Решение № 5542 от 13.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5542 гр. Пловдив, 13.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330102701 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Г. Н. И., с ЕГН: **********, против „Файненшъл България” ЕООД с ЕИК: 202513690, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лева - недължимо платена по Договор за предоставяне на поръчителство № ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда11.02.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 19.11.2025 г., е допуснато изменение на предявения иск, чрез увеличение на размера на първоначално предявения осъдителен иск, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2090.46 лева – получена без основание по Договор за предоставяне на поръчителство № ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда11.02.2025 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между ищеца - в качеството му на заемател и „Изи Асет Мениджмънт” АД - в качеството му на заемодател бил сключен Договор за паричен заем № ***, по силата на който ищецът получил сумата в размер на 5000 лева. Била договорена възнаградителна лихва в размер на 958 лева, а ГПР бил 54.95 %. Според договора, в тридневен срок следвало ищецът да представи обезпечение измежду двама поръчители, които да отговарят на определени условия, да учреди банкова гаранция или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството.

Твърди, че на датата на сключване на договора за паричен заем, между ищеца и ответника бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство № ***, по силата на който ответникът поел задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт” АД задълженията на ищеца. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът дължал на ответника сумата в размер на 3662 лева, която 1 се дължала разсрочено, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Сочи, че според Договора за предоставяне на поръчителство, сумите по възнаграждението за поръчителство се предавали на „Изи Асет Мениджмънт” АД, което се съгласявало да отчита и предава на ответника „Файненшъл България“ ЕООД.

Твърди, че към двата договора бил изготвен погасителен план, според който за периода 13.07.2024 г. - 05.04.2025 г. ищецът следвало да погаси 20 месечни вноски, всяка в общ размер от 481 лева, в която вноска се включвала заемната сума, възнаградителна лихва и възнаграждението за поръчителя.

Навеждат се доводи за недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не била посочена коректно общо дължимата сума, както и не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите.

Излага, че след като договорът за потребителски кредит е недействителен, то и договорът за поръчителство се явява такъв, доколкото поръчителство може да същество единствено за действително задължение /арг. чл. 138, ал.2 ЗЗД/. Самата клауза за поръчителство също била недействителна, доколкото била уговорена с цел заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК /чл. 21, ал.1 ЗПК/ и противоречала на добрите нрави.

Поради недействителност на договора за предоставяне на поръчителство, получената по него сума била без основание.

Моли се за присъждане на 50 лева – недължимо платена по Договор за предоставяне на поръчителство № ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда- 11.02.2025 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 19.11.2025 г., е допуснато изменение на предявения иск, чрез увеличение на размера на първоначално предявения осъдителен иск, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2090.46 лева – получена без основание по Договор за предоставяне на поръчителство № ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда11.02.2025 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор.

На първо място, счита исковата молба за нередовна, тъй като счита, че с оглед въведените твърдения за недействителност на договора за паричен заем, следвало като ответник да бъде привличен и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Предвид обстоятелството, че последното дружество не е привлечен като ответник, излага съображения, че не следва да бъдат разглеждани наведените от ищеца твърдения за недействителност на договора за паричен заем.

На следващо място, оспорва предявения иск като неоснователен.

Сочи, че ответното дружество е вписано като финансова институция в регистъра на БНБ по чл. 3а ЗКИ, с основен предмет на дейност - предоставяне на гаранционни сделки по занятие, като именно в това си качество на търговец, дружеството следвало да получава възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка за поръчителство, с цел гарантиране изпълнението на всички парични задължения на Потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем.

Сключеният договор между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца не бил такъв за поръчителство, а представлявал договор за предоставяне на услуга по поръчителстване по договор за кредит, сключен между заемател и кредитор.

Изтъква се, че договорът за предоставяне на гаранция бил сключен по възлагане от ищцовата страна и при условие, че ще гарантът ще получи уговореното възнаграждение. В 2 тази връзка се сочи, че дружеството, изпълнява гаранционни сделки по занятие и няма интерес да сключва безвъзмездни сделки.

Твърди се, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, като насрещна престация срещу задължението за обезпечаване изпълнението на задълженията по договор за кредит, не противоречало и не нарушавало законови разпоредби или добрите нрави.

Договорът за предоставяне на гаранция/поръчителство бил извън определеното чрез разпоредбите на чл. 1 – 4 ЗПК приложно поле, поради което твърденията за нарушения на разпоредби на ЗПК били ирелевантни. Същият не бил потребителски по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като нямал за предмет предоставяне на кредит на потребител. Поддържа се, че договорът за гаранция бил сключен с потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите.

От своя страна ответникът твърди, че договорът е сключен в съответствие с принципите на добросъвестността и справедливостта. Дължимото по договора възнаграждение било определено след извършена преценка на риска и ако насрещната страна го е считала за несправедливо високо, тя изобщо не би сключила договора. Освен това, в договора за предоставяне на гаранция било предвидено, че той влиза в сила, само ако заемополучателят не представи на кредитното дружество друго обезпечение под формата на поръчителство от физически лица или банкова гаранция.

С оглед гореизложеното, моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По редовността и допустимостта:

Възраженията в Отговора на исковата молба е неоснователно. Исковата молба – е редовна, а предявения иск е допустим.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № *** /виж Определение от 11.08.2025 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за паричен № *** /л. 3537/, се установява, че между ищеца Г. Н. И. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е бил подписан Договор за паричен заем № * от *, за сумата от 5000 лева, с уговорена договорна лихва с посочен фиксиран ГЛП по заема – 45.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 54.95 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 20 двуседмични вноски, в размер 297.90 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 5958 лева. Според чл. 4 от договора за заем, страните се споразумяват, в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, заемателят да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

3

Във връзка с договора за заем на същата дата и под същия номер е сключен Договор за предоставяне на гаранция /л. 38 - 40/ с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с който дружеството се е съгласило да отговаря солидарно с ищеца по заема срещу възнаграждение в общ размер на 3662 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка в размер на 183.10 лева. В чл. 2 от договора е уговорено, че договорът влиза в сила при непредставяне на някое от другите обезпечения по договора за заем.

По делото като писмено доказателство е приета и Справка /л. 32 гръб/ от ответника „Файненшъл България“ ЕООД за постъпилите плащания от ищеца Г. Н. И. към „Файненшъл България“ ЕООД по сключения между тях Договор за предоставяне на гаранция № *** в общ размер на 2090.46 лева.

Предвид така установените факти, съдът приема следното:

Относно недействителността на договора за заем:

Съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.