Решение № 260335 от 14.05.2021, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 260335 гр. Кюстендил,14.05.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ РАДЕВ при секретаря ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.

№ 2365 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

„МЕГА

ТРЕЙД-Р“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес на управление на дейността – гр.

Кюстендил, ***, съдебен адрес:***, партер, чрез адв. Д.З. – КАК, е предявило против „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, р-н „Студентски“, ж.к. „Студентски град“, ***, бл. 31, иск да бъде осъдено /срвн.протоколното определение от 28.04.2021 год./да му заплати сумата от 7014,00 лв.

– главница, представляваща дължима от ответника за извършени от ищеца разноски на обща стойност от 14613.00 лв. за поддържане и възстановяване на общите части на съсобствена сграда – покрив, тоалетна, баня и съблекалня в съсобствената на страните сграда с идентификатор *** (землище четиридесет и една хиляди сто и дванадесет, кадастрален район петстотин и първи, поземлен имот петнадесети, сграда две), цялата със застроена площ от 377.00 кв.м., брой етажи – един, предназначение – складова база – склад, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил, с адрес на поземления имот – гр. Кюстендил, ул. „Соволски път“, както и лихва за забава в размер на 896.23 лв. върху главницата,считано от 12.08.2018 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендират се и съдебните разноски по делото.

В срока за отговор ответната страна е депозирала такъв, чрез гл. юрисконсулт Митова, в който се оспорват обстоятелствата, на които се основава искът.

В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцовата страна и оспорва от ответната такава.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 25, том II, рег. № 2059, нот. дело № 167 от 2010 г. е, че ответното дружество продало на ищеца самостоятелни обекти в процесната сграда, както следва: СОС с идентификатор № ***; СОС с идентификатор № ***; СОС с идентификатор № ***; СОС с идентификатор № *** и СОС с идентификатор № ***., ведно с прилежащите на самостоятелните обекти идеални части от общите части на сградата. От представената по делото на л. 11 Скица на поземлен имот № 15-394558-30.10.2014 г. се установява, че цялата процесна сграда № *** е със застроена площ от 377 кв.м., с един бр. застроени етажи и предназначение на складова база.

Приложените на л. 13 до 20 от делото схеми на самостоятелните обекти установяват, че ищецът е собственик на СОС № *** с площ от 49 кв.м.; СОС № *** с площ 29.00 кв.м.; СОС № *** с площ

30.00 кв.м.; СОС с № *** с площ 63 кв.м. и СОС с №

*** с площ от 8.00 кв.м., а ответника – на СОС с №

*** и СОС с №

*** без данни за площта по документа за собственост.

За извършване на СМР в процесния недвижим имот фирмата изпълнител „ЯНУС-69“ ЕООД е представило 3 бр. оферти (л. 59, 58 и 57 съответно от 05.06.2017г., 12.06.2017г. и 13.06.2017г.) като ответното дружество, видно от писмо изх. № 90-04-412/18.11.2017 г. се е съгласило с предложението на изпълнителя от 05.06.2017 г. възлизащо общо на 2733,32 лв. без ДДС за посочени в същото СМР, от която сума „Български пощи“ ЕАД е изразило съгласие да поеме 50 %, равняващи се на 1366.66 лв. без ДДС за ремонт на част от общите части (тоалетни и предверие). От представения Протокол/Акт (Образец 19) за извършени СМР от 11.08.2018 г. на л. 23-25 от делото се установява, че такива са извършени от изпълнителя „ЯНУС-69“ЕООД по възложение от „МЕГА ТРЕЙД-Р“ЕООД с посочени СМР в 113 точки възлизащи общо на сумата от 10985,12 лв. с ДДС, за което е издадена и Фактура № **********/11.08.2018 г. (л. 29). Друга такава с № **********/28.10.2019 г. е издадена от изпълнителя на получателя и ищец в настоящото за сума от 5790,72 лв. с ДДС за доставка и полагане на воалит (л. 31).

Приети по делото са и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Р. А. и Д. Р..

Свидетелят А. (наемател на помещение, собственост на ищеца, в процесната сграда) сочи, че от края на 2017 г. до 2019 г. в сградата са се правили ремонти. В наетото от свидетеля помещение имало теч от покрива, който идвал от съседното помещение „от към пощите“. След ремонт на покрива на помещението на пощата, течът при свидетеля спрял.

От показанията на св. Р. се установява, че през 2017 г. състоянието на процесната сграда било „окаяно“.

Ремонта продължил от март до ноември 2017 г., а на покрива и след това, защото „отвсякъде течеше“. Свидетелят подменил ел. и В и К инсталацията. Твърди, че директорът на пощите е идвал и се е запознал с извършения труд и вложени материали.

Свидетелят „запознал А. П. с тези неща“.

Изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза на в.л. инж. С. сочи, че общата стойност на извършени СМР на общите части на сградата възлиза на 10937,92 лв. с ДДС, а стойността на извършената хидроизолация е 6642,49 лв. с ДДС. Заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. Е.Л., инж. В.С. и С.К. сочи, че стойността на извършените СМР в общите части на сградата, вкл. и покрива е 14613 лв. при разпределение на общите части в сградата, както следва: 52 % за ищеца, съответстващи на 17,1 кв.м. от общите части и 48 % за „Български пощи“ ЕАД, съответстващи на 15,7 кв.м. от общите части. Стойността на сградата се е увеличила с 14 600 лв.

Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

В чл. 38, ал. 1 ЗС са подробно изброени частите от сграда в режим на етажна собственост, които отговарят на характеристиките за общи такива по смисъла на закона. Покривът на сградата попада също в този обхват. Съобразно разпоредбата всеки собственик на самостоятелн обект е длъжен да участва в разноските за поддържането и възстановяването на общите части, в което се включват основния, текущия и неотложния ремонт.

