Определение № 529 от 23.05.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 529 гр. Габрово, 23.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500295 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК във връзка с чл.274 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от заявителя "Ти Би Ай Банк“ ЕАД- *************, срещу Разпореждане №603 от 12.03.2025г. по ч.гр. д. № 250/2025г. на РС- Севлиево, с което е отхвърлено заявлението по чл. 417 от ГПК депозирано от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД- *************, ЕИК *************, за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК против С. Г. Д., ЕГН: **********, от гр. *************, за сумата 3057,50 лева- главница, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2025г. до окончателното й изплащане, сумата 362,56 лева- договорна/възнаградителна лихва за периода 15.08.2024г.- 15.01.2025г., сумата 471.34 лева- лихва за забава за периода 15.08.2024г.- 06.02.2025г., както и сумата 77.83 лева заплатена държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл.413 ал.2 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да отхвърли заявлението за процесните суми районният съд е изложил съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК и длъжникът, съгласно чл. 23 от ЗПК, дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по същият. Реално посочения в договора ГПР не е действителният, т. к. при определянето му застраховките, като разход по кредита съгл. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, не са били взети предвид, защото са посочени като част от главницата, което е нарушение на ЗПК, в разрез с изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между 1 правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя- чл. 143 ЗЗП.

В случая по кредита са извършвани плащания от страна на кредитополучателя, поради което е невъзможно в настоящото производство да се определи непогасената част от чистата стойност на кредита, за да се присъди главницата по договора.

Видно от приложеният към заявлението договор за потребителски кредит от 12.01.2024г., същият е в размер на сумата 5000 лева, със срок на договора 15.01.2025г. Посочени са: ГЛП 40,91 %, ГПР 48,54%, както и общ размер на дължимата сума от потребителя 6 864,91 лева. Посочен е и размер на застрахователна премия 557,88 лева и общ размер със същата на кредита5 557,88 лева.

В погасителният план са посочени месечни вноски по 572,07 лева, както и общата крайна сума дължима по кредита, която е 6864,91 лева.

Процесният договор за заем само формално отговаря на изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. В разрез с императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК застрахователната премия не е включена при изчисляването на ГПР, защото е включена като част от главницата, което е нарушение на ЗПК и в разрез с изискването за добросъвестност между страните, водещо до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя- чл. 143 ЗЗП. Независимо от факта, дали при включване на застрахователната премия в ГПР размерът му не би надвишил определения в чл.19 ал.4 ЗПК максимален размер, след като този разход не е включен при изчисляването му, е налице противоречие на императивната разпоредба на чл.11 ал.1,т.10 ЗПК, което обуславя извода за недействителност на процесния договор на основание чл.22 ЗПК. Средствата за застрахователна премия, които заемополучателят следва да заплати като главница, представлява разход по кредита, който оскъпява последния и който разход би следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита, като липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. В случая банката освен кредитодател по договора за кредит е и застрахователен посредник съгласно договор за застрахователно посредничество по който, както всеки посредник, получава възнаграждение, платимо от кредитополучателя. Потребителят е въведен в заблуждение относно действително поетата от него финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6 пар.1 от Директива 2005/29/ЕО, както и като нарушаване на изискването за добросъвестност. Следователно се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуална неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл.143 ал.1 ЗЗП.

Предвид констатираното нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК , договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл.22 ЗПК. С 2 оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита. В случая, както е посочил и заповедният съд, тъй като по кредита са извършвани плащания от страна на кредитополучателя, което не е оспорено в частната жалба, не е невъзможно в настоящото производство да се определи непогасената част от чистата стойност на кредита.

Поради гореизложеното въззивният съд намира, че постановеното от заповедния съд разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

На основание гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №603 от 12.03.2025г. по ч.гр. д. № 250/2025г. на РС- Севлиево.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3