Решение № 1525 от 24.09.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1525 гр. Пловдив, 24.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елена Д. Герцова при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20215330201801 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 558147F568683/28.01.2021г. на Директор на дирекция „Обслужване” в ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на основание чл.179, ал.1, предл. 1 от ЗДДС на „И. С.“ ЕТ, Булстат ..., със седалище и адрес на управление: ..., представлявано от И.

Н. С., ЕГН ********** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500лв. за извършено административно нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.125, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят „И. С.“ ЕТ обжалва издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно с аргумент, че АУАН изобщо не му е бил предявяван, а макар нарушението да е извършено, то същото не е резултат от виновно поведение, както и заради липса на настъпили вредни последици. В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от процесуалния си представител – адв. Н., която поддържа жалбата и претендира разноски.

Въззиваемата страна – ТД на НАП гр. Пловдив, редовно призована, изпраща представител – юрисконсулт А., който моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, излагайки доводи в тази насока. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „И. С.“ ЕТ за това, че при извършена служебна проверка на 16.06.2020г. в ТД на НАП Пловдив е установено, че търговецът като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазил законоустановения срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП-Пловдив за данъчен период 01.05.2020г.31.05.2020г. до 15.06.2020г. включително.

Справката-декларация по чл.125 от ЗДДС не е била подадена към момента на съставяне на АУАН.

С това е бил приет за нарушен съставът на чл.125, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.125, ал.1 от ЗДДС.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № F568683 от 04.09.2020г., съставен от В. Б. Н. – и. по п. в ТД на НАП – Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази описана в АУАН.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Прочее, обстоятелствата, при които е осъществен съставът на изследваното нарушение не се оспорват от никоя от страните по делото, а съдът ги намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя Н., така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, правдиви, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се. В тази връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по чл.125, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.125, ал.1 от ЗДДС. Това е така, тъй като съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС „За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.159б, а според разпоредбата на ал.5 на същия текст справкатадекларация се подава до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Тоест за данъчния период м.май 2020г. търговецът е следвало да подаде справката-декларация най-късно до 15.06.2020г, което обаче не е било сторено и към момента на съставяне на АУАН, и този факт не се отрича от жалбоподателят.

Въпреки гореизложеното съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради, което и следва да бъде отменено 2 поради допуснати процесуални нарушения които са съществени, като съображенията на съда за това са следните:

В конкретния случай адресат на задълженията, произтичащи от предприетите действия по контрол, е търговец ЕТ, а ЗАНН не прави разграничение между ЕТ и ЮЛ, като именно затова и на ЕТ също се налага като наказание имуществена санкция, а не глоба. От тук и изискванията на към ЕТ са като към ЮЛ и следва, и процедурата по връчване на поканата за съставяне на АУАН да е като към ЮЛ, т.е. за редовността на връчването е приложима разпоредбата на чл. 180, ал. 5 от НПК - на учреждение или юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата. По делото е представено известие за доставяне на покана с изх. № 70-00-7437-11/04.08.2020 г. за съставяне на АУАН. В преписката обаче не се ангажирани доказателства за надлежното й връчване, тъй като тя е била връчена на съпругата на управителя на ЕТ, а не на изрично упълномощено за тази цел лице. От тук е била нарушена разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН изискваща АУАН да бъде съставен в присъствие на нарушителя, тъй като към датата на съставяне на АУАН дружеството не е било известено за правото му да се яви при съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Това му е станало известно едва в деня на връчване на съставения вече АУАН и той е бил поставен в невъзможност да присъства на съставянето му. Следователно не са били налице основанията за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя, тъй като не се доказа последният да е бил надлежно уведомен своевременно за времето и мястото на съставянето му, така че да може да упражни в пълнота правата си.

Правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН в присъствието на нарушителя има своите корени в охраняване на правото му на защита, като от самото начало следва да му се гарантира в пълен обем непосредствената възможност да участва в действията на администрацията, която разполага с властовите елементи да търси, установява и санкционира лицата, извършващи нарушения. В този смисъл нарушителят има право непосредствено да възприема действията на актосъставителя и посочените свидетели, включително дали същите действително са присъствали при съставянето му и верността на посочените в акта обстоятелства. Нарушаването на обсъжданото правило ограничава правата на нарушителя да направи възражения по неспазване на процедурата, които биха били установими именно при неговото присъствие. То нарушава и правото му в последващ момент да организира и осъществи в пълен обем защитата си в образуваното против него производство, включително и пред съда чрез обжалване. Тази нередовност не може да бъде отстранена по реда на института на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, не може да бъде и санирана в производството пред съда. След като правото му не е гарантирано в пълен обем във всички стадии на производството, а административнонаказващият орган не е констатирал нарушението и е издал обжалваното НП, последното се явява незаконосъобразно и това предизвиква отмяната му. Правилата на чл. 40, ал. 1 - ал.2 и чл. 43 от ЗАНН са 3 императивни, прилагат се в съответната хронологична последователност и целят да осигурят прозрачност и яснота още в първите етапи на административнонаказателното производство, за да се обезпечи правото на нарушителя да разбере с кои точно свои действия е извършил нарушението и кои законови разпоредби е нарушил. В случая наказващия орган е пренебрегнал императивните изисквания на ЗАНН, уреждащи процедурата по установяване на административните нарушения, с което е допуснал съществено процесуално нарушение, даващо самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Отделно от горното, поради специфичния статут на ЕТ дори и да се приеме, че административнонаказателната процедура е аналогична с тази за физическо лице, то следва да се посочи, че по делото липсват данни съпругата на жалбоподателя да е поела задължение да предаде полученото от нея известие на адресата и тъй като този пропуск не може да се тълкува разширително и да се правят предположения във вреда на жалбоподателя, то следва да се приеме, че липсват надлежни доказателства за връчването на поканата на управителя или упълномощено от него лице.

Същевременно съдът е на становище, че в конкретния казус може да намери приложение и чл. 28 от ЗАНН. В него е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н.д. № 1/2005 г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 29, ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията " маловажни" и "явно маловажни" нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административно- наказващият орган.

В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението /формално такова/, както и че е първо по рода си за жалбоподателя и като се взеха предвид степента на засягане на обществените отношения /касае за подаване на нулева справка-декларация, от осъществяването му не са настъпили вредни последици, съдът намира, че настоящото нарушение може да се 4 приеме като такова с незначителни вредни последици и е следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган е трябвало да отчете тежестта на извършеното нарушение, която безспорно е ниска, да вземе предвид, че не са извършвани други нарушения от административнонаказаното лице и че справката - декларация е била нулева и не е настъпила вреда за фиска.

Трябвало е да съобрази и че законният представител на ЕТ е възрастен онкоболен пенсионер с ограничени доходи и скъпо лечение каквото е ноторно известно, че е всяко лечение на онкологично заболяване и който точно в периода когато е трябвало да се подава нулевата декларация е бил в тежко здравословно състояние, за което свидетелства и приложената по делото епикриза. В ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", но в случая, предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в чл. 93, т. 9 от /НК/ (доколкото разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК), а именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед посочените по-горе смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, при което положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 558147-F568683/28.01.2021г. на Директор на дирекция „Обслужване” в ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на основание чл.179, ал.1, предл. 1 от ЗДДС на „И. С.“ ЕТ, Булстат ..., със седалище и адрес на управление: ..., представлявано от И. Н. С., ЕГН ********** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500лв. за извършено административно нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.125, ал.1 от ЗДДС, следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.