Определение № 313 от 04.06.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 313 гр. Варна, 04.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Г.а

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело № 20263000500219 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решението на ОС-Варна № 224/2.03.2026 по в.гр.д.№ 1931/2023 съдът СА ОСТАВЕНИ БЕЗ УВАЖЕНИЕ : предявените от М. А. положителните установителни искове против Г. Д. И.в за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата М. А. е собственик на сл. недвижими имоти:

1/ ПИ с ид.№ *** по КККР, находящ се в гр.Варна, с.о.

„Ален мак“, с площ от 948кв.м., при описаните граници, 2/ Жилище с ид.№ *** по КККР, представляващо СОС, със застроена площ от 69,90кв.м., ведно с помещение за спомагателен инвентар от 35,85кв.м. и таванска стая с площ от 27кв.м. и 1/2ид.част от дворното място с ид.№ *** с площ от 1293кв.м. в гр.Варна, с.о.“Ален мак“, при описаните граници, и двата имота придобити на основание завещание, съставено на 25.01.2013г от П.П. в ***, на осн.чл.124 ал.1 ГПК; предявените от Г. Д. И. с насрещна искова молба против М. А. обективно съединени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата Г. И. е собственик, както и да й бъде предадено владението върху гореописаните два бр недвижими имоти, а също и на сл. движими вещи:

1/ Моторна лодка с № ***, Hull № ***, двигател ***, дължина – 5,66м; ширина – 2,10м и височина на борда – 1,5м;

1

2/ Лек автомобил марка „***“ ***, модел „***“, рег.№ ***, рама № ***, двигател № B4204T342937389;

3/ Лек автомобил марка *** СЛ, рег. № ***, рама ***, двигател № ***;

4/ Ремарке за лек автомобил рег.№ ***; предявения т о т ГВЛ Д. С. против М. А. иск за прогласяване на нищожността на завещание, съставено на 25.01.2023г от П.Д.П. в полза на М. А., предявените от Г В Л Д. С. против ищ. М. А. и отв. Г. Д. И. положителните установителни искове за признаване за установено по отношение на страните по делото, че ГВЛ е собственик на процесните два имота на основание завещание, съставено на 25.01.2013г от П.П. в ***;

Срещу така постановеното решение са подадени въззивни жалби, както следва :

I в.ж. вх.№ 9692/24.10.2025 от ищцата М. А., гражданин на Кралство **********в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея против Г. Д.

И. положителен УИ за собственост - за приемане за установено в отношенията между тях, че ищцата М. А. е собственик на процесните недв. имоти по силата на универсално завещание, съставено в нейна полза на 25.01.2013г от П.Д.П. в ***.

II в.ж. вх.№ 9764/25.03.2026 от ГВЛ Д. С. гражданин на Кралство **********в частта, с която са отхвърлени предявените от него като ГВЛ искове срещу :

1/ М. А. за прогласяване на нищожността на завещанието, съставено на 25.01.2023г от П.Д.П. в нейна полза

2/ М. А. и Г. И. положителни установителни за признаване за установено по отношение на същите, че Д. С. е собственик на двата процесни имота, на основание завещание, съставено на 25.01.2013г от П.П. в *** Решението в частта, с която са отхвърлени предявените от отв. Г. Д. И. срещу ищ. М. А. насрещни искове, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Това очертава пределите на въззивното производство.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, преди да насрочи делото за разглеждането в о.с.з. по двете въззивни жалби и подадените срещу тях писмени отговори, констатира, че в постановените от ВОС диспозитиви на решението са допуснати очевидни фактически грешки, както следва:

I в диспозитивите, с които съдът се е произнесъл по предявените от ГВЛ Д. С. искове е посочено придобивно основание „завещание, съставено на 25.01.2013г от П.П. в ***“, което не съответства на заявеното още с ИМ за придобиването на процесните имоти по силата на наследствено 2 правоприемство по закон и чрез съответния деривативен способ.

II постановените диспозитиви за отхвърлянето на исковете, предявени от М. А. и от ГВЛ Д. С. не кореспондират на изложеното в мотивите по тези претенции.

С диспозитивите в обжалваните части на решението съдът изцяло е отхвърлил заявените претенции на двете страни. Същевременно в мотивната част, от една страна, е приел завещанието в полза на ищцата М. А. за валидно а, от друга, са зачетени и правата на ГВЛ Д. С. като пряк низходящ наследник на починалия П.П. със запазена част, т.е. приел е, че и двамата се легитимират като собственици, респ. се явяват съсобственици на процесните имоти, което сочи на частична основателност на предявените от двамата искове.

При това положение съдът следва да формира диспозитиви, които да съответстват на изложеното в мотивите, като се произнесе в какъв обем се признава правото на собственост на ищцата М. А. по силата на завещателното разпореждане, респ. в какъв обем се признава правото на запазена част на ГВЛ Д. С. /при съобразяване приложимия закон към датата на откриване на наследството/.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 219/2026 по описа на Апелативен съд-Варна.

ВРЪЩА делото на ВОС за отстраняване на допуснатите очевидни фактически грешки в диспозитивите на решението съобразно изложените погоре указания.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3