Решение № 385 от 30.10.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Русе, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело № 20234500500445 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 374/24.03.2023 г., постановено по гр. д. № 3667/2022 г. по описа на Русенски районен съд е оставен без уважение предявения от В.

М. И., ЕГН **********, от гр.Русе, със съдебен адрес: гр.Русе, ***, чрез адв.

П.Х. – АК Русе отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на О.Русе, ЕИК ***, ***, представлявана от кмета, че по изпълнително дело №2022***0400512 на ЧСИ peг.№ *** на КЧСИ не им дължи главница от 5092,50 лв. и лихва от 10 328,62 лв., които вземания се основават на изпълнителен лист от 26.11.2003 г., издаден по гр.дело № 266/2001 г. по описа на РРС, поради погасяването им по давност.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство В. М. И., ЕГН **********, с доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението, тъй като е нарушен материалният закон, а събраните и обсъдени доказателства водят на различен 1 правен извод. Позовава се на ТР № 2/2015 г. от 26.06.2015 г., постановено по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което счита, че следва да се прилага и относно правоотношения, възникнали преди приемането му.

Навежда доводи за това, че едва с налагането на запор на трудовото възнаграждение на 16.03.2009 г. е налице изпълнително действие, което би могло да прекъсне давността, нo към този момент до извършването мy вече са били изминали повече от две години от предходното валидно такова, т.е. перемпцията е вече настъпила, тъй като последното валидно действие е извършено на 11.10.2006 г. — датата, на която е завършила продажбата на имота на длъжника. Счита, че производството е прекратено по право, считано от 12.10.2008 г. и от този момент /датата на самото действие/ е започнала да тече и погасителната давност като всички действия, поискани и извършени след 12.10.2008 г., не са годни да прекъснат погасителната давност.

Счита, че от значение за изхода на делото е отговорът на въпроса прекъсва ли се погасителната давност oт действие, извършено пo дело, което е перемирано.

Намира за неправилно изложеното в мотивите на първоинстанционния съд становище, че такива действия са годни да прекъснат давността, базиращо се на гpyпa решения, в които съдебните състави приемат, че независимо от настъпилата перемпция съдебният изпълнител е длъжен да изпълни исканото действие, a тo от своя страна прекъсва давността, в който смисъл е цитирано решение № 37 oт 24.02.2021 г. пo гр.д № 1747/2020 г. на BKC, IV гp.о.

Приема за правилно становището изразено в друга група решения, в които съдебните състави приемат обратното. B решение №371/29.10.2015 г. пo гр. д. № 1385/2012 г. на BKC, IV г.o. и решение № 42/26.02.2016 г. пo гр.д.

№1812/2015 г. на BKC, IV г.o. ce приема, че независимо oт основанието за прекратяване на изпълнитeлнoтo производство, всички предприети действия (дори тези преди перемпцията) cе обезсилват пo право. От това следва, че с още по-голяма cилa действията след прекратяването нямат сила, т.е. те са невалидни.

Сочи, че поради противоречивата практика към момента е образувано тълкувателно дело №2/2023 г. на ВКС, OCГTK, което да даде oтгoвор на този въпрос.

2

Изразява мотивирано становище, в което счита за правилно изложеното такова, застъпвано в актовете, приемащи, че действията след прекратяването не пораждат правни последици. Намира, че другото становище е неприемливо с оглед правната сигурност. Приемането, че изпълнителният процес може едновременно да е и прекратен, и висящ не намира опора в никой от правните постулати, на които е изграден гражданският процес, a и утвърденото като теория и практика за изпълнителното производство.

Счита, че застьпвайки обратната теза в решението си, районният съд е приложил неправилно материалния закон, като е приел, че няма изтекла погасителна давност. Счита, че всъщност вземането на ответника е погасено пo давност през октомври 2013 г., което е факт, осъществяващ хипотезата на чл.439 ГПК. 3а изтичането на давностния срок двете години до перемирането не са зачитани, както постановява решението от 28.03.2023 r. пo тълкувателно дело № 3/2020 г. нa ВКС, ОСГТК като в настоящия случай петгодишна погасителна давност е налице дори и след датата на перемирането по закон.

Излага доводи за това, че като начална дата, от която тече погасителната давност следва да се приеме датата 12.10.2008 г., когато производството по изп. дело е било погасено по право поради настъпила перемция след последното валидно изпълнително действие, извършено на 11.10.2006 г.

След датата на настъпилата перемция, изпълнителното дело е прекратено по силата на закона. Изпълнителни действия, които са от естество да прекъснат давността не биха могли да прекъснат последната, когато се извършват по изпълнително дело, прекратено по право на осн. чл. 433, ал. 1, т.

8 от ГПК. По същество моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск и присъждане на сторените в производството пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна О. Русе, в която са развити доводи за неоснователност на жалбата и правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Счита, че първоинстанционният съд е изследвал в хронологична последователнсот релевантните изпълнителни действия поискани и осъществени в изпълнителните производства и въз основа на същите е стигнал до 3 правилният и законосъобразен извод, че задълженията на длъжника не са погасени по давност нито към месец октомври 2013 г., нито към настоящия момент. Позавава се на изложеното в Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тьлкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, BКC.

