Решение № 274 от 23.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. София, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Пролетка Асенова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600208 по описа за 2025 година

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 47 от 30.10.2024 г. на Окръжен съд-Благоевград по НОХД № 910/23 год.,подс.Ю. Ш. Ш. е признат за виновен в това,че на 11.08.2021 год.,около 22.10 ч.,в гр.Якоруда,обл.Благоевград,в района на кръстовището между ул.“Миланица“ и „Стефан Караджа“,като правоспособен водач на МПС при управление на моторно превозно средствол.а. „Мерцедес Е 250“ с рег. № *** по ул.“Миланица“ с посока на движение към м.“Юндола“ е нарушил чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДвП,като не е намалил скоростта на движение и не е спрял превозното средство при възникналата опасност за движението-движещ се по пътното платно пешеходец,в резултат на което е допуснал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на неправилно пресичащия пътното платно пешеходец В. В. П. от гр.***,поради което и на основание чл.343,ал.1,б.“в“ във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК във вр. с чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДвП е осъден на лишаване от свобода за срок от три години,като е оправдан да е нарушил разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП и го е оправдал в тази част на обвинението.

На основание чл.66,ал.1 от НК е отложено изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години.

На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от правоуправление за срок от три 1 години.

Подс.Ш. е осъден да заплати на Р. В. П. обезщетение в размер на 40 000 лв. за претърпените неимуществени вреди от смъртта на брат му В. П.,ведно със законната лихва от 11.08.2021 год.

Осъден е и да заплати в полза на МВР-Благоевгрд сумата от 3047.55 лв. разноски в досъдебното производство,сумата от 4 873.58 лв. в полза на Окръжен съд-Благоевград разноски в съдебното производство,сумата от 1600 лв. ДТ върху уваЖ.я граждански иск и по 5 лв. ДТ за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

Съдът е върнал на правоимащия Ю. С. от гр.*** л.а. „Мерцедес Е 250“ с рег. № ***.

Срещу така постановената присъда ,в осъдителната й част, е постъпила въззивна жалба от защитникът на подсъдимия с доводи,че е неправилна,незаконосъобразна и в противоречие със събраните по делото доказателства,а наложеното наказание за несправедливо.Счита,че фактическата обстановка не е изяснена в достатъчна степен,извършен е неправилен анализ на доказателствата,като липсват такива в подкрепа на обвинителната теза.Прави искане за отмяната й и оправдаване на подсъдимия.

Против присъдата,в нейната гражданска част и в частта за индивидуализиращите наказанието обстоятелства,е постъпила жалба и от повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Р. П.,с която сочи,че последният не е доволен от присъдения размер на гражданския иск,който намира за занижен.Счита,че справедливият размер би следвало да е пълният,предявен с исковата молба и моли да бъде постановено решение в този смисъл.С допълнителна молба претендира разноските по делото в размер на 6000 лв. за адвокатска защита.

С допълнителна въззивна жалба поверениците на гражданския ищец и частен обвинител допълват оплакванията си срещу присъдата в частта,с която е отхвърлен гражданския иск и в която са приети смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия.Не споделят аргументите на съда,с които е отхвърлил претенцията им до пълния размер,като изтъкват,че в случая особената и надхвърляща формална роднинска връзка близост между двамата братя е доказана и смъртта на В. П. е изживяна от доверителят им крайно тежко и с голяма човешка мъка.Твърдят,че няма съпричиняване на процесното ПТП от пострадалия,защото той е пресичал улицата на осветено място и не е извършвал движение,с което да обърка подсъдимия.Поддържат,че във фактическия състав на престъплението няма отнемане на предимство на пешеходна пътека или внезапно излизане на платното не на пешеходната пътека,от които да следва някаква причинна връзка с удара,а пострадалият просто е пресичал една пуста улица,без движение на други автомобили,т.е. нито едно от обективните обстоятелства по делото не дава основание за намаляване на обезщетението.

