Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 397 от 04.08.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 411/2022
Вид
Определение № 397
Подписан
04.08.2022
В сила
04.08.2022
Състав
Албена Георгиева Палова, Венцислав Стоянов Маратилов, Кристина Ламбрева Пунтева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 397 гр. Пазарджик, 04.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Кристина Л. Пунтева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20225200500411 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.274 ал.1 във връзка с чл.130 и по чл.248 от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалвани са определение №104 от 23.06.2021г. и определение №221 от 27.09.2021г., постановени от В.ски районен съд по гр.д.№477/2021г. /гр.д.

№20215210100477/ по описа на същия съд.

С първото определение исковият съд е върнал на основание чл.130 и чл.129 ал.3 от ГПК исковата молба на Г. В. Б., против „ВКТВ“ ЕООД в частта с която е предявен иск за приемане на установено по отношение на ответника, че трудовите правоотношения на ищеца с ответника за периода от 24.08.2000г. до 30.01.2012г. не са се уреждали от трудов договор от 24.08.2012г. и е прекратено производството по делото в посочената част. С второто определение №221 от 27.09.2021г. същият е оставил без уважение молба с вх.№1434 от 27.08.2021г. от „Водоснабдяване, канализация и териториален водоинженеринг“ ЕООД-В., ЕИК 822106633, представлявано от управителя Ц.С.-, за допълване на основание чл.248 ал.1 от ГПК на определение №104 от 23.06.2021г. в частта за разноските.

В частната си жалба с вх.№994 от 12.07.2021г. подадена от ищеца в производството Г. В. Б. чрез адв. И.И. П. се поддържа, че определение №104 от 23.06.2021г. е неправилно и материалноправно незаконосъобразно, доколкото ищецът както с исковата си молба така и с допълнителната такава 1 изрично е заявил, че през заявения исков период е съществувало само трудовото правоотношение само и единствено на основание сключен трудов договор от 24.08.2000г. и допълнителни споразумения към него; че ищецът не е работил в ответното дружество на основание сключен трудов договор от 24.08.2002г., респективно не е сключвал и не е подписвал трудов договор от 24.08.2002г. и в тази връзка е направен искане от ищеца ответника да представи трудовия договор от 24.08.2002г., които заявени от ищеца твърдения и направено искане правели заявената исковата претенция допустима. Моли да се отмени обжалваното определение като неправилно.

В частната жалба с вх.№1931 от 15.10.2021г. подадена от ответника по иска „Водоснабдяване, канализация и териториален водоинженеринг“ ЕООД, ЕИК-822106633 с управител, Ц.С.- чрез пълномощник Адвокатско дружество „д-р П., П. и Партньори“ чрез адв.Д.К.-П.“, се поддържа, че обжалваното определение №221 от 27.09.2021г. с което е оставена без уважение молбата на дружеството за допълване на определение №104 от 23.06.2021г. в частта за разноските е неправилно. Не се споделят мотивите на исковия съд, че прекратяването на производството е настъпило преди връчване на препис на исковата молба, респективно преди да са възникнали процесуални правоотношения между съда и страните по спора поради което при липсата им няма как за ответника да са произтекли разноски по предявения недопустим иск. Обжалваното определение се квалифицира като неправилно.

Излагат се следните факти и обстоятелства-на 29.06.2021г. на адреса на управление на ответното дружество е пристигнало съобщение, с изх.№ 202152101629 от 29.06. 2021г., с което на ответника са връчени -препис от исковата молба с приложенията,вх.№401 от 13.05.2021г., подадена пред РС-В. по гр.д.№20215210100477/2021г., ведно с препис от разпореждане №274 от 23.06.2021г.; че на 01.07.2021г. Управителят на „ВКТВ“ ЕООД, сключва договор за правна защита №37/6 с адвокатско дружество „П., П. и Партньори“ с предмет на договора подготвяне на писмен отговор и осъществяване на процесуално представителство, защита и съдействие във връзка с подадената искова молба от ищеца Г.Б., по която е образувано процесното исково производство, до окончателното му приключване в първа инстанция, с цена на услугата от 780лв с ДДС; че на 12.07.2021г. по сметка на Адв.Д. “П., П. и Партньори“ е постъпило плащане по договор №37/6 от 01.07.2021, а на 15.07.

