Решение № 294 от 03.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Пловдив, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20255001000399 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №212 от 14.05.2025 г.,постановено по т.д.№436/2024 г. по описа на ОС-Пловдив,XII-ти състав,е осъдено “ЗД Евроинс” АД, ЕИК ********,със седалище и адрес на управление: град София 1592, район Искър, бул. Хр. Колумб 43, да заплати на всеки от тримата ищци-А Е В.а с ЕГН **********,Д. С. В. с ЕГН ********** и С. Д. В. с ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания,от причинените им физически травми в резултат на ПТП,настъпило на 16.07.2021 г. Между гр.К и В Л в местността “С”,а на първите двама ищци е осъдено да заплати и обезщетение за съответни имуществени вреди,явяващи се резултат от същото ПТП,ведно със законна лихва върху присъдените главници от посочен в решението начален момент.

В частност с горното решение ответникът “ЗД Евроинс”АД с ЕИК ******** е осъден да заплати на ищеца Д. С. В. с ЕГН ********** следните суми:сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от причинените му физически травми, в резултат на ПТП, настъпило на 16.07.2021 г. между гр. К и В Л в местността „С“, по вина на А С А, при управление на МПС-марка 1

„Митцубиши“, модел „Колт“, с ДКН ********, за което е сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното дружество „ЗД Евроинс“ АД с № ВО/07/120002938225; сумата от 294.75 лв. обезщетение за имуществени вреди - заплатени разходи за медицински консумативи и прегледи, както и сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева, обезщетение за имуществени вреди - стойността на напълно погинал автомобил Тойота, модел Версу, с рег. № ** **** **, вследствие на същото ПТП, ведно със законната лихва върху посочените суми от 29.07.2021 г. до окончателното им изплащане,а иска за неимуществени вреди на същия ищец за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 28 000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Със същото решение ответното дружество “ЗД Евроинс” АД, ЕИК ********, е осъдено още да заплати на А Е В.а с ЕГН **********, Д. С. В.

ЕГН ********** и С. Д. В. ЕГН **********, със съгласието на неговия баща Д. С. В., направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 2276 лв.,а на адвокат В. Д. М. е осъдено да заплати адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Окръжен съд Пловдив на ищците, съобразно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,в размер на 4954 лева без ДДС и също така е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд-Пловдив държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 2151.81 лв., както и заплатените за сметка на съда разноски в размер на 1135 лв.

Наред с това,с решението от 14.05.2025 г. тримата ищци са осъдени да заплатят на ответника “ЗД Евроинс” АД, ЕИК ********, направените по делото разноски в размер на 1021,68 лв. съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено при участието на “Дженерали Застраховане” АД-гр.София с ЕИК 030269049, в качеството му на трето лице помагач на “ЗД Евроинс” АД, ЕИК ********.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивни жалби на Д. С. В. и “ЗД Евроинс”АД срещу частта на решение №212 от 14.05.2025 г.,постановено по т.д.№436/2024 г. на ОС-Пловдив,с която съдът се е произнесъл по предявените от Д. С. В. срещу “ЗД Евроинс”АД осъдителни искове по чл.432,ал.1 от КЗ.

С въззивната жалба на Д. С. В.,подадена чрез пълномощника му адв. В.

М.,решението се обжалва в частта,с която е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу “ЗД Евроинс”АД за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 15 000 лв. до пълния предявен размер от 28 000 лв.В тази жалба се поддържа,че в атакуваната част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост.Излага се оплакването,че присъденият с решението в полза на Д. В. размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на основния принцип на справедливост,въведен с нормата на чл.52 от ЗЗД.Според жалбоподателя неправилно и несправедливо са оценени 2 търпените от него морални вреди и присъденото му обезщетение за неимуществени вреди се явява занижено по размер,като се вземат под внимание фактите и обстоятелствата,установени в хода на производствототрайното затрудняване движенията на левия му горен крайник,поставянето на гипсова имобилизация за 30 дни,раздвижването на крайника след свалянето й,както и свързаните с това ограничени възможности за самостоятелно обслужване на елементарни жизнени потребности в ежедневието,болката в ръката и болката в останалите части от тялото,които също са били травмирани,макар и в по-малка степен.

Твърди се също от жалбоподателя Д. В.,че освен физическите болки и страдания,които е претърпял вследствие на получените при процесното ПТП травматични увреждания,е налице и промяна на жизнения,социалния и трудовия му статус.Поддържа се,че по време на своето възстановяване жалбоподателят е изпитвал известен битов дискомфорт и че продължителността на възстановителния процес и невъзможността да възстанови физическата си сила до състоянието преди настъпване на произшествието са довели до отрицателни емоционални преживявания.Предвид тези твърдения,жалбопадетялят Д. В. счита,че предявения от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е доказан по размер,а определеният от ОС-Пловдив размер на обезщетението не съответства на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и на практиката на съдилищата в страната по аналогични случаи и не може да осъществи своята главна функция за обезвреда на пострадалия изцяло.

Въз основа на горните аргументи жалбоподателят Д. С. В. моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната от него част и да се постанови решение,с което да му бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 13 000 лв.Претендира и направените разноски и моли да се определи на адвокат В. Д. М. полагащото му се адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.

В законния срок е подаден писмен отговор на горната жалба от насрещната по нея страна-„ЗД Евроинс“АД с ЕИК ********,чрез юрисконсулт Б. Г..В този отговор е изложено становището,че подадената от Д. С. В. въззивна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.Конкретни доводи за обосноваване на това становище се съдържат в отговора.

