Решение № 18460 от 14.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18460 гр. София, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110167400 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ЗАД „ФИРМА „ЕИК *********** е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника ЗД „ФИРМА “АД за следните суми: 323.04 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” и разходи за определянето му, заедно със законната лихва от 19.05.2023 г. до погасяване на задължението и 100.11 лева, представляваща мораторна лихва за периода 18.05.2020 г. – 18.05.2022 г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че на 10.11.2018г. в гр. София , около 11.20ч. автомобил „МАЗДА СХ5“ с рег. № ******* спрял на ул. „Родопски извор“ зад паркирал товарен автомобил, зареждащ магазин Автомобил „Мазда“ бил ударен в задната част от а-л „Хюндай Матрикс4 с рег. № ******* , чийто водач не се бил съобразил с пътните условия и необходимата скорост на шофиране. За произшествието бил съставен двустранен констативен протокол, в който водачът на а-л „Хюндай Матрикс“ поел отговорности признал вината си.

1

Ищецът поддържа още с исковата си молба, че увреденият автомобил бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ на МПС в ищцовото дружество, като към датата на застрахователното събитие а-л „Хюндай Матрикс“ е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното дружество.

В ишцовото дружество била образувана ликвидационна преписка по щета № *********, като застрахователят изплатил застрахователно обезщетение по образуваната ликвидационна преписка за причинените имуществени вреди в размер на 323,04лв.Предявена била регресна претенция пред ответното дружество, която не била удовлетворена.

Предвид гореизложеното претендира производство.Претендира разноски. сумите в настоящото

Ответникът „ФИРМА” АД оспорва исковете, като изрично оспорва механизма на произшествието, причинната връзка и размера на щетите.В условията на евентуалност поддържа, че е налице съпричиняване, че платеното от ищеца обезщетение надхвърля размера на действителните вреди.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по 422 ГПК вр. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи 2 риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.

С определението от 31.05.2024 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че към датата на ПТП а-л „Мазда СХ 5“ с рег. № ******* има сключена валидна имуществена застраховка „Каско“ на МПС в ЗАД „ФИРМА“, както и че на 13.02.19г. ищцовото дружество е изплатило на собственика на а-л „МаздаСХ5“ сумата от 323,04лв. , представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди , както и наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС „Хюндай“ с рег. № ******* с ответника към датата на ПТП.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.

От показанията на разпитаниите свидетели –Л. Г. Ч. и С. Г.- водачи на двата автомобила се установява, че на 10.11.2018г. водачът на а-л „Мазда СХ5“ с рег. № ******** при движение по ул. „Родопски извор“ се налага да спре, при което движещия се зад него а-л „Хюндай Матрикс“ с рег. № ******** реализира удар в неговата задна част. Съдът намира, че ПТП е настъпило по вина на водача на застрахования при ответника автомобил, който е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Горният механизъм се установява безпротиворечиво освен от свидетелските показания, които са еднопосочни и житейски логични, така също и от назначената автотехническа експертиза, която съдът възприема като обективна и пълна.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване.

Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинноследствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си 3 пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В случая, от събраните по делото доказателства не се установява водачът на застрахования при ищеца автомобил да е допринесъл за настъпването на събитието.

При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на съдебно автотехническата експертиза, според което щетите по процесния автомобил, описани в протокола, са в причинна връзка с така установения механизъм на произшествието. Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените доказателства, гласните доказателствени средства и заключението на САТЕ съдът приема, че ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение единствено на водача на застрахования при ответника автомобил, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при ищеца автомобил.

Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на 4 вещта/.

Съгласно заключението на вещото лице по САТЕ /неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК/ средната пазарна стойност на ремонта, без прилагане на коефициент на овехтяване, е 348,36 лева. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размер на заплатените вреди . Съдът приема, че сумата 15 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Или заявеният размер на иска от 323,04лева , следва да бъде уважен в цялост, доколкото ответникът не доказа погасяване.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период. Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер на 323,04 лева.

Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска отговорност/ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. От представената покана, съдържаща входящ номер на ответника се установява, че покана е отправена и получена от ответника на 14.03.2019 г. Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ, застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. В случая не се твърди получената преписка да не е съдържала всички необходими документи. Срокът, който се брои на дни, започва да се брои от деня, следващ събитието, а когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ 5 присъствен ден - чл. 72, ал. 1 и 2 ЗЗД. Ето защо ответникът е бил в забава към дата 18.05.2020г. , като за периода 18.05.2020 г. – 18.05.2023 г. размерът на мораторната лихва, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на претендирания , и за която сума и период искът следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство, които възлизат на 435лева за исковото производство и в размер на 75 лева в заповедното производство по ч. гр.д. № 27435/23г. на СРС ,69с-в.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ЗД „ФИРМА“АД, ЕИК ********* дължи на ЗАД„ ФИРМА”, ЕИК *********** следните суми:

323,04 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка“Мазда СХ 5“ с рег. № ******* , настъпили вследствие на застрахователно събитие от 10.112018 г., и разходи за определянето му, заедно със законната лихва от 19.05.2023 г. до погасяване на задължението и 100,11 лева, представляваща мораторна лихва за периода 18.05.2020 г. – 18.05.2023 г.,за които вземания е издадена Заповед № 15939/05.06.23г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410,ГПК по ч. гр.д. № 27435/23г. на СРС, 69с-в.

ОСЪЖДА ЗД „ФИРМА“АД, ЕИК ********* да заплати на ЗАД„ ФИРМА”, ЕИК *********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 435 лева - разноски в исковото производство, и сумата от 75лева -разноски по заповедното производство по ч. гр.д. № 27435/23г. на СРС, 69с-в.