Решение № 115 от 28.05.2021, Административен съд - Ямбол

Р Е Ш

Е Н И Е № 115/28.5.2021 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: В.Бянова-Нейкова

Секретар:

Ст.Гюмлиева

Прокурор: разгледа докладваното от съдията адм.д № 315 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на ЕТ“Ж.А.“***, с ЕИК*, гр.Стралджа, представляван от Ж.А.А., чрез пълномощник адв.Д.А. ***, против Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №2017-1/20.10.2020г. издаден от В.Т.Р. – на длъжност главен инспектор по приходи в община Стралджа, в частта на начислените такси за битови отпадъци за 2017, 2018, и 2019 година във вид на главница и лихва, потвърден от Началника на отдел „Местни приходи“ в община Стралджа. В първото по делото открито с.з. от името на жалбоподателя в присъствието на ответната страна е направено уточнение, че жалбата е насочена срещу акта за установяване на задължението по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, потвърден с Писмо с изх. № С-52-1 от 06.11.2020 г. на Началника на отдел „Местни приходи“ в община Стралджа, в частта му по отношение на начислените такси битови отпадъци, като възражението е по отношение на начислените такси за битови отпадъци за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. – така, както е в акта във вид на главница и лихва, а не както е записано в жалбата, т.е. и за 2020 година.В жалбата се посочва, че издаденият акт е нищожен, издаден при особено съществени пороци, липса на компетентност, процесуални нарушения, при неспазване на изискванията за форма, липса на мотиви, противоречие с материалния закон и целта на закона. Извършените нарушения при издаването на акта от ответника засягат правото на защита на задълженото лице срещу определените в него задължения за такси за битови отпадъци, тъй като са определени общо, което е в нарушение на чл. 62, изр. 2 от ЗМДТ. При издаване на акта не са спазени процесуалните правила, Началникът на отдел „Местни приходи“ Р. С. не е издала решение във връзка с жалбата срещу акта, а е отговорила с неименувано Писмо с изх. № С-52-1 от 06.11.2020г., което не отговаря по форма и съдържание на административен акт. Освен това към момента на издаването му Началникът на отдел „Местни приходи“ Р. С. е извършвала тази дейност по вътрешно съвместителство, съгласно Заповед № 3-535 от 30.07.2020 г. на кмета на община Стралджа на основание на чл. 16, ал. 1 от Закона за държавния служител ЗДСл), в нарушение на чл. 16, ал. 2 от ЗДСл заемаща тази длъжност за втори пореден път.

Заповедите за процесните години 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., с които кметът на община Стралджа е определил границите на районите и вида на предлаганите услуги, са качени на сайта на община Стралджа след законоустановения срок и публикуваното е антидатирано.

Актът е издаден в нарушение на изискванията за форма на индивидуалните административни актове, с които се установяват публични – държавни и общински вземания по ДОПК. Оспореният акт не съдържа никакви фактически и правни основания, от които да се разбере на какво основание се дължи такса за битови отпадъци в определения размер. Съдържанието на акта се състои в цитиране на разпоредби от Закона за местните данъци и такси. Посочено е единствено, че таксата за битови отпадъци е за нежилищни имоти, гр. Стралджа, извън регулация, земя с площ от 900 кв. м и застроена площ от 720 кв. м на два производствени обекта. В акта не се разбира за кои услуги общината е начислила таксата.

Актът е издаден в нарушение на материалния закон.Размерът на таксата е определен общо, а не за всяка услуга поотделно, както изискват правилата на Глава трета, Раздел І от Закона за местните данъци и такси. Процесният имот, собственост на ЕТ „Ж.А.“***, извън регулация, местност „Агерен“, не се намира в район, включен в заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за процесните 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. и реално за него не са получавани услуги по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане чистотата на територията за обществено ползване по смисъла на закона, за която се начислява такса битови отпадъци. Имотът представлява склад за съхранение на сурова и сушена култивирана шипка и склад за битови помещения, с два склада, с прилежащ терен от 900 кв. м, построен е в ПИ с идентификатор ***, с начин на трайно ползване нива, същият изцяло граничи от всички страни с имоти с НТП нива и горски път с трайно предназначение на територията земеделска.

На последно място се счита, че издаденият акт е издаден в нарушение на целта на закона. Процесният акт е издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, но по никакъв начин не изпълнява горепосочената цел, тъй като с него единствено се определя една обща сума.

По горните съображения, актът, и при пълна липса на фактически и правни основания, следва да бъде обявен за нищожен.

В съдебно заседание жалбоподателят ЕТ“Ж.А.“*** се представлява от Ж.А.А. и пълномощник адв.Д.А. ***.Поддържа се становището, че актът е нищожен, алтернативно, че следва да бъде отменен. По същество се сочи, че при оспорването на акта за установяване на задължение Началникът на отдел „Местни приходи“ Р. С. е нарушила процедурата по оспорването на акта в качеството си на решаващ орган – вместо да издаде решение съгласно закона, същата е издала писмо, ненаименувано, което не отговаря по форма и съдържание на административен акт.

