Решение № 2236 от 08.06.2016, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, .06.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА И. при участието на секретаря Л.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13972/ 2015 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от И.М. и А.А. *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че И.М. и А.А. са собственици на ПИ 10135.***.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 73/23.03.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 1 757 кв.м., находящ се в гр. Варна, кв. ***, местност „***” при съседи: ПИ 10135***, ПИ 10135., ПИ 10135.***, ПИ 10135.*** по наследствено правоприемство, след смъртта на наследодателя *** ***, починал на 15.03.2013г., придобит от него по давностно владение, осъществено в периода от

1978г. до смъртта му.

Искът е основан на твърдения, че въз основа на Решение 13/12 от 19.07.1978г. на Председателя на ИК на ОбНС, на *** ***, е предоставено право на ползване на хавра с площ от 600 кв.м., находяща се в гр. Варна, местност “***” при съседи: *** *** и *** ***.

Твърди се, че от предоставяне правото на ползване 19.07.1978г. до смъртта на ползвателя, *** ***, е придобила правото на собственост върху имот с площ от 1 757 кв.м., чрез явно, несъмнено и необезпокоявано упражняване на фактическата власт, с намерение за своене, което право на собственост е преминало в патримонума на законните му наследници, след смъртта й на 15.03.2013г.

Правният интерес от предявяване на установителния иск се обосновава с твърдения, че *** е актувала имота, издавайки акт за частна общинска собственост, вписан в Службата по вписвания под номер 151/31.03.2015г., оспорвайки правото на собственост на ищците.

Издаденият акт за частна общинска собственост, вписан в Службата по вписвания под номер 151/31.03.2015г., няма правопораждащо действие и не легитимира ответника като носител на вещно право на собственост.

В срока по чл. 131 ответникът *** оспорва предявения иск. Поддържа, че *** ***, в качеството на наследодател на ищците, е бил държател на предоставения й за ползване имот, представляващ хавра с площ от 600 кв.м. Считано от датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ, същият не е трансформирал правото си на ползване в собственост и не е променил основанието на държането си и не е придобил правото на собственост, а след смъртта това право не е преминало в патримониума на наследниците й.

Твърди се, че установената с разпоредбата на чл. 86 ЗС забрана се явява пречка за придобиването на процесния имот по давност, като през 2015г. същият е актуван с АОС № 8258 / 26.03.2015г. Отделно, имотът е бил включен в държавния поземлен фонд и същият съгласно чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ, не би могъл да бъде придобит по давност.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въз основа на удостоверение № 84, издадено от Председателя на ИК на ОНС – Варна /л. 12/ съгласно ПМС № 76 на МС и решение № 13/12 от 19.07.1978г. /л.

134/, на *** ***, е предоставено право на ползване върху хавра с площ от 0, 6 дка в местност „***” при граници: ползватели *** *** и *** ***.

С влизане в сила на ЗСПЗЗ ползвателят не е трансформирал правото на ползване в право на собственост по предвидения в закона ред, обстоятелство, което не е спорно между страните.

След смъртта на ***

И. ***, починала на 15.03.2013г., същата е била наследена от своите деца – А.А. и И.М. /л. 17/.

До смъртта си, ***

***, е заплатила през 2012г. дължимия за времето от 2007г. до 2012г. данък върху недвижим имот ***, находящ се в местност „***” и такса „смет”, ведно с начислените лихви за същия период /л. 16/.

На 31.05.2013г., данък за недвижим имот, намиращ се в същата местност без посочен номер, ведно с такса „смет” и лихви, са заплатили наследниците й И.М. и А.А. /л. 15/.

От приложената по делото преписка във връзка с издаване на АЧОС се установява, че на 10.07.2014г. /л. 97/ А.А. лично и в качеството на пълномощник на И.М.,*** да бъде заверена молба – декларация за обстоятелствена проверка относно имот № 10135.***.***, находящ се в гр. Варна, местност „***”.

Във връзка с подаденото искане, на 26.02.2015г. /л. 75/, служители на Дирекция „***” при *** са извършили оглед на ПИ № *** по КККР, район „***”, с.о.”***” с площ от 1 757 кв.м., при който са установили, че имотът не се обработва, а от северозападната част е ограден с бетонови колове и мрежа, в която е поставена каравана. Отразено е, че в Дирекция „***” при ***, „няма документи за владение и ползване”. Останалата югоизточна част от имота е неоградена и необработена, без данни същата да се владее от някого.

