Определение № 3175 от 18.12.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3175 гр. Бургас, 18.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20252100502057 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.121, вр. чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от С. Н. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., кв.

"С." ул. "Н. И." № **, ет. *, подадена чрез пълномощника му адв. Маргарита Георгиева - БАК, против определение № 5748/15.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 6120/2025 г. по описа на РС – Бургас, с което на основание чл.118, ал. 2 от ГПК вр. с чл.127, ал.2 от СК производството по делото е прекратено и същото е изпратено по местна подсъдност на Районен съд– Видин.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Възразява се, че съдът неправилно е приел, че настоящото местопребиваване на детето е в гр. Видин – по адреса на майката. Твърди, че исковата молба е подадена в момента, когато детето е пребивавало в гр. Бургас по време на осъщестяван от жалбоподателя режим на лични отношения съгласно постановеното съдебно решение по гр.д. № 181/2024г. по описа на РС-Видин. Счита, че обичайното местопребиваване на детето е при бащата в гр. Бургас за времето, в което той осъществява съдебно определения му режим на лични отношения с детето.

Излага съображения, че в интерес на детето е делото да се разгледа от РС-Бургас, като навежда доводи, че възражението на майката за местна подсъдност по удобния за нея Районен съд-Видин е бланкетно. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и да постанови производството по делото да продължи в РС-Бургас.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответната страна З. М. К. не е депозирала писмен отговор по частната жалба.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, приложените по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице, против подлежащ на въззивно обжалване първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

1

Производството пред РС-Бургас е образувано въз основа на искова молба на С.

Н. С., с адрес в гр. Бургас срещу З. М. К., с адрес: с. Косово, общ. Брегово, Обл.

Видин, с която е предявен иск по реда на чл. 127, ал. 2 от СК вр. с чл. 59, ал. 9 от СК, за промяна на определения с предходно съдебно решение по гр.д. № 181/2024г. по описа на РС-Видин режим, като се иска предоставяне родителските права по отношение на малолетното дете Деница С.ова С.а на бащата, определяне на местоживеенето на детето при бащата, за определяне на режим на лични отношения между майката и детето, както и за осъждане на ответницата да заплаща издръжка на детето, чрез неговия баща.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата З. М. К. е депозира отговор на исковата молба, в който е направила възражение за местна неподсъдност на спора, с мотив, че местно компетентен да разгледа делото е Районен съд- Видин, в чийто съдебен район е местоживеенето на детето.

С обжалваното определение, позовавайки се на цитирана практика на ВКС, обективирана в определение № 187/25.03.2013 г., четвърто гражданско отделение, по ч.гр.д.№ 1956/ 2013 г. по описа на ВКС и определение № 185/23.04.2013 г. по ч. гр. дело № 2198 /2013 г. на ВКС, районният съд е приел, че компетентният да разгледа делото е съдът по настоящ адрес на детето следва да се приеме неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 от СК.

Предвид това е прекратил делото пред себе си и го е изпратил за разглеждане на РСВидин, в чийто съдебен район се намира местопребиваването на детето.

Настоящата инстанция поделя извода на районния съд за неподсъдност на делото пред РС-Бургас, като намира депозираната частна жалба за неоснователна, а постановеното определение за правилно и законосъобразно, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК, ако родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение, спорът относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Субсидиарно приложение намира разпоредбата на пар. 1, т.15 от ДР на ЗЗДет., съгласно която „настоящ адрес на детето“ е адресът, на който то пребивава. Следователно, при спор за местна подсъдност се преценява къде е било фактическото пребиваване на детето при подаване на исковата молба, т.е. мястото, където е била неговата обичайна среда на живот, а не инцидентното му пребиваване. Формалният акт на адресната регистрация не е от значение, тъй като може да е извършен едностранно от който и да е от родителите, без фактически детето да е променило обичайното си местопребиваване към релевантния момент – подаване на исковата молба.

В случая с влязло в законна сила на 09.07.2025г. съдебно решение по гр.д. № 181/2024г. по описа на РС-Видин родителските права върху детето са предоставени за упражняване на майката, като местоживеенето на детето е определено на нейният адрес в с. Косово, общ. Брегово, обл. Видин, а на бащата е определен режим на лични отношения и задължение за заплащане на месечната му издръжка. След извършена служебна адресна справка по реда на Наредба № 14/2009г. настоящата инстанция констатира, че считано от 15.07.2025г. постоянният и настоящия адрес на детето са 2 регистрирани на адреса на майката в с. Косово, общ. Брегово, обл. Видин, на който адрес е определено местоживеенето на детето съгласно горепосоченото съдебно решение на РС-Видин.