Видно от представените по делото доказателства, същата е извършвала дейността си като Началник на отдел „Местни приходи“ на община Стралджа по вътрешно съвместителство в нарушение на чл. 16, ал. 2 от ЗДСл, за втори пореден път е заемала длъжността. Счита се, че по делото са събрани безспорни доказателства, че ответникът не е публикувал в законоустановения срок 31 октомври заповедите, с които се определят границите на районите и вида на предлаганите услуги, както и честотата на сметоизвозване, почистването на територията на община Стралджа за процесните 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г..

Счита се, че актът е издаден в нарушение на изискването за форма на индивидуалните административни актове, с които се установява публични държавни вземания по ДОПК и в нарушение на материалния закон.От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че размерът на таксата е определен общо, а не за всяка услуга поотделно, както изискват правилата на Глава трета, раздел І от Закона за местните данъци и такси. Процесният имот, собственост на ЕТ „Ж.А.“***,

Извън регулация, местност Агерен, не се намира в район, включен в заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за процесните 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. и че същият не граничи с територии за обществено ползване. Установи се, че реално за него не са получавани услуги по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване по смисъла на ЗМДТ, за които се начислява такса битови отпадъци.

Претендират се и разноските, направени по настоящото производство – за адвокатски хонорар, държавна такса и за експертизи по делото.

Представени са и писмени бележки като се поддържат съображенията за нищожност на акта и искането за неговата отмяна. Посочва се, че Акт за установяване на задължение по чл.

107, ал. 3 от ДОПК №2017- 1/20.10.2020г. не съдържа никакви фактически и правни основания, от които да се разбере за кои обекти и на какво основание се дължи ТБО в определения размер. Съдържанието на акта се състои в цитиране на разпоредби от Закона за местните данъци и такси и на общинската наредба за местните данъци и такси.Актът не съдържа информация, за кои услуги общината е начислила таксата. Таксата за битови отпадъци не възниква по силата на самия закон, за да е дължима следва да са налице в своята съвкупност двете кумулативно дадени предпоставки, а именно имота на задълженото лице да попада измежду определените в заповедта по чл.63, ал.2 ЗМДТ и услугата да е реално предоставяна. Липсата на едно от двете изисквания води до недължимост на таксата и до незаконосъобразност на издадения акт, поради противоречието му с приложимия материален закон. По делото са събрани безспорни доказателства от извършената СТЕ с вещо лице инж. М.З., че процесния имот собственост на ЕТ“Ж.А.“***, извън регулация, местност „Агерен“ не се намира в район включен в заповедта на кмета по чл.63, ал.2 ЗМДТ за 2017, 2018 и 2019г.и 2020 година.Същият не граничи с „Територии за обществено ползване“, нито пък е в контакт с обслужваща и транспортна инфраструктура на община Стралджа, поради което не е изпълнено първото от посочените изисквания.Същевременно не е налице втората от посочените предпоставки. Ответникът не е установил, че услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места в района където се намира процесния имот е реално предоставяна. От извършената съдебно-икономическа експертиза по делото се установява, че в община Стралджа няма никакви отчетно-разходни документи свързани с ползването на депо за битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, няма отделни графици за почистване на територии за обществено ползване по отношение на всички имоти в регулацията град Стралджа, включително и за имотите извън регулацията на града.

Размерът на средствата по години за определяне на разходите за дейност „Чистота“ е обща стойност по населени места и по дейности. Вещото лице потвърди, че няма отделни средства за дейност „Чистота“ за имотите извън регулация. Няма аналитично отделени и предвидени средства за имотите извън регулация.

Ответната страна Началник отдел „Местни приходи“ в община Стралджа, редовно призована, не се явява. Депозирана е молба от процесуалния й представител адв. А.К. с искане да се отхвърли жалбата, искане за разноски и възражение за рпекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя. В предоставения от съда срок са депозирани писмени бележки, със становище за неоснователност на жалбата.

Първият мотив за нищожност на акта поради неспазена форма, тъй като началникът на отдел „Местни приходи” не издала решение, а писмо и същевременно е извършила тези действия като некомпетентен орган, тъй като неправилно е заемала длъжността, се счита за несъстоятелен, тъй като съгласно нормата на чл.98, ал.2 от АПК, при отхвърляне на жалбата от горестоящия адм. орган, на оспорване пред съда подлежи първоначалния административен акт, какъвто е и настоящия случай, като и в жалбата изрично е посочено че се обжалва този акт, а не писмото на Началник „Местни приходи”.

Видно от доказателствата по делото обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси се извършва по реда на чл.4, ал. 1-5 от ЗМДТ от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл.4, ал.3 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, каквато заповед е представена по делото.Актът за установяване на задължения по декларация е издаден от компетентен орган - главен инспектор по приходи при Община Стралджа, съобразно нормата на чл. 4, ал. 1 и ал.3 от ЗМДТ и правомощията предоставени му със Заповед № 3- 128/20.03.2012г. на кмета на Община Стралджа.

Оспореният акт е издаден по реда на чл. 107, ал.3 от ДОПК, съгласно който органът по приходите служебно издава акт за установяване на задълженията по декларация, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая са налице предпоставките за служебно издаване на акт, доколкото не е налице спор по делото, че жалбоподателят не е платил задълженията си за ТБО за процесния период, за притежавания от него недвижим имот на територията на Община Стралджа.