Решение № 519 от 16.10.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. Дупница, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20261510103164 по описа за 2026 година

П. В. Г., ЕГН: **********, с адрес: село ***, е предявил срещу В. К. С. , с адрес: гр.

***, иск с правно основание чл.284, ал.2 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че притежава животновъден обект в село Ресилово, община Сапарева баня. През месец ноември на 2025 година решил да продаде две свои мулета, които преди това бил закупил от град Самоков. Понеже не разполагал с време да ходи по пазари, възложил на ответника, който се занимава с препродажба на животни, да ги продаде, с уговорката три седмици след продажбата да му донесе сумата от 3700.00 лв. (1891.77 евро).

Ответникът продал животните, но предал на ищеца само 1100.00 лева (равняващи се на 562.42 евро), като за останалата част от сумата поел ангажимент да донесе след няколко дни, която уговорка ответникът не спазил.

След многократни спорове по телефона, през месец юни на 2026 г. страните се видели на животинския пазар в село Склаве, където ищецът установил, че С. продава на пазара едно от неговите животни. Ищецът поискал ответника да му върне животното, но ответникът отново обещал да му се издължи до 20.06.2026г. Минал и този срок, но ответникът така и не се издължил.

С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1300.00 евро, представляваща получена сума от продажбата на животни, собственост на ищеца, които ищецът е възложил на ответника да продава, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане, както и направените по делото съдебно деловодни разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от ответника. В открото съдебно 1 заседание, проведено на 15.10.2026г. ответникът се явява лично и заявява, че признава предявения срещу него иск. Не оспорва, че дължи претендираната сума на ищеца, но не е в състояние да я заплати, поради финансови затруднения. Възразява само срещу искането на ищеца за присъждане на разноски.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предвид обстоятелството, че ответникът признава, че предявеният срещу него иск е основателен, ищецът е направил искане съдът да постанови решение по реда на чл.237 ал.1 ГПК – при признание на иска.

Разпоредбата на чл.237 ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.

В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237 ал.1 от ГПК. Ответникът изрично е признал предявения срещу него иск с правно основание чл.284, ал.2 от ЗЗД. Спазени са и изискванията на чл.237 ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страна може да се разпорежда.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен и доказан и че като такъв следва да бъде уважен. Воден от изложеното, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237 ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Съдът намира за неоснователно искането на ответника разноските по делото да бъдат присъдени в тежест на ищеца, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на сочената разпоредба.

В настоящия случай не са изпълнени и двете изисквания на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, невръщайки на ищеца получената продажна.

С оглед на това, искането на ищеца за присъждане на разноски в тежест на ответника следва да бъде уважено, като на основание чл. 78, ал. 1 ГП същият ще бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса в размер на 52.00 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 евро.

Така мотивиран и на основание чл.237, ал.1 ГПК съдът

РЕШИ:

2

ОСЪЖДА В. К. С. , с адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ НА П. В. Г., ЕГН: **********, с адрес: село ***, сумата от 1300.00 € (хиляда и триста евро), представляваща получена от ответника сума от продажбата на животни, собственост на ищеца, които ищецът е възложил на ответника да продава, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане, както и направените по делото съдебно деловодни разноски в размер на общо 452.00 € (четиристотин петдесет и две евро).

Решението е постановено при признание на иска на основание чл.237 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

3