Определение № 335 от 27.06.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 335 гр. София, 27.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Ив. Тодорова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Паолина Б. С.а в присъствието на прокурора М. Ил. М. като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20251800600122 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 306 ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.

С протоколно определение от 23.01.2025 г. на Районен съд гр.Б., постановено по н.о.х.д. № 34/2025 г. по описа на същия съд, в процедура по чл.306 ал.1, т.1, вр. чл.383 ал.2 от НПК, В. С. И. е осъден на основание чл.343б ал.5, вр. ал.1 от НК, да заплати в полза на държавата, сумата от 17 138 лева, представляваща равностойността на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК, за което е признат за виновен.

Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна жалба от А. Т. - Ч. – защитник на осъдения И., с искане същото да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се излагат доводи, че заключението на съдебно-оценителната експертиза, въз основа на което е определена паричната стойност на процесния автомобил, е неправилно и необосновано. В тази насока се твърди, че вещото лице не е съобразило действителното състояние на лекия автомобил, сочещо на значително пониска стойност от заложената в заключението. С тези аргументи, се заявява искане за отмяна на обжалваното определение на първоинстанционния съд.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция, упълномощеният защитник на подсъдимия В. И. - адв. Ч., изцяло поддържа въззивната си жалба, по изложените в нея съображения. Изтъква, че с оглед назначената и 1 приета във въззивното производство повторна съдебно-оценителна експертиза, дала заключение за значително по-ниска равностойност на процесния автомобил от тази, присъдена в тежест на осъдения И., то обжалваното определение следва да бъде отменено.

В проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание, представителят на С. окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли атакуваното определение на районния съд да бъде потвърдено. В отговор на оплакванията на жалбоподателя, прокурорът от СОП изразява становище, че от приетото от въззивната инстанция експертно заключение се установявало, че средната пазарна стойност на процесния автомобил е 17 000 лева, за която сума именно е осъден И. от първата инстанция.

Във въззивното съдебно заседание, осъденият В. И., редовно призован, не се явява.

С. окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата и данните по делото, намира следното:

Данните по делото сочат, че първоинстанционното производство е било образувано по повод внесено от Районна прокуратура – гр.Б. споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, изготвено на основание чл.381 ал.1 от НПК, между прокурор от РП Б., обвиняемия В. С. И. и неговия защитник – адв.С. М..

С определение от 23.01.2025 г., състав на РС Б. е одобрил по реда на чл.382 от НПК, така внесеното споразумение за решаване на делото, като с него е признал обвиняемия В. И. за виновен в извършването на престъпление по чл.343б ал.1 от НПК, за което му е наложил наказание – лишаване от свобода за срок от 3 месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК, е отложено за изпитателен срок от три години, считано от 23.01.2025 г., както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 9 месеца.

С определение от същата дата /23.01.2025 г./, в процедура по реда на чл.306 ал.1, т.1 от НПК, първостепенният съд се е произнесъл по въпроса, касаещ приложението на разпоредбата на чл.343б ал.5, вр. ал.1 от НК, относно приобщения като веществено доказателство по делото - лек автомобил марка „Тойота”, модел „Ланд Крузер 120”, с рег. № *******, послужил за извършването на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, като е присъдил неговата равностойност. Приел е, че въпросният автомобил не е изключителна собственост на обвиненото лице И., а на друго лице, поради което следва да се възложи в тежест на подсъдимия заплащането на неговата парична стойност в размер на 17 138 лева.

Според настоящият състав на въззивния съд, този съдебен акт на първата инстанция е правилен и законосъобразен, т.е. напълно правилно и законосъобразно първия съд е намерил наличието на основанията за приложение на разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК, във връзка с осъждането на обвиняемия /тогава/ В. И. за престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Правилно 2 също така, първият съд е сторил това в производство по чл.306 ал.1, т.1 от НПК, доколкото регламента на чл.383 ал.2 от НПК предвижда, че съдебното произнасяне по прилагането на чл.53 от НК, следва да се извърши именно по този ред.

Известно е, че разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК предвижда отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по ал.1-4, когато е собственост на дееца, и присъждането на неговата равностойност - когато деецът не е изключителен собственик. Без съмнение тази имуществена санкция на дееца, е вид принудителна мярка по чл.53 от НК и като такава същата несъмнено не представлява наказание по смисъла на НК. Същата следва да бъде приложена императивно от решаващият съд във всички случаи на осъждане за престъпление по чл.343б ал.1-4 от НК.

Обстоятелството, че лекият автомобил е използван за извършване на престъплението не е достатъчно, за да бъде постановено отнемането му в полза на държавата, на основание чл.343б ал.5 от НК. Законодателят е предвидил кумулативно и следващото изискване – вещта да е изключителна собственост на подсъдимия. Тъкмо тази предпоставка в случая не е налице.

От събраните по делото доказателства, се установява, че процесният лек автомобил, послужил за извършването на транспортното престъпление, за което В. И. е бил признат за виновен и съответно осъден, е собственост на ЮЛ – „В. С и М Г.”АД. Предвид това, законосъобразно първият съд е приел, че приложение следва да намери втората алтернативна хипотеза на чл. 343б ал.5 от НК, като е присъдил пълната равностойност на процесното превозно средство.

Следва обаче да се приемат за основателни, доводите в жалбата, че присъдената в тежест на осъдения И. парична равностойност на процесния автомобил е завишена, доколкото същата е определена въз основа на заключение на съдебно-оценителната експертиза, което не е съобразило действителното състояние на лекия автомобил.