С въззивната жалба на „ЗД Евроинс“АД с ЕИК ********,подадена чрез упълномощения юрисконсулт на дружеството Б. Г.,решение №212 от 14.05.2025 г. на ОС-Пловдив се обжалва в следните части:в частта,с която на ищеца Д. С. В. е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 7500 лв. до присъдения му размер от 15 000 лв.,в частта,с която му е присъдено обезщетение за имуществени вреди за сумата над 4 147,38 лв. до общия присъден размер от 8294,75 лв. и в частта,с която е присъдена законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди-стойността на погиналия автомобил,считано от датата 29.07.2021 г.

3

Дружеството-жалбоподател счита,че в обжалваните от него части първоинстанционното решение е неправилно,постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.Оспорва в тази насока извода на първоинстанционния съд,че ищецът няма принос за настъпването на процесното ПТП и счита,че този извод не се основава на достатъчен анализ и оценка на установените по делото факти и техните взаимовръзки,в което /според дружеството-жалбоподател/ се изразява и порокът на обжалвания акт.Сочи в жалбата си,че от приетата по делото комплексна експертиза се установява по безспорен начин,че водачът на лек автомобил марка „Тойота“ е пренебрегнал чл.15,ал.1 и чл.44,ал.1 от ЗДвП,тъй като не се е движил възможно най-вдясно по отредената му лента за движение и по този начин е създал опасност за движението,понеже не е осигурил достатъчно странично разстояние между управлявания от него автомобил и автомобила,управляван от А А.Този извод,според дружеството-застраховател се подкрепя от направено от инж.С в проведеното на 14.04.2025 г. открито съдебно заседание уточнение,че ако ищецът Д. В. се е движил с около 30-40 см. по-вдясно по своята лента за движение,то до съприкосновения между автомобилите не би се стигнало.Затова дружеството-жалбоподател поддържа,че приносът на водачите на двата участвали в произшествието автомобили за настъпване на вредите е равен,което налага дължимото обезщетение на ищеца Д. В. да бъде намалено.

Също така,в жалбата си ответникът-застраховател моли предвид обвързващата сила на мотивите в отношенията между подпомагаща и подпомагана страна,в крайния си съдебен акт въззивният съд да приеме за безспорно установено,че именно водачът,чиято гражданска отговорност е била застрахована от третото лице-помагач,чрез своето неправомерно поведение е допринесъл съществено за получаване на травмите на останалите двама ищци,с оглед на което той и А С А следва да отговарят солидарно за причинените на А Е В.а и С. Д. В. вреди.

Другият порок на обжалваното решение,според дружествотожалбоподател,е несъблюдаване на разпоредбата на чл.390,ал.1 от Кодекса за застраховането,който въвежда изискване в случаите на тотална щета на МПС да бъдат представени доказателства за прекратяване на регистрацията му като условие за плащане на обезщетение.Счита,че това задължение е въведено ex lege и посочва,че съгласно практиката на ВКС инициирането на административната процедура не е поставено в зависимост от това дали застрахователят е изискал документа за дерегистрация или не.Предприемането на процедурата,според жалбоподателя,е в правомощията на потребителя на застрахователна услуга и в негова тежест е ангажирането на предвидените в закона доказателства с оглед интереса му от поставяне на длъжника в забава.В тази връзка се сочи в жалбата,че в настоящия случай доказателства за прекратяване на регистрацията на превозното средство,собственост на Д. В.,не са представени,поради което обезщетение за забава ще следва да се дължи,считано от датата на представяне на застрахователя на доказателства за настъпване на това обстоятелство,а не както е приел първоинстанционния съд-от датата 29.07.2021 г.

4

И въз основа на горните аргументи,жалбоподателят „ЗД Евроинс“АД моли да бъде отменено решение №212 от 14.05.2025 г. на ОС-Пловдив в обжалваните му части и да се постанови друго,с което да се отхвърли като неоснователен иска на Д. С. В. за претърпени от него неимуществени вреди за сумата над 7500 лв. по присъдения му размер от 15 000 лв.,както и исковете му за имуществени вреди за сумата над 4147,38 лв. до присъдения му общ размер от 8294,75 лв.

/8000 лв. + 294,75 лв./,а също и искането му за присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вредистойността на погиналия автомобил,считано от датата 29.07.2021 г.Претендира направените пред въззивната инстанция разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК,инкорпориран в молба с вх.№7798 от 26.09.2025 г.

Ищецът Д. С. В. като ответник по жалбата на “ЗД Евроинс”АД не подал писмен отговор на същата жалба.В открито съдебно заседание,чрез пълномощника си адв. В. М. взема становище по жалбата,заявявайки,че я оспорва.

Писмен отговор на изходящата от „ЗД Евроинс“АД въззивна жалба е подаден от третото лице-помагач „Дженерали Застраховане“АД с ЕИК 030269049,чрез юрисконсулт Георги Ройдев.В същия отговор е изразено становището,че тази жалба е допустима,но е неоснователна и че първоинстанционното решение е правилно и обосновано в обжалваната му от ответника част.Посочено е в тази връзка,че е правилен,обоснован и съобразен с всички събрани по делото доказателства извода на първоинстанционния съд,че по делото не е установено наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а. „Тойота Корола Версо“.По-конкретни доводи в тази насока третото лице-помагач излага в отговора си.