Намира, че в процесния казус, видно от приложеното изп. дело на 01.02.2016 г., 10.10.2017 г., 23.05.2018 г., 04.04.2019 г., 01.10.2020 г. и 08.09.2021 г. са поисквани от взискателя извършване на валидни изпълнителни действия, а не само проучване имущественото състояние на длъжника, посредством всяко от които е прекъсната погасителната давност като в т.ч. са извършвани и валидни изпълнителни действия, като на 24.02.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата при съответните работодатели, като „Ф." АД, „КЛД" ЕООД и ,,Е.К.И." ЕООД. Същевременно е постьпвало плащане по изпълнителното дело от трето лице – „Ф.“ АД - от месец март 2016 г. до месец март 2017 г., когато е получено уведомление, че длъжницата е освободена от работа.

Впоследствие през месец януари 2022 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. След образуването на изпълнително дело № 2022***040512 по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов с рег. № *** при КЧСИ са били извършени запори на банкова сметка и трудово възнаграждение по отношение на длъжника през месец юни 2022 г. В тази връзка се позовава на Решение № 126 от 28.06.2022 г. по гр.дело № 3409 по описа за 2021 г. на ВКС, в което се посочва установената практика на ВКС и който съдебен акт на ВКС дава отговор на правния въпрос, въз основа на който е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно: прекъсва ли давността искането на кредитора за предприемане на изпълнителни действия с посочване на изпълнителни способи по перемирано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнително дело. Моли решението на първоинстанционният съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Русенски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка и в съответствие с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира 4 за установено следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирано лице - ищеца по иска В. М. И., в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима. Разгледана по същество е основателна.

Ищецът В. М. И. е предявила иск срещу О. Русе, че не съществува вземане на ответника, поради погасяване по давност на сумите по изпълнителен лист от 26.11.2003 г., издаден по гр. дело № 266/2001 г. на Районен съд Русе, както следва: сумата от 5 092,50 лв, ппредставляваща неизплатена наемна цена за периода от м. 08.1999 г. до 15.05.2000 г., заедно със законната лихва от 25.01.2000 г. до окончателното й изплащане, сумата от 255,33 лв мораторна лихва за париода от 01.09.1999 г. до 15.05.2000 г., както и сумата от 375,00 лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна О. Русе в отговора на исковата молба е оспорила същата. Излага, че са предприемани изпълнителни действия, водещи до прекъсване на погасителната давност.

По делото няма спор, че по силата на влязло в сила решение, постановено по гр.дело № 266/2001 г. по описа на РРС, на 26.11.2003 г. в полза на ответника бил издаден изпълнителен лист за сумата от 5 092,50 лв., представляваща наемна цена за периода м.август 1999 г.- 15.05.2000 г., със законната лихва върху нея от 25.01.2001 г., с обезщетение за забава от 255,33 лв. за времето 01.09.1999 г.-15.05.2000 г., въз основа на който срещу ищцата, в качеството й на ЕТ, заличен към момента, на 09.12.2003 г. е било образувано изпълнително дело при ДСИ към РРС, което от 19.12.2009 г. било прехвърлено при ЧСИ с рег.№ *** на КЧСИ с район на действие Окръжен съд-Русе, под № 148/2009 г.,по което има постановление за прекратяване на 14.04.2022 г. в хипотезата на чл.433 ал.1 т.2 ГПК.

С постановление на ДСИ от 11.10.2006 г., влязло в законна сила на 18.12.2006 г., на взискателя била възложена припадаща се на длъжницата част от недвижим имот, находящ се в землището на с.Старо село, общ.Тутракан.

Постановлението за възлагане е било връчено на О.-Русе на 05.03.2007 г.

На 10.09.2007 г. О.-Русе поискала от ДСИ да бъде извършено ново проучване на имущественото състояние на длъжника и продължени 5 изпълнителните действия.

На 16.02.2009 г. взискателят уведомил ДСИ, извършил възлагането на имота, че дългът им не е напълно удовлетворен, поради което искат продължаване на изпълнителните действия. На 23.02.2009 г. делото от РС Тутракан е било върнато в РРС.

На 12.03.2009 г. и на 18.03.2009 г. ДСИ е наложил запор съответно върху трудово възнаграждение и върху МПС, собственост на длъжника.

В периода 06.04.-06.07.2009 г. от ДСИ има извършени плащания в полза на взискателя. Такива са правени и от ЧСИ за времето 19.10.-09.11.2012 г. и 18.03.2016 г.-01.04.2017 г. по изп.дело № 148/2009 г.

По него дело от 11.01.2010 г. има наложен запор на МПС, а на 24.03.2010 г.-на банкова сметка.На 14.04.2010 г. ЧСИ бил уведомен, че длъжникът не е клиент на съответната банка.На 01.10.2012 г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.

На 01.02.2016 г. визскателят поискал да бъде извършено ново проучване на имущественото състояние на длъжника, като предоставил на ЧСИ правата по чл.18 от ЗЧСИ.

На 24.02.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.След прекратяване на съответното трудово правоотношение, запор при друг работодател е бил извършен на 02.06.2017 г.

На 10.10.2017 г., 03.04.2019 г., 01.10.2020 г. и на 08.09.2021 г. взискателят поискал ново проучване на имущественото състояние на длъжника и потвърдил на ЧСИ правомощията му по чл.18 от ЗЧСИ.

На 27.01.2022 г. бил наложен запор върху трудово възнаграждение на ищцата, връчено на работодателя на 28.01.2022 г. Последният уведомил ЧСИ, че размерът на получаваното от длъжницата трудово възнаграждение не позволява извършването на удръжки.