В констативния протокол е посочено, че по ПНИ на с.о.”***”, ПИ № *** е образуван от ПИ № *** по КП на ползвателите към ПКП с площ от 852, 55 кв.м., записан на ползвателя *** *** /***/, който не е извършил плащане по § 4а, ал. 1 ЗСПЗЗ, от ПИ № *** с площ от 822, 07 кв.м., без записан собственик и 83 кв.м. от ПИ № ***, записан на *** ***, целият с площ от 683, 48 кв.м.

При огледа, извършен от служители при ***, е установено още, че новообразуваният имот № *** с площ от 1 757 кв.м., е образуван от имоти по КП на ползвателите, както следва: 83 кв.м. ид. части от ПИ № ***, целият с площ от 683, 48 кв.м., записан на *** ***, ПИ № *** с цялата си площ от 852, 55 кв.м. и ПИ № *** с цялата си площ от 822, 07 кв.м.

Въз основа на изготвения доклад е съставен АЧОС № 8258/26.03.2015г., с който ПИ с идентификатор № 10135.***.*** по КККР, одобрен със заповед № РД – 18 – 73/23.06.2008г. на ИД на АГКК с площ от 1 757 кв.м., находящ се в гр. Варна, с.о.”***” при граници: ПИ № 10135***, № 10135.***, № 10135.***, № 10135.***, е актуван, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС/л. 74/. Актът е вписан в Служба по вписвания – Варна на 31.03.2015г., вх. рег. № 6944, акт № 151, том XVII, дело № 3537.

От заключението на допуснатата съдебно – техническа експертиза, неоспорена от страните и кредитирана от съда се установяват следните релевантни за делото факти:

В най – стария кадастрален план от 1983г., включващ територии около кв.”***”, включително местност „***”, в имот № **7 с площ от 954 кв.м. и имот № **8 с площ от 801 кв.м. липсва застрояване и лице /лица, на които те да са записани. Експертът е отразил върху скица № 1 /л. 118/ графична извадка от КП от 1983 г., от която се установява, че имот № **7 с площ от 954 кв.м. граничи на запад с имот № **6 с площ от 720 кв.м., записан на *** ***, на север - територия от КВС – залесена с дървесни видове, на изток - имот № **8 с площ от 801 кв.м. – неустановен собственик, а на юг – черен път.

От регистъра на последващия за същата територия КП от 1991г. имот

№ *** с площ от 853 кв.м. е записан на *** И. ***, а граничещите с него имоти № *** с площ от 673 кв.м. на *** *** и № *** с площ от 846 кв.м. на неидентифициран собственик. Имот № *** граничи още с гора /дъб, габър/ и с имот № 3040 – записан на ***.

В съдебно заседание, експертът посочва, че имот № **7 по плана от 1983г. съответства на имот № *** по плана от 1991г., като разликата в площта е резултат от неправилното и заснемане.

През 1997г. е изработен помощен комбиниран план на вилна зона „***”, съвместяващ плана за старите имотни граници /ПСИГ/, съдържащ имотите на бившите собственици и плана на ползвателите /КП/.

В ПСИГ към ПКП имот – хавра на *** *** не е отразен, а пренесен с границите си в стар имот № ***, целият с площ от 11 854 кв.м., записан на неидентифициран собственик.

В КП от 1997г. към ПКП на местността, е отразен имот

№ ***.*** с площ от 852 кв.м. записан на

*** ***. Така записаният имот граничи на запад с имот ***.***, записан на *** ***, на север – територия на КВС, залесена с дървесни видове, на изток с имот ***.*** с площ от 846 кв.м., записан на МЗХП – София, без посочено основание.

Имот № *** по КП с площ от 852 кв.м., записан на *** *** попада с част от площта си в ПИ № **7, целият с площ от 954 кв.м. по КП от 1983г. и с цялата си площ в стар имот № *** с площ от 11 584 кв.м.

