеела със семейството си и не се грижела за децата. В началото, няколко пъти четирипет, била изпратила суми от по 30евро, но след това спряла. А. Ю. не се интересувала от децата и не ги търсела. В момента живеела в Г.. Свидетелят говори и за неморалното поведение на ответницата в чужбина и за нейни връзки с криминални лица.
Свид.Ю. С., баба на ответницата, сочи, че към момента децата живеели с баща си.
Последно А. се прибрала в дома си преди година, за да заплаща осигуровки.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
По иска по чл.132 ал.1 т.2 СК
Нормата на чл.125 ал.1 СК визира задължението на всеки родител да полага грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси.
Хипотезата на чл.132 СК предполага виновно бездействие от родителя, изразяващо се в трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка, което представлява опасност за личността, здравето или имуществото на детето.
Към настоящия момент децата са на 10год - К. и на 7год – А..
Съвкупният анализ на събраните по делото гласни доказателства налага извода, че родителите им са разделени повече от 5 години, като в началото на няколко пъти била дала минимални суми за издръжката им /по 30евро/ ; установила се е да живее в Г. и е престанала да се интересува от децата, като за детето А., 7год., В тежест на ответницата А. Ю. и ищца по нейния иск, бе да установи чрез главно и пълно доказване, че през процесния период е полагала грижи за децата си, че е проявявала траен интерес към тяхното здраве, физическото и психическо им развитие, към образователния процес, в който са включени, а също и че има изградена емоционална връзка с тях. Такива доказателства не бяха представени.
Единствената свидетелка, сочена от ответницата, Ю. С., нейна баба, говори за това, че миналата година внучката й си дошла от Г., за да си пати осигуровките. Останалите доказателства са в обратната посока-че майката се дезинтересирала от децата си и дори детето А. не я познавало и не знаело името й.
Събраните доказателства установяват, че през целия период на раздяла и към настоящия момент двете деца са отглеждани от неговия баща си Й., подпомаган от неговите 5 родители.
Изложеното мотивира съда да приеме, че отв. А. Г. Ю. трайно и без основателна причина не е полагала грижи за децата си К. и А. и не им е осигурявала издръжка, с което фактическият състав на правната норма на чл.132 ал.1 т.2 СК е осъществен. Ето защо предявеният от Й. Е. Ю. иск по реда на чл.132 ал.1 т.2 СК като доказан по основание и следва да бъде уважен.
Разпечатката съдържа 60 от 110 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0f2d9db-0562-497a-bffa-c92780ed3695