Намират за неправилни аргументите на съда за снижаване на обществената опасност на подсъдимия поради това,че е шофьор на линейка и с положителна характеристика за отлично изпълнение на трудовите му задълЖ.я.Приемат обратното на това,тъй като допускането на ПТП от шофьор на линейка увеличава обществената опасност на 2 дееца.Интерпретират заетата от него позиция за желание за прикриване на обективната истина,за вменяване на причиняването на ПТП на пострадалия и за опити за укриване на съществени и относими факти,което говори за липса на критично отношение към случилото се.По отношение на претендираните разноски поддържат,че те съответстват на сложността на производството и извършените процесуални действия,поради което следва да се присъдят на гражданския ищец.Молят за уважаване на граждански иск в пълен размер.

В съдебно заседание прокурорът изразява становище,че първоинстанционният съдебен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден и от гледна точка на вида и размера на наказанията.Не взема становище за размера на гражданския иск.

Поверениците на гражданския ищец и частен обвинител Р. П. поддържат въззивната си жалба.Твърдят,че с нея са оспорили и размера на наложеното на подсъдимия наказание и пледират,че следва да бъде наложено най-тежкото такова,за да се изпълнят целите на наказанието при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.На първо място излагат,че обстоятелството ,че подсъдимият е шофьор на линейка не допринася за смекчаване на отговорността му,нещо повече,това му е дало самочувствието на страхотен шофьор и му е внушило самонадеяност така че да не предприема никаква маневра,нито да намали,нито да спре или заобиколи,когато е видял пострадалия на пътя.В този смисъл не споделят приетото от съда,че се касае за небрежност и твърдят,че е налице самонадеяност.Оспорват и извода на съда,че подсъдимият е с ниска степен на обществена опасност,на който противопоставят обстоятелството,че той е напуснал мястото на произшествието,заминал е и след време се е появил,през което време е измислил вече варианти.Освен това той се е обадил на тел.112,но след св.Ю. и освен това в хода на производството не е показал никакво съжаление от случилото се,а след произшествието е създал романтична връзка,която се е развила до степен да се ожени и е щастлив.

Изразяват несъгласие с прието от съда,че е налице съпричиняване от пострадалия,който е пресичал не на пешеходна пътека,в която връзка поддържат,че подсъдимият просто не е реагирал и поради това е налице груба самонадеяност,направо пряк умисъл,като е мислел,че ще може да се размине с жертвата,но въпреки това се е случил фаталния удар и затова наказанието следва да бъде максимално.По отношение на приетото съпричиняване изтъкват,че такова няма и това,че пострадалият се е движел не директно върху пешеходната пътека,а леко встрани,с нищо не изменя приносът на подсъдимия,тъй като произшествието е щяло да се случи и без това.Излагат,че пешеходецът се е движил по права линия,макар и не върху пешеходната пътека и приближаващият го автомобил е бил толкова далече,че е имал достатъчно време да реагира във всички ситуации,разгледани от вещите лица.

Относно размера на обезщетението изтъкват,че трима свидетели са установили,че братята са имали особена близост и Р. П. особено болезнено е преживял смъртта на брат си,поради което гражданския иск следва да бъде уважен в пълен размер.

Поверениците на частния обвинител Р. П. ,с писмени становища,представляващи копия на тези,подадени пред първостепенния съд,поддържат доводите на прокурора.

3

Защитникът на подсъдимия на първо място поддържа,че не е установено мястото на произшествието-дали е на главен път или път,част от републиканската пътна мрежа или на такъв път,който е част от градската пътна мрежа,който факт намира за особено съществен,защото той определя и ограниченията на скоростта.Оспорва,че в този пътен участък е имало вертикална пътна маркировка,тъй като от писма от Областно пътно управление-Благоевград и от Община-Якоруда става ясно,че има само един пътен знак,който е поставен след произшествието.На следващо място приема за неверен факт,че това е осветен участък от пътя,а всъщност е точно обратното,тъй като св.Ю.,който се е озовал първи на местопроизшествието е заявил,че не е имало никаква осветеност на пътния участък,не е имало работещи лампи,не е имало каквато и да е възможност да се вижда нормално в тези условия.Намира всичко това за установено и за защитата не е ясно как съдът е извел,че е налице нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП,тъй като се е движел над разрешената скорост,но не е имал съответната реакция.

