Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 65 от 08.05.2024, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно гражданско дело 164/2024
Вид
Решение № 65
Подписан
08.05.2024
В сила
08.05.2024
Състав
Красимира Веселинова Тагарева, Галина Иванова Вълчанова Люцканова, Яна Вълкова Ангелова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Ямбол, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20242300500164 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал.1, т.3 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на В. В. В. от гр.****** – присъединен взискател по изп.д.

№989/2023г. по описа на ЧСИ И. Х. с рег. № *** в КЧСИ, срещу Постановление от 03.04.2024г. на ЧСИ за частично прекратяване на изпълнителното производство по отношение на движимите вещи на длъжника ЕТ“К. Ф.“.

Оплакването в жалбата е, че с предмета на изпълнението е недопустимо да се разпорежда само единият от взискателите, при липса на съгласие от страна на присъединения взискател и в случая изоставянето на изпълнението по отношение на описани и оценени движими вещи уврежда интересите на жалбоподателя в качеството му на присъединен взискател, тъй като той не би могъл да се удовлетвори чрез продажбата на тези вещи. Жалбоподателят счита за неоснователен довода на ЧСИ в оспореното постановление, че вещите са предмет на особен залог в полза на дружеството, което е заместило първоначалния взискател, тъй като изпълнението върху заложеното имущество е насочено по реда на ГПК, в който случай на основание чл.32а, ал.1 от ЗОЗ не се провежда изпълнение по реда на ЗОЗ. По тези съображения моли за отмяна на постановлението за частично прекратяване на изпълнителното производство.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК длъжниците по изпълнителното дело не са подали писмени възражения и не са изразили становища по жалбата.

Писмено възражение е подал взискателят „ДСГ Испор“ООД- гр.Сливен, с изразено становище за неоснователност на жалбата. Изложените доводи са, че разпоредбата на чл.433, ал.1, т.2 ГПК не поставя изискване за съгласие на присъединения взискател, а и в случая искането на първоначалния взискател е направено на 29.03.2024г., а жалбоподателят е присъединен на 02.04.2024г.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ И. Х., с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

1

Изпълнително дело № 989/2023г. по описа на ЧСИ И. Х. с рег. № *** в КЧСИ и район на действие – съдебния район на ЯОС, е образувано по молба на взискателя „Интернешънъл Асет Банк“АД гр.София и въз основа на изпълнителен лист №738/26.06.2023г., издаден от ЯРС по ч.гр.д. №1602/2023г., с който длъжниците ЕТ„К. Ф." гр.*****, К. Т. Ф. от гр.****, „Брадърс ЕФ“ ЕООД гр.Ямбол и ЕТ „Т. Ф." гр.***** са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Интернешънъл Асет Банк“ АД сумите: 583 155.48 лв. – главница, ведно със законната лихва от 23.06.2023г., сумата 6 268.86 лв. – договорна лихва за посочен период, сумата 13 175.27лв. – отложени договорни лихви за просрочен период, сумата 729.54 лв. – такси за управление на кредит за м.04., м.05 и м.06.2023 г., сумата 12 066.58лв. – ДТ и 180 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Взискателят е посочил няколко начина на изпълнение, които са предприети от изпълнителния орган, като ЧСИ е насочил изпълнението върху недвижими имоти на двама от длъжниците – ПИ с идентификатор № ***, ведно с изградената в имота промишлена сграда с идентификатор № ***, находящи се в с.*******, собственост на длъжника ЕТ„Т. Ф.“ и върху ПИ с идентификатор № ***, ведно с изградените в имота административна и делова сграда с идентификатор № *** и промишлена сграда с идентификатор №***, находящи се в с.******, собственост на длъжника ЕТ„К. Ф.“. По отношение на тези имоти ЧСИ е наложил възбрани, извършил е опис и оценка на същите и ги е изнесъл на публична продан, като до момента продан на имотите не е извършена.