2021г. е издадена данъчна фактура №00000000614 за заплатената от 2 ответното дружество услуга; че на 19.07.2021г. РС-В. е депозиран отговор по гр.№477/2021г. с приложени писмени доказателства; че на 12.08.2021г. в деловодството на „ВКТВ“ЕООД е получено съобщение, изх.№ 202152102656 от 10.08.2021г. , с което на дружеството е изпратен препис от частната жалба, с приложенията вх.№994, срещу определение №104 от 23.06.2021г. по ч.гр.д.

№ 477/2021г., с указания до страната в двуседмичен срок да представи отговор; че на 23.08.2021г. с молба, изпратена на електронния адрес на РС-В. дружеството е поискал от съда да му бъде изпратено постановеното определение №104 от 23.06. 2021г.; че исканият от страната препис й е изпратен на електронна поща на 25.08.2021г. и че във връзка с прекратяването на производството и на основание чл.248 от ГПК във връзка с чл.78 ал.4 от ГПК дружеството е поискало от съда да бъде допълнено определение №104 от 23.06. 2021г. в частта за разноските; че според предоставения електронен достъп по делото, разпореждане на съда №274 от 23.06.2021г. е подписано на същата дата в 16:30:28часа от съдията-докладчик, а съдебното определение №104 от 23.06.2021г. е подписано на същия ден в 16:33:51часа. Въз основа на така изложените факти частният жалбоподател поддържа, че прекратяването на производството е станало след възникване на процесуалните правоотношения между съда и ответната страна, съответно между страните по делото, а не обратното, сочено от съда. Допълва се, че двата акта съществуват и не са отменени към момента-разпореждането №274 и определението №104 на 23.06. 2021г.; че двата акта са издадени последователно и в интервал от няколко минути, не са отменени и които са възпроизвели правното си действие. Допълва, че в случая съдът е създал процесуални правоотношения между съда и ответното дружество, както и между страните /ищеца и ответника/ по спора; че с полученото разпореждане за „ВКТВ“ ЕООД, са възникнали процесуални права да защити интересите си в образуваното гражданско дело както и да търпи негативи от бездействието си. Допълва, че районният съд не е отменил разпореждане №274 от 23.06.2021г., нито е изпратил на ответника постановеното съдебно определение №104 за прекратяване на производството както и да го изключи по този начин от участието му в процеса. Посочва се, че дружеството е узнало за прекратителното определение на съда №104 от 23.06. 2021г., едва на дата 25.08.2021г. и след извършени валидни процесуални действия заради което има право на разноски и при прекратяване на делото. Счита, че РС-В. е 3 проявил процесуална пасивност довела до ангажиране от дружеството на адвокат и съответно разноски, извършени реално в защита на дружеството подало отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК и че съдебното производство не е останало едностранно доколкото в последствие съдът е изпратил на ответника препис от частната жалба на ищеца Б. против прекратителното определение №104 от 23.06.2021г. с указания за подаване на отговор в двуседмичен срок на подадената частна жалба от ищеца срещу прекратителното определение. Моли да се отмени обжалваното определение и се уважи частната жалба с присъждане на претендираните разноски по чл.248 от ГПК.

Срещу частната въззивна жалба с вх.№994 от 12.07.2021г. подадена от ищеца Г. В. Б., е постъпил писмен отговор от насрещната страна„Водоснабдяване, канализация и териториален водоинженеринг“ ЕООД през надлежно упълномощен процесуален представител Адв.Д.“Д-р П., П. и Партньори“, чрез адв.Д.К.-П., с вх.№ 1435 от 27.08.2021г., в който жалбата се квалифицира като неоснователна. Поддържа се като правилен довода на първоинстанционния съд, за липса на правен интерес от предявяване на установителен иск за факти по ред на чл.124 ал.4 от ГПК и че наличието на правен интерес от предявения иск не е установено както с исковата молба нито от допълнителната такава. Поддържа, че предвид изложеното правилно съдът е прекратил производството. Моли да се потвърди обжалваното определение.