Изразява недоволство и от това,че съдът не е приложил разпоредбата на чл.55 от НК-касае се за шофьор в Бърза помощ,който цял живот е работил само това,видно от трудовата му характеристика става въпрос за човек,който е помагал на стотици хора в този район и благодарение на неговите умения стотици хора са спасени,прекрасен служител,реагирал е адекватно при спешни повиквания дори извън работното си време,с необходимите сръчност,бързина и квалификация.Не е осъждан и през цялата си трудова кариера е имал само 4 акта за леки нарушения и то във времето,когато е започнал,след като е придобил правоспособност.

По отношение на съпричиняването изтъква,че произшествието е станало на 3 до 4 метра от пешеходната пътека,т.е. пешеходецът не е пресичал на обозначеното за това място и едновременно с това резултатът от кръвната проба на последния показва значително количество погълнат алкохол.

Пледира за постановяване на справедлив съдебен акт,тъй като подсъдимият и към момента продължава да изпълнява задълЖ.ята си,той е единственият шофьор на линейка там и за тази му правоспособност има определени специфични изисквания,полагане на допълнителни тестове.

В лична защита подсъдимият добавя,че бащата на пострадалия е намерен след една седмица починал,като синовете му една седмица не са знаели,че е починал.Допълва и че Р. П. ,при посещенията си в Якоруда,изобщо не е живял при брат си,а при един негов комшия и почти не се е срещал с него.По отношение на пътния участък поддържа,че на известно разстояние има едно изкачване и погледнато отстрани изглежда ,че има видимост,обаче в посока от Разлог за Велинград има едно леко изкачване,което отнема половината от видимостта и това пречи най-много в тъмната част на денонощието.

Поверениците на Р. П. репликират защитата,като посочват,че св.Ю. е казал,че лампата отляво не е светела,а ударът е в дясната лента и освен това късите светлини на водача осветяват 50-55 метра,т.е. той е имал осветеност в дължината на опасната зона,която при 66 км/ч е 50 метра,като същият е бил на разстояние два пъти плюс 10 метра от опасната зона и 4 дори да е имал затруднение на първите 50 метра,то е имал още 60 метра за пълен спирачен път,за да предприеме някаква маневра.Противопоставят се и на доводите за съпричиняване,като поддържат,че за да е налице такова, то същото следва да е в причинна връзка с резултата,а такава няма.

В последната си дума подсъдимия не се счита за виновен и че целият му живот е свързан с книжката.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбите, както и излоЖ.те от страните, и след като служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда приема следното:

Чрез надлежно събрани доказателства и доказателствени средства първостепенния съд е приел за установена фактическа обстановка,която се споделя от настоящия съдебен състав и тя е следната:

Подс.Ш. е правоспособен водач на МПС от 2003 год.,наказван четири пъти за нарушения по ЗДвп,не е осъждан,работи като шофьор на линейка във ФСМП-гр.Якоруда.

На 11.08.2021 год. вечерта,след като приключили работа,св.С. и пострадалия В. П. посетили заведението на М. Ш.,което се намирало на ул.“Миланица“ в гр.Якоруда,в близост до бензиностанция „Вия“ и си поръчали ракия.Около 21.30 ч. св.С. си тръгнал,а П. останал още около половин час.Напуснал заведението около 22.00 ч. и отправяйки се към дома си,предприел пресичане на платното за движение на ул.“Миланица“ в района на кръстовището с ул.“Стефан Караджа“ в посока към тротоара на моста на ул.“Стефан Караджа“.Започнал пресичането извън намиращата се след кръстовището пешеходна пътека,обозначена с напречна пътна маркировка ,тип „Зебра“,както и с поставени от двете страни пътни знаци Д17“Пешеходна пътека“ с примигващи светлини.

Разпечатката съдържа 36 от 114 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0e9956e-7400-4a5a-95ff-f6f74fc2d0a4