Определение № 6859 от 18.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6859 гр. София, 18.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110138245 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение при връчване на заповедта по чл.47 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 225634/26.06.2025 г. от „Н*Т" ООД, ЕИК: *, гр. София, ул. „Л* (Л*), ет.10 срещу А. М. П., ЕГН **********, адрес: София, ж. к. Д* с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1000.00 лева, представляваща незаплатена главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит № 202306140951570070/14.06.2023 г., ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда (31.01.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането;

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.2 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 236.00 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.07.2023 г. до 15.06.2024 г. по Договор за потребителски кредит № 202306140951570070/14.06.2023 г.;

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 102.96 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 16.06.2024 г. до 22.01.2025 г. по

Договор за потребителски кредит

№

202306140951570070/14.06.2023 г. за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по 1 чл.410 ГПК № 4904/17.02.2025 г. по ч. гр. д. № 6934/2025 г. по описа на СРС.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 14.06.2023 г. година ответникът е сключил Договор за потребителски кредит № 202306140951570070 с ищеца, в общ размер на 1 338.96 лева, от които 1 000.00 лева – главница по договора за кредит, 236.00 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 15.07.2023 г. до 15.06.2024 г., 102.96 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 16.06.2024 г. до 22.01.2025 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение № 4904/17.02.2025 г. по ч. гр. д. № 6934/2025 г. по описа на Софийски районен съд.

Сочи, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. Твърди, че ответникът не е платил нещо по договора. Твърди, че ответникът е усвои кредита.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в исковото и заповедното производство. Моли делото де се гледа в негово отсъствие. Моли съдът да постанови неприсъствено решение.

Моли да се приложи ч. гр. д. № 6934/2025 г. по описа на СРС.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител подава отговор. Оспорва да има наличен договор. Твърди, че липсва представен договор, както и съпътстващите ги документи – Стандартен Европейски формуляр при кредити, искане за сключване на договор за кредит, Договорът. Твърди, че липсва договор. Прави възражение за нищожност по договора по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗЗ, поради липса на съгласие.

Моли съда до отхвърли исковете.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на производството

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. 6934/2025 г.

Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 4904/17.02.2025 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК.

Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 18.06.2025 г., поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 18.07.2025 г. Исковата молба е подадена в съда на 26.06.2025 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл т. 10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

Ищецът се представлява юрисконсулт, на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

2

Ответникът се представлява от особен представител адв. С. А., със служебен адрес: гр. София, ул. „П*, назначена с Определение 51395/17.12.2025 г. (л. от делото).

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо за всеки иск се събира отделна държавна такса. Трите иска са под 1250.00 лева, поради което се събира държавна такса в размер на 50.00 лева за всеки един от тях. Следователно държавната такса е в размер на 150.00 лева.

На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 26.78 лева, тъй като е заплатена в заповедното производство (л.3 от заповедното дело).

Следователно дължимата такса по това дело е 123.22 лева. Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК в размер на 123.22лева (л.7 от делото).

По редовността на ИМ

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, съдът приема, че следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Следва да се приложи заповедното производство до влизане в сила на 3 краен съдебен акт.

По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)

Съдът служебно установи, че за решаване на делото са необходими специални знания от областта на счетоводството, ето защо служебно следва да се допусне ССчЕ, на основание чл.195 ГПК, на която вещото лице да отговори на въпросите:

1.

Каква е главницата по кредита.

2.

Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се включва в нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е заемателят е предоставил сумата по заема. Кой/ Кое лице е получил главницата по кредита.

3.

Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран ГПР и ГЛП – какви компоненти са включени в тях от процесния договор при главница, съгласно описаното по договор. В уговорения ГПР включена ли е процесната неустойка (чл.6 от договора) и такси.

4.

Ответникът предоставил ли е обезпечение на заема – банкова гаранция, съгласно чл.4 от договора

5.

Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи процесната неустойка (чл.6 от договора) и такси

6.

Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове, определена с ПМС към 14.06.2023 г., както и какъв е нейният петкратен размер.

7.

Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база главница, без да се включва процесната неустойка (чл.6 от договора) и такси 8.

Каква сума длъжникът е платил по договора за кредит. Да се опише по месеци и дати спрямо първия кредит и втория.

9.

Какъв е размерът на договорната лихва за процесния период, ако се изчисли на основа главница без да се включват процесната неустойка (чл.6 от договора) и такси