Изпълнението е насочено и върху движими вещи на длъжника ЕТ„Т. Ф.“, за които е вписан особен залог по реда на ЗОЗ в полза на взискателя „Интернешънъл Асет Банк“ АД, който залог е учреден с договор за особен залог на движими вещи от 05.11.2019г., които вещи се намират в недвижимия имот на посочения ЕТ – ПИ с идентификатор № *** по КК на с.*****. Движимите вещи предмет на особения залог са били описани на 31.07.2023г. и оценени от ЧСИ с помощта на вещо лице.

По отношение на длъжника ЕТ„К. Ф.“ е приложен и способа - изпълнение върху вземания на длъжника, с наложен запор на банковите сметки на този длъжник.

На 29.01.2024г. дружеството „ДСГ ИСПОР“ООД гр.Сливен е подало писмена молба по изпълнителното дело, с искане да бъде конституирано като взискател по делото, легитимирайки с Договор за покупко-продажба на вземания от 23.01.2024г., по силата на който е придобило вземането, предмет на изпълнението от цедента „Интернешънъл Асет Банк“ АД. Договорът за цесия (за покупко-продажба на вземания) от 23.01.2024г. е приложен към молбата и с Разпореждане от 29.01.2024г. ЧСИ е конституирал „ДСГ ИСПОР“ООД като взискател по делото, в качеството на цесионер по договора. Всички длъжници по изпълнението са надлежно уведомени за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на досегашния взискател– „Интернешънъл Асет Банк“АД и конституирането като взискател на частния му правоприемник.

На 29.03.2024г. взискателят „ДСГ ИСПОР“ ООД е депозирал писмена молба пред ЧСИ - вх. №13234, с която е направил искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК относно движимите вещи на длъжника ЕТ „К. Ф.“, за които е вписан залог по реда на ЗОЗ, който залог е учреден с договор от 22.03.2019г., които вещи се намират в „Завод за преработка на плодове, производство и бутилиране на сайдер, сокове и вино“, построен в ПИ с идентификатор № ***, находящ се в с. Кабиле.

По направеното искане ЧСИ се произнесъл с Постановление от 03.04.2024 г., с което е прекратил изпълнителното производство по делото само по отношение на движимите вещи на длъжника ЕТ „К. Ф.“, за които е учреден особен залог в полза на взискателя „ДСГ

ИСПОР“ООД и за които движими вещи е извършен опис по изпълнителното дело на 31.07.2023г.

На 02.04.2024г., т.е. в деня преди произнасяне на постановлението за частично прекратяване на изпълнителното производство, въз основа на представени по реда на чл.

456, ал. 2 ГПК удостоверения, ЧСИ е постановил две разпореждания, с които е присъединил като взискател по изп.д.№989/2023г. В. В. В. от гр. Сливен с вземане в размер на 1 026.53 лв. срещу длъжника ЕТ „К. Ф.“ и с вземане в размер на 1 134.53 лв. срещу длъжника ЕТ „Т.

2

Ф.“.

При тези фактически данни ЯОС счита, че жалбата е процесуално допустима подадена е в срока по чл.436, ал.1 ГПК от извършване на обжалваното действие (независимо от липсата на данни по изпълнителното дело оспореното постановление на ЧСИ да е съобщено на жалбоподателя), жалбата изхожда от легитимирана страна - взискател, който има право съгласно чл.435, ал.1, т.3 ГПК да оспори прекратяването на принудителното изпълнение.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.2 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят е поискал това писмено. В случая първоначалният взискател „ДСГ ИСПОР“ООД писмено е изразил воля за частично прекратяване на изпълнителното дело по един от изпълнителните способи, като няма спор, че съгласие за исканото частично прекратяване не е дадено от жалбоподателя в качеството му на присъединен взискател.

На настоящия съдебен състав е известно наличието на противоречива съдебна практика по въпроса необходимо ли е съгласие на присъединените взискатели в изпълнителното производство при направено искане от първоначалния взискател за спиране/прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 423, ал. 1, т.2, респективно чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, което е дало основание за отправяне на предложение от Висш адвокатски съвет до Върховен касационен съд за постановяване на тълкувателно решение. По този въпрос е образувано т.д.№2/2023г. на ОСГТК на ВКС, като понастоящем липсва постановено тълкувателно решение, което да е задължително за съда по приложението на закона.