Във въззивното производство е допусната, изслушана и приета повторна съдебно-оценителна автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че действителната /средната пазарна/ стойност, определена чрез метода на изследване на пазарните аналози, на процесния лек автомобил марка „Тойота”, модел „Ланд Крузер 120”, с рег. № *******, определена към датата на деянието – 09.01.2025 г., възлиза на сумата от 11 965,80 лева.

Посочено е, че тази стойност е предложена, след като е взето в предвид техническото състояние на превозното средство към момента на огледа и състоянието на автомобилите от офертните извадки, с приложена корекция 30% към действителната стойност. При разпита си пред въззивната инстанция, вещото лице по тази експертиза е пояснило, че действителната стойност на този вид, марка, модел и година на производство, лек автомобил, определена към датата 09.01.2025 г., възлиза на сумата от 17 094 лева, а 3 сумата от 11 965,80 лева, представлява действителната /средна пазарна/ стойност на процесния лек автомобил, след отчитането на техническото му състояние към момента на огледа му /наличните увреждания и липсващите елементи и части от него/.

Въззивната инстанция дава вяра именно на заключението на тази експертиза. Основание да кредитира заключението на горепосочената експертиза, съставът на СОС откри в обстоятелството, че същата се отличава с необходимата задълбоченост и яснота при отговор на поставените задачи.

Експертът от коментираната съдебно-оценителна автотехническа експертиза е извършил оглед на процесния автомобил, при който е събрал данни за техническото му състояние, посочил е наличните увреждания по автомобила и липсата на елементи и части от него и съответно е отчел същите при определяне на паричната му стойност. В съдебно заседание, вещото лице потвърди експертните си изводи, като подробно ги разясни, както и убедително защити направените от него заключения. За разлика от тази експертиза, заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвена на досъдебното производство, е дало оценка на процесния автомобил, използвайки единствено метода на пазарните аналози, без да е отчетено конкретното техническо състояние на автомобила. Ето защо, съставът на СОС намира, че сумата от 11 965,80 лева е паричната равностойност на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б ал.1 от НК, за което осъдения И. е признат за виновен и именно тази сума следва да бъде възложена в негова тежест, на основание чл.343б ал.5, вр. ал.1 от НК.

Гореизложеното от своя страна обуславя и заключителният извод на въззивната инстанция, че атакуваната определение на районния съд следва да бъде коригирано в посочения смисъл.

По изложените съображения, С. окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯВА протоколно определение от 23.01.2025 г. на Районен съд гр.Б., постановено по н.о.х.д. № 34/2025 г. по описа на същия съд, в процедура по чл.306 ал.1, т.1, вр. чл.383 ал.2 от НПК, като НАМАЛЯВА сумата от 17 138 лева на 11 965,80 лева, за която обвиняемия В. С. И., с установена по делото самоличност, е осъден на основание чл.343б ал.5, вр. ал.1 от НК, да заплати в полза на държавата, представляваща равностойността на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б ал.1 от НК, за което е признат за виновен.

4

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията А. М. И.

Не съм съгласна с мнението на останалите членове на въззивния състав, че правилно и законосъобразно първият съд е намерил наличието на основанията за приложение на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, във връзка с осъждането на обвиняемия В. И. за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, като В. И. е осъден да заплати изцяло равностойността на управлявания от него автомобил.

Разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 НК инкриминира по наказателен ред управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Като наказание за това престъпление е предвидено кумулативното приложение на наказанията лишаване от свобода от една до три години, глоба от двеста до хиляда лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство. За извършеното престъпление кумулативно е предвидена и допълнителна санкция по чл. 343б, ал. 5, вр. чл. 53 НК – отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато същото е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик, се предвижда присъждане на равностойността му. Това отнемане, макар коренно да се различава от превантивните мерки по чл. 53 от НК, е прието като тяхно уточнение и продължение.

За разлика от наказанието, чрез което се реализира наказателната отговорност за извършеното престъпление, мерките по чл. 53 НК са санкционни последици от друг порядък, налагат се независимо от наказателната отговорност, имат други предпоставки и цел. Единствената предпоставка за прилагането им е наличието на извършено умишлено престъпление. Водещ е превантивният ефект на тези мерки - отнемане на възможността за извършване на нови престъпления или извличане на облага от престъплението.

Отнемането в полза на държавата, респективно присъждане на равностойност, на моторното превозно средство, което е послужило за извършване на престъплението по чл.

343б, ал. 1 НК, в случая е извършено на специалното основание по чл. 343б, ал. 5 НК (Нова – ДВ, бр. 67 от 2023 г.), което се приема в практиката като своеобразна гражданскоправна санкция на противоправното поведение на дееца. Независимо от своя обременяващ за лицето характер, това отнемане не представлява наказание по смисъла на чл. 37 от НК, поради което не се обхваща от споразумението, а за съда няма правна възможност по чл. 55, ал. 3 от НК да не приложи тази разпоредба. Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК, обаче, има за цел допълнително да санкционира управлението на моторно превозно средство с 5 концентрация на алкохол в кръвта над допустимите от закона граници и в този смисъл не е реакция на извършеното престъпление и се различава по цел, обхват и тежест от принудителните мерки по чл. 53 от НК, които имат предназначение да отнемат от дееца онези средства, предмети или облаги от извършеното от него умишлено престъпление, които, ако останат у него, могат да улеснят извършването на друго престъпление.