Решение № 822 от 06.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 822 гр. София, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20221100900839 по описа за 2022 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на пети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Снежана Тодорова и прокурор Радослав Стоев, разгледа докладваното търговско дело № 839 по описа за 2022 година, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявен от П. на Р.Б. иск с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на „В.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр.

София, област София /столица/, община Столична, ПК 1000, ж.к. ****, поради липсата на вписан управител в продължение на повече от 3 месеца.

В исковата молба прокурор при СГП твърди, че на 20.08.2020 г. е настъпила смъртта на В.И. В., ЕГН ********** – управител на търговско дружество „В.“ ЕООД, ЕИК **** .

Така в продължение на период от време, надхвърлящ повече от 3 месеца, дружеството останало без вписан управител, което изпълвало хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ и налагало 1 прекратяване на дружеството.

При това положение ответникът-юридическо лице няма как да бъде представлявано в настоящото производство, затова, на основание чл. 29, ал. 2 ГПК, му е предоставена правна помощ, като по делото е постъпило уведомително писмо от САС, видно от което за процесуален представител е определена адвокат М.А. А., която е назначена и е връчен препис от исковата молба за отговор в 1-месечен срок. В депозирания такъв същата оспорва процесуалната допустимост на иска, с оглед вече настъпилото прекратяване на дружеството по силата на закона по съображенията, развити в решение на ВКС, основание за образуване на тълкувателно дело, по което към настоящия момент не е постановено решение.

В допълнителна молба особеният представител обосновава недопустимост на предявения иск и с оглед заявена процедура по ликвидация, което означавало, че дружеството вече било прекратено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

По делото е безспорно и се установява по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, че ответното дружество „В.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София , е капиталово търговско дружество с вписан капитал от 5 лева, притежаван от едноличния му В.И. В., ЕГН **********, който е и негов управител.

Видно от представен препис-извлечение от акт за смърт № 3/20.08.2020 г., В.И. В., ЕГН **********, е починал на 20.08.2020 г., като справка в търговския регистър по партидата на дружеството установява, че към предявяване на исковата молба, така и към приключване на устните състезания по делото не е извършено вписване на нов управител на дружеството, като по подадено заявление, вх. № 20220207155444/07.02.2022 г. е постановен отказ, поради липсата на представени документи, за предоставянето на които е дадена възможност на заявителя, но последният не се възползвал от нея.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.

Относно иска с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ.

По отношение на процесуалната допустимост на предявения иск съдебната практика е противоречива, което е резултирало в образуване на тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, тъй като с постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 302 от 28.06.2018 год. по ч. т. д. № 1280/2018 год. на състав на Първо търговско отделение на ВКС е прието, че при настъпила смърт на едноличния собственик на капитала и управител на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, то следва да бъде прекратено по иск на прокурора по чл. 155, т. 3 ТЗ. Различно становище е застъпено в решение № 732 от 21.06.2019 год. по т. д. № 2413/2018 год., в което такъв иск е счетен за процесуално недопустим. Към настоящия момент по делото не е постановено решение, с което настоящият състав да се съобрази, а промяна на застъпваното от съдията-докладчик становище за допустимост на такъв иск, следва да бъде мотивирана с оглед постановено тълкувателно решение в обратния смисъл.

Недопустимост на иска не произтича и от факта на заявено вписване на прекратяване на дружеството, след като по същото е постановен отказ и не се установява този отказ да е отменен и да е налице вписване на това обстоятелство. Дружеството формално е активен търговски субект, но без представляващ го орган. Последното обуславя извод за основателност на иска на П. на Р.Б..

2

Съгласно чл. 155, т. 3 ТЗ с решение на окръжния съд по седалището му търговско дружество може да бъде прекратено по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца няма вписан управител.

Всяко търговско дружество е правен субект, който обаче формира и изразява волята си чрез своите органи, съответно се представлява от управителя, който осъществява и оперативното му ръководство. С настъпилата смърт на В.И. В., ЕГН ********** – управител на дружеството, същият е престанал да бъде правен субект, като е прекратена право и дееспособността му, съответно е осъществен фактът, предвиден в хипотезата на посочената правна норма – дружеството няма вписан правосубектен управител, като това фактическо състояние е продължило много повече от три месеца – от 20.08.2022 г. до приключване на устните състезания в производството. При това положение дружеството не може да волеизявява, съответно не може да бъде участник в търговския оборот и съществуването му е безпредметно, затова следва да бъде прекратено и да бъде извършена процедура по ликвидация. Законът се интересува единствено от създаденото обективно състояние на липсващ управител, което е продължило повече от три месеца, за да бъде приложена найтежката санкция – прекратяване на търговеца.

При този изход на спора, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, съответно на назначения особен представител на ответника адв. М.А. А., е изплатено възнаграждение в размер на 300 лева от бюджета на съда, съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, разноските за производството следва да се възложат в тежест на ответното дружество.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА, по предявения от П. на Р.Б. иск, с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ, „В.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, област София /столица/, община Столична, ПК 1000, ж.к. ****.

ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр.

София, област София /столица/, община Столична, ПК 1000, ж.к. ****, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 380 (триста и осемдесет) лева, от която 80 лева – държавна такса и 300 лева - заплатено от бюджета на съда възнаграждение на назначен особен представител на дружеството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Заверен препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на АВТРРЮЛНЦ за обявяването му и откриване на производство по ликвидация.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3