Имот № *** по КП с площ от 822 кв.м., записан на МЗХП - София попада с част от площта си в ПИ № **8, целият с площ от 801 кв.м. по КП от 1983г. и с цялата си площ в стар имот № *** с площ от 11 584 кв.м. и в част от имот *** с площ от 833 кв.м., записан на *** ***.

Имот № *** по КП с площ от 673 кв.м., записан на *** *** попада с част от площта си в ПИ № **7, целият с площ от 853 кв.м. по КП от 1983г. и с цялата си площ в стар имот № *** с площ от 11 584 кв.м.

Експертът е дал заключение, че ПИ № *** и ПИ № *** съответстват на ПИ **7 и ПИ № **8 по предходния КП от 1983г., но само по местоположение, че попадат изцяло в границите на стар ПИ *** по ПКП и че с голямо приближение съответстват на ПИ *** и ПИ № *** по КП от 1991г. по местоположение, граници и площ.

В плана за новообразуваните имоти на с.о.”***”, одобрен със заповед № РД – 1 – 7706 – 467/04.12.2002г. на Областния управител на област с административен център – Варна, имот № ***, в който липсва застрояване е с площ от 1 758 кв.м. и в регистъра е записан на неидентифициран собственик.

В имот № *** по

ПНИ на с.о.”***” с цялата си площ и граници попадат имоти № *** с площ от 852 кв.м. и № *** по КП от 1997г. към ПКП с площ от 822 кв.м., както и част от ПИ № ***, записан в КП към ПКП на *** *** с площ от 83 кв.м. Имот № *** попада изцяло в стар имот № *** по ПКП.

В Кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, одобрени със заповед от 23.06.2008г. на ИД на АГКК, ПИ № ***.*** с площ от 1 757 кв.м., отразен в комбинирана скица № 4, но посочен в заключението неправилно като 3658, е записан на неидентифициран собственик. Въз основа на АЧОС от 31.03.2015г. е записан на ***.

Имот № *** с площ от 1 757 кв.м. е идентичен по площ и граници на имот № *** по ПНИ, попада изцяло в стар имот № *** по ПКП. В неговите граници попадат изцяло ПИ № *** с площ от 852 кв.м., записан на *** *** и ПИ № *** по КП от 1997г. с площ от 822 кв.м., записан на МСГХ – София, както и част от записания на *** ***в ПИ *** с площ от 82 кв.м.

С решение 2134 -

/24.03.2010г. на ОбС – Варна е одобрен ПУП – ПУР за с.о.”***”, който план за улична регулация на селищното образувание е изработен върху основата на КККР.

При извършения оглед на ПИ № ***, експертът е установил, че процесният имот е ограден от северозападната и североизточната част. Ограда е поставена от към имот № 3040 – записан на *** и от към гората или имот номер *** с площ от 54 364 кв.м., записан на МЗГ – ДГС. Ограда не е поставена между имот *** и имот ***, записан на *** ***в. Вместо ограда между съседните имоти, е направена пътека, обозначаваща границата. По същия начин, вместо ограда, е направена пътека обозначаваща границата с имот *** по КП от 1997г., записан на неидентифициран собственик.

Експертът е констатирал при извършения оглед, че в частта от имот *** съответстваща на ПИ ***.*** по КП от 1997г. с площ от 852 кв.м., е поставен преместваем „фургон – каравана”.

Земята, в която попада ПИ ***, е била стопанисвана и обработвана от създадените след 1959г.

ТКЗС „Черно море”, по – късно от ДЗС „***”, АПК „***” и НПЛВК /Научно производствен лозаро – винарски комплекс/.

Според експерта, земята в територията на с.о.”***” от 1995г. до **.05.2000г., е била земеделска, а от **.05.2000г. до настоящия момент, е със статут на урбанизирана територия.

Доколкото в удостоверение № 84/1978г., имотът предоставен за ползване на *** ***, е описан като хавра с площ от 0, 6 дка при граници: *** ***в, записан в регистрите към КП от 1991г., КП от 1997г., ПНИ от 2002г. и КККР от 2008г. и лицето *** ***, което не фигурира в нито един от тях, експертът, не е в състояние да определи площта предоставена за ползване, съобразно удостоверението, както и нейните граници, поради съвпадение само на една граница и наименование на местността. По същите съображения, не би могло да се установи дали предоставеният за ползване имот попада с цялата си площ и граници в имот *** по КККР.