Временното отсъствие на детето или отвеждането му от неговото обичайно местоживеене за кратък период от време с оглед необходимостта от осъществяване на определения от съда режим на лични отношения на детето с бащата, обаче не означава промяна на местопребиваването му по смисъла на закона и не може да обоснове компетентност на съда да разгледа спор за промяна на родителските права на мястото, на което детето е временно отведено, извън обичайното му местопребиваване. В горния смисъл е постоянната практика на ВКС – определение № 188/17.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 1331/2019 г. на ВКС, ІV г.о.; определение № 185/23.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 2198/2013 г. на ВКС, ІІ г.о.; Определение № 187/25.03.2013 г. по ч.гр.д.№ 1956/2013 г. на ВКС, ІV г.о. и др., която се споделя от настоящия състав.

Ето защо, въззивният съд намира, че към релевантния момент –подаване на исковата молба компетентен да разгледа иска по чл. 127, ал. 2 вр. с чл. 59, ал. 9 от СК е съдът, в чийто район фактически детето пребивава обичайно, а не временно или инцидентно, поради което в случая местно компетентен да разгледа спора по правилата на чл.127, ал.2 от СК е Районен съд - Видин.

Предвид изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че определението, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по местна подсъдност на РС- Видин следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл.121 ГПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5748/15.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 6120/2025 г. по описа на РС – Бургас, с което на основание чл.118, ал.2 от ГПК вр. с чл.127, ал.2 от СК производството по делото е прекратено и същото е изпратено по местна подсъдност на Районен съд– Видин.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3175 гр. Бургас, 18.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20252100502057 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.121, вр. чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от С. Н. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., кв.

"С." ул. "Н. И." № **, ет. *, подадена чрез пълномощника му адв. Маргарита Георгиева - БАК, против определение № 5748/15.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 6120/2025 г. по описа на РС – Бургас, с което на основание чл.118, ал. 2 от ГПК вр. с чл.127, ал.2 от СК производството по делото е прекратено и същото е изпратено по местна подсъдност на Районен съд– Видин.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Възразява се, че съдът неправилно е приел, че настоящото местопребиваване на детето е в гр. Видин – по адреса на майката. Твърди, че исковата молба е подадена в момента, когато детето е пребивавало в гр. Бургас по време на осъщестяван от жалбоподателя режим на лични отношения съгласно постановеното съдебно решение по гр.д. № 181/2024г. по описа на РС-Видин. Счита, че обичайното местопребиваване на детето е при бащата в гр. Бургас за времето, в което той осъществява съдебно определения му режим на лични отношения с детето.

Излага съображения, че в интерес на детето е делото да се разгледа от РС-Бургас, като навежда доводи, че възражението на майката за местна подсъдност по удобния за нея Районен съд-Видин е бланкетно. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и да постанови производството по делото да продължи в РС-Бургас.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответната страна З. М. К. не е депозирала писмен отговор по частната жалба.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, приложените по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице, против подлежащ на въззивно обжалване първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

1

Производството пред РС-Бургас е образувано въз основа на искова молба на С.

Н. С., с адрес в гр. Бургас срещу З. М. К., с адрес: с. Косово, общ. Брегово, Обл.

Видин, с която е предявен иск по реда на чл. 127, ал. 2 от СК вр. с чл. 59, ал. 9 от СК, за промяна на определения с предходно съдебно решение по гр.д. № 181/2024г. по описа на РС-Видин режим, като се иска предоставяне родителските права по отношение на малолетното дете Деница С.ова С.а на бащата, определяне на местоживеенето на детето при бащата, за определяне на режим на лични отношения между майката и детето, както и за осъждане на ответницата да заплаща издръжка на детето, чрез неговия баща.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата З. М. К. е депозира отговор на исковата молба, в който е направила възражение за местна неподсъдност на спора, с мотив, че местно компетентен да разгледа делото е Районен съд- Видин, в чийто съдебен район е местоживеенето на детето.

С обжалваното определение, позовавайки се на цитирана практика на ВКС, обективирана в определение № 187/25.03.2013 г., четвърто гражданско отделение, по ч.гр.д.№ 1956/ 2013 г. по описа на ВКС и определение № 185/23.04.2013 г. по ч. гр. дело № 2198 /2013 г. на ВКС, районният съд е приел, че компетентният да разгледа делото е съдът по настоящ адрес на детето следва да се приеме неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 от СК.

Предвид това е прекратил делото пред себе си и го е изпратил за разглеждане на РСВидин, в чийто съдебен район се намира местопребиваването на детето.

Настоящата инстанция поделя извода на районния съд за неподсъдност на делото пред РС-Бургас, като намира депозираната частна жалба за неоснователна, а постановеното определение за правилно и законосъобразно, по следните съображения: