Решение № 391 от 20.07.2026, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Разлог, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана С. Танкова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Танкова, Гр. дело № 20211240100782 по описа за 2021 година

Делото е образувано въз основа на депозирана ИМ от ЕС на с-р вх.”С” в сграда на Г.х.Б. с адм. адрес *, представлявана от Е.В.П., ЕГН*, с адрес *, ч/з пълномощника й адв. Б.П.Б., АК-К., против Б.Д.А., бр. гражданин, роден на *, в К., с адрес: *, адрес в Р.Б.: * и Е.Е.С., бр. гражданин, родена на *, в К., адрес: *, адрес в Р.Б.: *.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.38, ал.1 ЗУЕС, вр. с чл.6, ал.1, т.10 и чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС, искове за неустойка с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, и акцесорна претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът моли ответниците да бъдат осъдени да му заплатят общо сумата от 8`289,44 €, от която 6`146,40 € – неплатени год. вноски за управление и поддържане на общите части за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., и 2`143,04 € – неустойки за забавено изпълнение, ведно със законната лихва от подаването на ИМ до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

В ИМ се твърди, че ответниците Б.Д.А. и Е.Е.С. са придобили на 03.11.2008 г. правото на собственост в/у ап.*, в *, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ 40,56 кв. м. и с 10,66 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата.

На 31.08.2017 г. било проведено ОС на ЕС, на което било взето решение да бъдат извършвани дейности по управление и поддръжка на общите части, включително организационно, техническо и адм. обслужване, почистване, снегопочистване, поддръжка на асансьорите, заплащане на режийни разходи и други дейности.

С решение по т.1 от решение №4 била определена год. такса за всеки самостоятелен обект от 40.00 € на кв. м. от площта на обекта и принадлежащите му общи части. За ап.* била определена год. вноска от 2`048,80 €, платима до края на м.12. на годината, предхождаща годината, за която се отнася.

С решение по т.7 било прието, че при неплащане в определения срок собственикът дължи неустойка от 0,1% от просрочената сума за всеки ден забава, но не повече от 50% от главницата.

Ищецът поддържа, че ответниците не са заплатили: за 2019 г. – такса от 2`048,80 € и неустойка от 1`024,40 €; за 2020 г. – такса от 2`048,80 € и неустойка от 934,25 €; за 2021 г. – такса от 2`048,80 € и неустойка от 184,39 €.

Поддържа, че решенията на ОС не са били оспорени по реда на чл.40 ЗУЕС, влезли са в сила 1 и са задължителни за всички етажни собственици.

В срока по чл.131 ГПК, ответниците, ч/з назначените им особени представители адв. Н.П. и адв. Н.Б., са подали писмени отговори, с които оспорват допустимостта и основателността на исковете.

На 1-во място се поддържа, че ИМ не е подадена от надлежно представлявана ЕС. Твърди се, че Е.П. е избрана за управител на 31.08.2017 г., а двугодишният й мандат е изтекъл преди предявяването на иска п/з 2021 г., без да са представени док-ства за последващото й преизбиране.

От името на ответника Б.Д.А. е направено и възражение за нередовност на ИМ, тъй като ищецът не бил посочил кои конкретни факти установява с всяко от представените док-ства.

По същество се оспорват редовността на свикването и провеждането на ОС от 31.08.2017 г., кворумът, законосъобразността на взетите решения и уведомяването на ответниците за тях.

Поддържа се, че решението за определяне на таксата според квадратурата на обекта противоречи на приложимата п/з процесния период редакция на чл.51, ал.1 ЗУЕС, според която разходите за управление и поддържане са се разпределяли поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. На това основание е направено възражение за нищожност на решението в частта относно начина на определяне на вноските.

Твърди се още, че п/з процесния период не е осъществявана реална поддръжка на общите части, не е осигурявана охрана и не са представени год. бюджети, отчети, ф-ри и платежни документи, удостоверяващи действително извършени разходи.

