Решение № 78 от 16.06.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Велико Търново, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.

ГРИГОРОВ

ХРИСТО ТОМОВ при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Р. Н. К. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ. ГРИГОРОВ Наказателно дело за възобновяване № 20224000600086 по описа за 2022 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на НОХД № 2413/2021 г. по описа на Районен съд-Плевен, отмяна на определение от 05.01.2022 г. и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

С искането е заявено основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че с определение от 05.01.2022 г. по НОХД № 2413/2021г. по описа на Районен съд-Плевен е одобрено споразумение за решаване на делото в съдебното производство, с което подсъдимия Н. М. Ц. се е признал за виновен в извършено на 07.09.2021г. в гр.Плевен престъпление по чл.346, ал.1 НК, за което му наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено на основание чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години.

На основание чл.346, ал.4, вр. чл.37, ал.1, т.7 НК е наложено и 1 наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.

Определението е влязло в сила на 05.01.2022г. и не подлежи на въззивна и касационна проверка.

Посочва се, че първостепенният съд е допуснал нарушение на закона, защото е одобрил сключеното между прокуратурата и защитата на привлеченото към наказателна отговорност лице споразумение, с което в нарушение на чл. 49, ал.2 НК е било определено наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок по-кратък от срока на наложеното наказание лишаване от свобода. В разпоредбата на чл. 49, ал.2 НК законодателят е регламентирал възможност наложеното, кумулативно предвидено по-леко наказание по чл. 37, ал.1, т.7 НК да надвишава основното наказание, предвидено в санкционната част на съответната норма от Особената част на НК с максимален три годишен срок. При тълкуването на този текст, а и от константната и задължителна практика на съдилищата (Постановление №1 от 17.01.1983г. на Пленума на ВС на РБ, Тълкувателно решение №61/1980г. на ОСНК, Решение №94 от 26.02.2009г. по н.д.№

580/2008г. ВКС, НК,

II н.о., Решение №534 от 03.12.2008г. по н.д.№547/2008г. ВКС, НК, II н.о., Решение № 4 от 30.01.2008г., по н.д.№

696/2007г. ВКС, НК, II н.о.,

Решение № 274 от 21.06.2012г. по н.д. № 743/2012г., ВКС, I н.о.) следва извод, че срокът на наказанието лишаване от права не може да бъде по-кратък от срока на наложеното основно наказание лишаване от свобода.

Съдът е трябвало да съобрази изискванията на чл. 49 от НК и ако прецени, че постигнатото споразумение противоречи на закона да упражни правомощията си по чл. 382, ал.5 НПК и да предложи промяна в споразумението или да отчете констатираното противоречие и да откаже неговото одобряване.

Допуснатите нарушения на материалния закон и на процесуалните правила са съществени по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК и са основание по чл. 422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на наказателното дело и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Предвид изложеното и на основание чл.419, ал.1, чл.420, ал.1, предложение последно, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 и чл.425, ал. 1, т. 1 НПК се иска възобновяване на НОХД №2413/2021 г. по описа на Районен съд-Плевен отмяна на постановеното по него определение от 05.01.2022 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура поддържа направеното от Главния прокурор искане за възобновяване на делото, по изложените в искането съображения.

Осъденото лице Н. М. Ц. не изразява категорично становище по искането и заявява, че предоставя решението на съда.

Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на 2 делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.

Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК .

Разгледано по съществото искането за възобновяване основателно, като съображенията за това са следните: е

Наведеното с искането за възобновяване на делото оплакване за допуснато съществено нарушение по чл.348, ал. 1, т. 1 от НПК е основателно.

Относно посоченото основание за нарушение на закона следва да се посочи, че то е основателно и съображенията изложени в искането се споделят напълно от настоящия съд. С определение от 05.01.2022 г. по НОХД № 2413/2021г. по описа на Районен съд-Плевен е одобрено споразумение за решаване на делото в съдебното производство, с което подсъдимия Н. М. Ц. се е признал за виновен в извършено на 07.09.2021г. в гр.Плевен престъпление по чл.346, ал.1 НК, за което му е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено на основание чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години.

На основание чл.346, ал.4, вр. чл.37, ал.1, т.7 НК е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.

Определението е влязло в сила на 05.01.2022г. и не подлежи на въззивна и касационна проверка. Първостепенният съд е допуснал нарушение на закона, защото е одобрил сключеното между прокуратурата и защитата на привлеченото към наказателна отговорност лице споразумение, с което в нарушение на чл. 49, ал.2 НК е било определено наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок по-кратък от срока на наложеното наказание лишаване от свобода. В разпоредбата на чл. 49, ал.2 НК законодателят е регламентирал възможност наложеното, кумулативно предвидено по-леко наказание по чл. 37, ал.1, т.7 НК да надвишава основното наказание, предвидено в санкционната част на съответната норма от Особената част на НК с максимален три годишен срок. От константната и задължителна практика на съдилищата (Постановление №1 от 17.01.1983г. на Пленума на ВС на РБ, Тълкувателно решение №61/1980г. на ОСНК, Решение №94 от 26.02.2009г. по н.д.№580/2008г.ВКС, НК, II н.о., Решение №534 от 03.12.2008г. по н.д.№547/2008г.

ВКС, НК, II н.о., Решение №4 от

30.01.2008г., по н.д.№696/2007г. ВКС, НК, II н.о., Решение № 274 от 3

21.06.2012г. по н.д. № 743/2012г., ВКС, I н.о.) следва извод, че срокът на наказанието лишаване от права не може да бъде по-кратък от срока на наложеното основно наказание лишаване от свобода.

Горното налага извода, че е нарушен законът с определяне на наказание по чл. 37, ал.1, т.7 НК за срок по-кратък от една година и шест месеца, колкото е наложеното наказание лишаване от свобода.

Наведеното с искането за възобновяване на делото оплакване за допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК също е основателно. Съдът е трябвало да съобрази изискванията на чл. 49 от НК и ако прецени, че постигнатото споразумение противоречи на закона да упражни правомощията си по чл. 382, ал.5 НПК и да предложи промяна в споразумението или да отчете констатираното противоречие и да откаже неговото одобряване. Съгласно чл.382 ал.7 от НПК съдът одобрява споразумението, когато не противоречи на закона и морала.

Допуснатите съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК съставляват основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на делото и отмяна на постановеното определение. С оглед на изложеното искането на Главния прокурор е основателно и следва да се уважи.

Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК , Великотърновският апелативен съд

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА НОХД №2413/2021 г. по описа на Районен съдПлевен.

ОТМЕНЯ определение от 05.01.2022 г. постановена по НОХД №2413/2021 г. по описа на Районен съд-Плевен за одобряване на споразумение по делото.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание. състав на

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4