Решение № 1544 от 18.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1544 гр. Пловдив, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. К. като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20245300502873 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и следващите ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на В. М. К., ЕГН ********** и М. Г.

Д., ЕГН **********, чрез адвокат С., против Решение № 3555 от 11.08.2024 г., постановено по гр. д.№14623/2023 г. по описа на РС-Пловдив, с което съдът е осъдил жалбоподателите да възстановят и предадат на Е. Ж. И., ЕГН ********** и Й. А. Д., ЕГН **********: владението на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. Пловдив, ул. ***, който обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; брой нива на обекта: 1; площ: 56.70 кв.м., с предназначение: друг вид самостоятелен обект; при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж- няма, под обекта- няма, над обекта*** и ***, и ключ за входната врата за поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД18-48 от 03.06.2009г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. Пловдив, ул. ***, разположена към улица „***“.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Жалбоподателите твърдят, че по никакъв начин не възпрепятстват ищците, сега въззиваеми да упражняват своето владение.

Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което исковата претенция на ищците да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни Е. Ж. И., ЕГН ********** и Й. А. Д., ЕГН **********, подаден 1 чрез пълномощника им адвокат К., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Претендират разноски.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки доводите на страните, както и посочените предели на въззивната проверка, съдът намира следното:

Съгласно чл. 75 ЗС владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от 6 месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение. Искът се предявява в 6-месечен срок, който започва да тече от деня на нарушението, респ. отнемане на владението от страна на ответника по делото. По своя характер срокът е преклузивен и съдът следи служебно за неговото спазване. Срокът, предвиден във второто изречение н а чл. 75 ЗС, започва да тече от деня на нарушението, а то е действието, с което се отстранява изцяло или отчасти фактическата власт на владелеца върху вещта и стои вън от неговата воля. Става дума за действие, с което се изменят фактическите отношения и се намалява възможността на владелеца да се ползва от вещта, без оглед на намерението на нарушителя. В случая в исковата молба се твърди, че нарушението е извършено на 08.04.2023 г., когато ответниците са сменили заключващия механизъм на водната врата. Исковата молба е подадена в районния съд на 06.10.2023 г., т. е. в преклузивния срок по чл. 75 ЗС.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правна квалификация по чл.

75 ЗС, предявен от Е. Ж. И. и Й. А. Д. срещу В. М. К. и М. Г. Д.. В исковата молба ищците твърдят, че са владели самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пловдив, чрез наемател от 2016 г. до 08.04.2023 г.

Наемът за целия имот бил плащан на Й. Д. и Ж. Д., а след смъртта на последния на 15.12.2021 г. на неговите наследници- ищците по делото. На 08.04.2023г. наемателят напуснал имота по настояване на ответниците, като те сменили ключалките на входните врати на СОС и на двора, през който се стигало до него. Ищците искат да бъдат осъдени ответниците да им предадат владението на имота като им предадат ключ за СОС и за дворното място.

Ответниците В. М. К. и М. Г. Д. оспорват предявените искове. Твърдят, че с действията си не са възпрепятствали ищците, като самите те били предоставили ключ 2 на ответника.

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по същество на спора, поради което съдът постановява акта си на базата на събраните такива пред първоинстанционния съд. След преценка им, въззивният съд изцяло възприема фактическата обстановка установена от районният съд, която се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Споделят се и изводите на районният съд за начина, по който следва да се ценят събраните по делото доказателства, както и правните изводи, които те обосновават, поради което същите не следва повторно да бъдат анализирани, а на основание чл.272 ГПК да се препрати към мотивите на първоинстанционния акт.

По направените оплаквания във въззивната жалба и доводи в отговора на въззивната жалба, въззивният съд намира следното:

Разпоредбата на чл. 75 ЗС предвижда, че владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано срещу всяко нарушение. В хипотезата на нормата, уредена в чл. 75 ЗС, понятието "владение" не се отклонява от легалната дефиниция на същото в чл. 68 ЗС, според която владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Владение е налице, когато се упражнява фактическа власт върху изцяло или отчасти чужд имот без притежание на вещно право. Под "нарушение" по смисъла на чл. 75 ЗС, следва да се разбира всяко действие, с което се отстранява напълно или отчасти фактическата власт на владелеца върху вещта или се създават пречки за спокойното упражняването на тази фактическа власт. Ответник по този иск е всеки нарушител, т. е. този, който с действията си отстранява изцяло или отчасти фактическата власт върху вещта. При разглеждането на иска за нарушено владение не могат да се преценяват спорове за собственост. В производството по чл. 75 ЗС ищецът следва да установи единствено факта на осъществяване на владението и факта на нарушението.

От събраните по делото доказателства се установява, че процесният СОС е бил отдаван под наем от наследодателя на ищците, а след неговата смъртта това фактическо състояние било продължено от неговите наследници. Упражняваната от ищците фактическа власт досежно процесния обект е ставала посредством наематели, които са държали имота за тях. За квалификацията на фактическата власт следва да се подхожда от презумпцията на чл. 69 ЗС и тъй като ответниците не са провели пълно обратно доказване, оборващо презумпцията по чл. 69 ЗС за наличието на субективния признак на владението, следва да се приеме, че ищците са упражнявали владение върху целия имот. Това владение е продължило повече от шест месеца. Когато наемателите са напуснали процесния обект, ответниците са установили фактическа власт върху него, като са го почистили за извършване на ремонт и са поставили нова брава на вратата на дворното място, в което се намира сградата. Това се е случило на 08.04.2023 г. Фактическата власт в момента се упражнява и от двамата ответници.

Неоснователно е направеното във въззивната жалба възражение, че ответниците не са възпрепятствали ищците да упражняват своето владение върху процесния обект. Под "нарушение" по смисъла на чл. 75 от ЗС следва да се разбира всяко действие, с което се накърнява или отстранява фактическото господство на владелеца и което е вън от неговата воля. Действията на нарушителя могат да се състоят в отстраняване на фактическата власт на владелеца и установяване на своя фактическа власт, както и в лишаване на владелеца от възможността сам да упражнява 3 фактическа власт върху вещта. /вж. Решение № 142 от 23.09.2013 г. по гр. д. № 533/2012 г., Г. К., І г. о./ В разглеждания казус ответниците са осъществили нарушение, като са установили собствена фактическа власт, поставяйки заключващ механизъм на входната врата на двора.

С оглед на тези съображения съдът намира, че в случая по делото е напълно установено, че предпоставките, визирани в чл. 75 ЗС са установени, поради което искът правилно е бил уважен от районния съд.

Поради съвпадение между крайните изводи на въззивния и първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемите Е. И. и Й. Д. следва да се присъдят направените пред въззивния съд разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лв.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3555 от 11.08.2024 г., постановено по гр. д. № 14623/2023 г. по описа на Районен съд-Пловдив, XIV гр. състав.

ОСЪЖДА В. М. К., ЕГН ********** и М. Г. Д., ЕГН **********, да заплатят на Е. Ж. И., ЕГН ********** и Й. А. Д., ЕГН **********, сумата от 800 лв.

(осемстотин лева) - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4