Ответниците поддържат и че са били освободени от заплащане на разходи по силата на чл.51, ал.2 ЗУЕС, тъй като п/з всяка от процесните години са пребивавали в ЕС не повече от 30 дни.

Направено е възражение, че ЕС не е разкрила банкова сметка, по която ответниците да изпълнят задълженията си, както и че не са доказани твърдените опити за осъществяване на контакт и отправяне на покани за плащане.

В заключителните устни състезания особените представители поддържат, че ищецът не е доказал присъствието на ответниците в сградата за повече от 30 дни годишно, нито действителното извършване на разходи за управление, поддръжка и ремонт, поради което молят исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

След обсъждане на събраните по делото док-ства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №175, том VII, рег.

№6560, дело №1292/03.11.2008 г., както и от кадастр. схема и справката от Имотния регистър се установява, че ответниците Б.Д.А. и Е.Е.С. са придобили правото на собственост в/у ап.*, считано от 03.11.2008 г.

Имотът представлява самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 40,56 кв. м, ведно с 10,66 кв. м ид. ч. от общите части на сградата.

В нот. акт не са посочени различни квоти на приобретателите. Поради това и на основание презумпцията по чл.30, ал.2 ЗС, съдът приема, че всеки от ответниците притежава по 1/2 ид. ч. от самостоятелния обект.

По делото е представен протокол от ОС на ЕС, проведено на 31.08.2017 г., заедно с приложение към него, списък на присъствалите лица, покана за свикване на събранието и документи относно оповестяването на изготвения протокол.

От съдържанието на протокола се установява, че за процесния апартамент е определена год. вноска за управление и поддръжка от 2`048,80 €. Определен е и падежът – до края на м.12. на предходната година.

Същото ОС е приело решение, според което при неплащане в срок се дължи неустойка от 0,1% дневно, ограничена до 50% от размера на просрочената главница.

Не са представени док-ства решенията на ОС от 31.08.2017 г. да са били отменени по реда на чл.40 ЗУЕС, изпълнението им да е било спряно или да е постановен съдебен акт, с който да е 2 установена липса на отразено в протокола решение.

Ищецът изрично е заявил, че след 31.08.2017 г. не са провеждани други общи събрания и не е избиран друг управител.

От писмата на ОД на МВР-Б., и ГД„ГП“ се установява, че данни за преминаванията на ответниците п/з граничните контролно-пропускателни пунктове за периода 2019–2021 г. не могат да бъдат предоставени, тъй като срокът за съхранението им в автоматизираната информационна система е 3 години.

Първоначално предоставената информация, че за периода 02.04.2023 г. – 02.04.2026 г. няма данни за регистрирани влизания и излизания на ответниците, е извън процесния период и не установява обстоятелства относно ползването на имота п/з 2019–2021 г.

От „ЕРМЗ“ЕАД, е представена справка за отчетената ел. енергия в процесния обект по месеци за периода 01.01.2019 г. – 31.03.2021 г. Справката съдържа данни относно електроснабдяването на обекта, но сама по себе си не удостоверява самоличността на лицата, които евентуално са го ползвали, нито конкретния брой дни на пребиваването им.

Допуснатият на ищеца свидетел при режим на довеждане не е бил доведен. Съдът е оставил без уважение искането за отлагане на делото и за промяна на режима ч/з призоваване на свидетеля и е отменил определението за допускането му. Следователно по делото не са събрани гласни док-ства относно извършваните опити за контакт с ответниците и начина на уведомяването им за дължимите суми.

Не са представени док-ства ответниците да са заплатили изцяло или частично процесните вноски.

От правна страна

По допустимостта на исковете и представителната власт на управителя Исковете са процесуално допустими.

Неоснователно е възражението, че поради изтичането на първоначалния мандат на Е.П. ЕС е останала без надлежно процесуално представителство.