Решаващият съдебен състав на ЯОС приема, че при направено от първоначалния взискател искане за спиране/прекратяване на изпълнителното производство, съдебният изпълнител е длъжен да постанови спиране/прекратяване на изпълнението, независимо какво е становището на присъединения взискател. Волята на първоначалния взискател да иска спиране/прекратяване на изпълнението не зависи и не може да зависи от становището на присъединените взискатели. В този смисъл са развитите доводи в практиката на съдилищата, които ЯОС споделя - Решение №19/25.01.2019г. по в. гр. дело № 48/2019 г. по описа на Окръжен съд — гр. Пазарджик, Решение № 565/02.04.2009 г. по гр. д. № 757/2009г. по описа на Окръжен съд — гр. Пловдив, 14 състав, Решение № 209/29.08.2022 г. по въз. гр. дело № 370/2022 г. по описа на Окръжен съд — гр. Сливен, Решение № 1077 от 22.12.2017 г. по възз. гр. д. № 1760/2017 г. на Окръжен съд —Бургас, Решение 260009 от 04.01.2021 г. по в. гр. д. № 13999/2020 г. на Софийски градски съд.

За да формира тези свои изводи ЯОС съобрази разпоредбата на чл. 456, ал.1 ГПК, съгласно която през всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъединят и други кредитори на същия длъжник. Правните последици от присъединяването на присъединения кредитор са регламентирани в разпоредбите на чл. 457, ал.1 - 4 ГПК - присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалния взискател ( ал.1), при запазено ползване от присъединения кредитор на извършените до присъединяването изпълнителни действия (ал.2). Правата на първоначалния и на присъединения взискател обаче се различават по отношение правото да се иска спиране на изпълнението, да се иска приключване или да се иска прекратяване на изпълнението, както и да се иска да бъде препратено изпълнителното дело след налагането на запор или възбрана върху вещи на длъжника, намиращи се в района на друг съдебен изпълнител. Касае се за права на първоначалния взискател, свързани с действия по разпореждането с изпълнението, които не попадат в правомощията на присъединения взискател, тъй като първоначалният взискател е този, който е инициирал принудителното изпълнение за удовлетворяване на свое вземане срещу длъжника и от неговата воля зависи как ще се развие принудителното изпълнение.

Присъединеният взискател, който не е инициатор на изпълнителното производство, може да се ползва от извършените изпълнителни действия като участва в разпределението на събраната по това изпълнително дело сума за удовлетворяване и на своето вземане, което има към същия длъжник.

В настоящия случай, дори да бъде възприето противното разбиране, че след 3 присъединяването на кредитор спирането, респ. прекратяването на изпълнението на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК може да бъде допуснато само при съгласие на всички взискатели, то в разглеждания случай следва да се съобрази, че съдебният изпълнител е длъжен да изследва предпоставките за прекратяване на производството към момента на сезирането му с искането, които предпоставки са били налице към 29.03.2024г. –датата на отправеното писмено искане за частично прекратяване на производството от първоначалния взискател. Към този момент жалбоподателят – присъединеният взискател не е бил конституиран по делото и обективно не е имало основание за изследване на неговото съгласие, а към датата на конституирането му на 02.04.2024г. е приложима разпоредбата на чл.457, ал.2 ГПК – извършените до присъединяването изпълнителни действия по почин на първоначалния взискател, ползват и присъединилия се взискател.

По изложените съображения жалбата на присъединения взискател е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалбата, подадена от В. В. В. от гр.******, ул.

*******№**, ет.*, ап.**, ЕГН ********** – присъединен взискател по изп.д.№989/2023г. по описа на ЧСИ И. Х. с рег. № *** в КЧСИ, срещу Постановление от 03.04.2024г. на ЧСИ за частично прекратяване на изпълнителното производство по отношение на движимите вещи на длъжника ЕТ“К. Ф.“.