Постъпил е писмен отговор от ищеца Г.Б. с вх.№ 2478/22.11.2021г. против частната въззивна жалба с вх.№1931 от 15.10.2021г. на „ВКТВ“ ЕООД подадена против определение №221 от 27.09.2021г. в частта за разноските по чл.248 от ГПК. Твърди ответникът, че жалбата е недопустима. Твърди се, че исковото производство не е прекратено изцяло, а само в частта по иска по чл.124 ал.4 от ГПК; че по отношение на другия предявен иск не е налице прекратяване и предстои разглеждането му в редовен исков състезателен процес и че присъждането на разноските следва да се извърши след постановяване на решението. Молбата по чл.248 от ГПК се квалифицира от ищеца като неоснователна и недопустима, доколкото ответното дружество не е придобило процесуално качество на ответник по иска по чл.124 ал.4 от ГПК, в която част производството е прекратено и развило се до фазата на чл.129 ал.3 от ГПК и е приключило с връщане на исковата молба като 4 нередовна. Твърди, че изхода на спора за разноските е обусловен от извода на РС; че ответника не е придобил процесуалното качество ответник по този иск, поради което спорът за разноските не бил решен от съда в противоречие с практиката на ВКС. По отношение на разноските по другия предявен иск такива права за страните биха възникнали на последващ етап от развитието на производството. Счита, че ответникът е направил разноски по отношение на редовно предявения иск и че същите не могат да се претендират в производството по делото по иск по чл.124 ал.4 от ГПК, развило се при условията на чл.129 ал.3 от ГПК и че ответникът не може да прави разноски по него тъй като производството при прекратяване на делото поради нередовност на исковата молба по отношение на един от исковете, не предвижда участие на ответника и активността му е била преждевременна и ненужна. Счита, че е налице злоупотреба с право тъй като се претендират едни и същи разноски два пъти по редовно предявения иск и по нередовно предявения иск по чл.124 ал.4 от ГПК. Затова се поддържа липса на правен интерес от жалбоподателя за разноски в производство по чл.129 ал.3 от ГПК, представляващо предпоставка и за прекомерност на тези разноски. Моли да се потвърди обжалваното определение.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Пред В.ски районен съд на 13.05.2021г. е инициирано исково производство с искова молба с вх.№401 от 13.05.2021г. подадена от Г. В. Б. от гр.В., ул.“Т.К.“ №1, ЕГН-********** чрез адв. И. И. П. от АК-Пазарджик, с искане да бъде прогласен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.74 от КТ за нищожен трудов договор от 24.08.2002г. сключен между страните.

Изложените в тази връзка факти в исковата молба са, че ищецът е работил в ответника ВКТВ ЕООД гр.В., ЕИК 8221066633, на длъжност “ръководител отдел ТРС въз основа на трудов договор от 24.08.2000г.,сключен с ответника, сключен на основание чл.68 ал.1 от КТ, като с допълнително споразумение от 01.12.2000г. към този трудов договор, е преназначен на същата длъжност, но на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ с промяна и на допълнителното възнаграждение за продължителна работа. Твърди се, че с ново допълнително споразумение от 27.03.2002г. към трудовия договор от 24.08.2000г. бил преназначен на пазач в дружеството, като това ново допълнително споразумение не е подписвано от ищеца, и същото не е 5 регистрирано в НОИ-Пазарджик. Трудовите правоотношения на ищеца с ответното дружество били прекратени със заповед №1 от 03.01.2012г. Твърди, че в началото на м.март 2021г. при проверка в НОИ и НАП ищецът установил, по повод размера на отпуснатата му пенсия, че заповедта за прекратяване на ТПО с ответника е издадена във връзка с трудов договор от 24.08.2002г.,какъвто трудов договор ищецът никога не бил сключвал, не знаел какъв му е предмета, съществува ли в правния мир и ако съществува как се е отразил на пенсионните му правоотношения и размера на пенсията която получава. Ищецът установил, че датата на сключване на трудовия договор от 24.08.2002г. била почивен ден-събота и че няма как да е сключил в такъв ден такъв трудов договор с ответното дружество, нито в такъв ден трудовия договор да бъде регистриран в НОИ или НАП. Счита, че посоченият трудов договор от 24.08.2002г. явно се е отразил върху пенсионните му отношения и върху размера на получаваната от последния пенсия, обуславящо правния му интерес от завеждането на исковото производство.