По иска, предмет на разглеждане по настоящото дело, ищцовото дружество, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, следва да проведе пълно и главно доказване по отношение на всички факти, на които основава претенцията си. На първо място следва да се докаже, че ответната страна е собственик на самостоятелни обекти в сградата, което обстоятелство е от значение за ангажиране на неговата отговорност за извършени разходи във връзка с общите части на сградата /арг. от чл. 38 от ЗС/. На следващо място ищецът следва да докаже, че извършените от него разходи са свързани с необходимостта от запазване целостта и функционалното предназначение на общата част, респ., че е налице съгласие досежно извършените подобрения, ако такива са налице. Следва да се ангажират безспорни доказателства, че ремонтът е извършен, както и такива, които сочат какъв е дела на всеки от съсобствениците в общите части на сградата, за да се определи и размерът на тяхното задължение по реда на чл. 41 от ЗС.

Страните по делото не спорят, а и от представените документи за собственост се установява, че всеки от тях притежава вече посочените самостоятелни обекти в процесната сграда. Не се спори, а и от представените писмени доказателства, в т.ч. експертните заключения на вещите лица, както и гласните такива, чрез разпита на допуснатите свидетели, се установява, че ремонт на общите части, вкл. и покрива на сградата е извършен, както и че сумата от

15174,32 лева е разходвана за същия.

Спорни по делото са следните въпроси: налице ли е било съгласие на ответното дружество за извършване на ремонт на покрива, вкл. изрично противопоставяне за извършването му, респ. съгласие за извършване на ремонт на останалите общи части (тоалетни и предверие) над даденото съгласие за сума от 1366.66 лв. без ДДС, съответстващо на офертата на изпълнителя от 05.06.2017 г.

Във връзка с горното следва да се отбележи: разходите по общата вещ биват два вида - необходими разноски и полезни разноски (подобрения) и са с различни фактически състави. Необходимите разноски са свързани с наложителността за запазване съществуването на самия имот и без тяхното извършване имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено, като чрез извършването им се предотвратява загубата на собственика от разрушаването или погиването на имота. Дали тази наложителност е предизвикана от външно събитие или от нормалното употребление на имота, респ. износване на вещта, е без значение. При необходимите разноски, изразходвани за запазване на вещта, се присъждат действително изразходваните средства, съобразно частта на съсобственика. За разлика от необходимите разноски, полезните разноски представляват подобрения, с които се увеличава стойността на вещта и затова за тях се присъжда именно увеличената й стойност.

Така, от събраните по делото гласни доказателствени средства се установява на първо място, че ремонтът на покрива е бил наложителен с оглед установени течове и невъзможност на наемателя на помещение в процесната сграда, поради това, да осъществява дейността си (спр. показанията на св. А.). Св. Р. също сочи, че покривът „течеше отвсякъде“, поради което и ремонтът му е продължил и „след това“ (след периода март-ноември 2017 г., когато се е извършвал ремонт на останалите общи части в сградата). Така, предвид дадените показания, които съдът намира за логични и безпротиворечиви, а и и необорени от останалите представени по делото доказателства,че е ирелевантно обстоятелството дали ответната страна е заявила своето съгласие с извършване ремонтни дейности по покрива на процесната сграда.

Такова съгласие или неговата липса би имало значение, когато се присъждат "полезни разноски", тъй като само при подобренията, при липса на съгласие, се присъжда по-малката стойност между увеличената стойност и действителните разходи /т.е. по-малката стойност между размера на обогатяването и на обедняването/. Необходимите разноски и подобренията обаче са различни фактически състави. При необходимите разноски / изразходвани за запазване на веща, както е в случая/ се присъждат действително изразходваните средства, съобразно частта на съсобственика.

/ В този см. Решение № 532/ 17.06.1994 г. І г.о. на

ВКС /. В допълнение, съдът само посочи, че по делото не бе доказано и изрично противопоставяне на така извършения ремонт.

По отношение на ремонта на останалите общи части, вън от ремонта на покрива, съдът счита, че действително по делото се установи, че ответното дружество е дало съгласието си за ремонт на същите за припадаща се нему сума от 1366.66 лв. без ДДС съобразно офертата на изпълнителя от 05.06.2017 г., но не и за горницата над тази сума. От друга страна обаче съдът намира, че и така направените от ищеца разноски в голямата си част са необходими такива, а не полезни. Така, св. Р. сочи, че към 2017г. процесната сграда е била в окаяно състояние, „бяха запушени тоалетните, без електричество, имаше само провиснали кабели и т.н., беше много зле, пукнати тръби, които бяха завързани с парцали, за да могат да си пускат от време на време водата…..висяха кабели отвсякъде“. Тоест, за горницата над 1366,66 лв. липсата на изразено съгласие за поемане на разходите съдът също приема за ирелевантно с оглед характера на извършените разноски. При това, от приетата по делото тройна съдебно-техническа експертиза е видно, че разликата в стойността на извършените СМР в общите части, респ. тази, с която се е увеличила стойността на процесната сграда с идентификатор *** е незначителна – едва 13,00 лв. Ето защо, дори и при извод на настоящия състав за полезност на извършените разноски, съставляващи подобрения (в който случай липсата на изрично изразено съгласие би имало правно значение в светлината на чл. 61, ал.2 от ЗЗД), то крайният резултат като стойностен израз на дължимите от ответника разноски, би бил почти идентичен (с едва 6,00 лева разлика).