Действително съгласно чл.19, ал.2 ЗУЕС, управителният съвет или управителят се избира за срок до 2 г.. Тази разпоредба обаче не може да се прилага изолирано от чл.21, ал.2 ЗУЕС, според който управителят продължава да изпълнява функциите си до избора на нов управител.

Целта на нормата е да предотврати прекъсване в управлението и представителството на неперсонифицираната ЕС. Изтичането на определения мандат поражда задължение за провеждане на нов избор, но не води автоматично до прекратяване на фактическото и юридическото изпълнение на функциите от досегашния управител, когато нов управител не е избран.

В случая ищецът изрично е заявил, че след 31.08.2017 г. друго ОС не е било провеждано.

Ответниците не са представили док-ства за избор на друг управител, за освобождаване на Е.П. или за прекратяване на правомощията й на друго предвидено в закона основание.

Съгласно чл.23, ал.4 ЗУЕС, управителят представлява пред съда ЕС по исковете с/у собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на ОС или задълженията си по закона. Следователно Е.П. разполага с представителна власт да предяви процесните искове от името на ЕС.

Обстоятелството дали промяната в управлението е съобщена или вписана в Об.А не е конститутивно за възникването на представителната власт. Изборът произтича от решението на ОС, а уведомяването на Об.А има адм. и оповестително значение.

Неоснователно е и възражението за нередовност на ИМ поради непосочване на фактите, които се установяват с всяко док-ство. ИМ съдържа страните, конкретния имот, решенията от които се извеждат вземанията, периода, падежа, размера на всяка главница и неустойка и ясен осъдителен петитум.

Възраженията относно редовността на призоваването на ответниците също не водят до недопустимост на исковете. След изчерпване на предвидените в ГПК, способи за връчване 3 съдът е назначил на всеки ответник особен представител, който е подал писмен отговор, направил е доказателствени искания и е участвал в съдебните заседания и устните състезания. Правото на защита на ответниците е било осъществено ч/з назначените представители.

По задължителната сила на решението на ОС

Съгласно чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, собственикът е длъжен да заплаща разходите за управление и поддържане на общите части. Размерът на паричните вноски се определя от ОС по силата на чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС.

В Решение №336 от 18.02.2019 г. по т.д. №603/2018 г., II т.о., ВКС приема, че вземанията за управление и поддържане на общите части са облигационни, но възникват по силата на закона, а конкретният размер на вноските се определя с решение на ОС.

Съгласно чл.38, ал.1 ЗУЕС, решенията на ОС се изпълняват в определените в тях срокове.

Когато е посочен конкретен падеж, задължението става изискуемо с изтичането му, без да е необходимо изпращане на допълнителна покана до всеки собственик.

Неоснователни са възраженията, че решенията от 31.08.2017 г. не са доказани като „влезли в сила“, защото ищецът не бил представил удостоверение, че не са обжалвани.

Решението на ОС поражда задължително действие от приемането му и подлежи на изпълнение, освен ако бъде отменено по реда на чл.40 ЗУЕС, или изпълнението му бъде спряно. Законът не изисква издаване на нарочно удостоверение за влизането му в сила. При твърдение, че решението е отменено или изпълнението му е спряно, доказването на този правоизключващ факт е в тежест на ответниците. Такива док-ства не са представени.

В Решение №50024 от 27.03.2023 г. по гр. д. №978/2022 г., II г. о., ВКС подробно разграничава решенията на ОС на ЕС от гражданскоправните сделки. Прието е, че те са особен вид многостранни актове на неперсонифицирана група лица, които обвързват и собствениците, гласували против или неучаствали в събранието. Пороците при свикването, кворума, гласуването и материалната законосъобразност се проверяват по специалния иск по чл.40 ЗУЕС, и в предвидения преклузивен срок. Извън този ред решенията не могат да бъдат проверявани преюдициално в последващ спор за тяхното изпълнение, освен при формално създадена привидност за решение, при упражняване на правомощие, което не произтича от закона, или когато изпълнението би нарушило основен правен принцип или би представлявало злоупотреба с право.