Решение № 92 от 25.04.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Ихтиман, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20231840100007 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД Й. С. С., ЕГН: ********** от гр. К., ул. «М.» № 69 е предявила против Община К., ЕИК: ********* иск за заплащане на сумата от 12 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на разкъсно-контузни рани на лявото ходило и подбедрица и негативни емоционални изживявания, изпитано чувство на страх и тревожност, причинени в резултат на станалия на 09.05.2022г. около 9:30 часа инцидент на ул. „М.“ в гр. К., при който е нападната и ухапана от безстопанствено куче, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че ищцата на 09.05.2022 г. около 9:00 часа сутринта в гр.

К., ул. „М.“ на 100м. от дома й заедно с две съседки чакали млекар да им достави домашно мляко, когато се появило куче, средно на ръст, къс косъм, бежаво, с черно на главата и се спуснало към С., като я захапало за подбедрицата на левия крак. Ищцата изпитала силна болка, била безкрайно стресната, изненадана и уплашена. Същата била откарана от съпруга си в ЦСМП гр. К. където хирург обработил раната и направил превръзка, както и била поставена инжекция ТАП. На следващия ден болката била по-силна и превръзката напоена с кръв, поради което посетила личния си лекар, който издал направление за хирург и в следващите 15 дни ходела всеки ден по 2 пъти за смяна на превръзката, а следващите 15 дни по веднъж. Тъй като болката продължавала и раната не заздравявала С. била настанена в болница за периода от 02 до 06 август, но независимо от проведеното лечение продължила да изпитва затруднения при ходене, схващане на крака и оттокът на мястото на ухапването не изчезвал. През м. октомври личния лекар на С. издал ново направление за хирург, която постъпила на 20.10.2022г. за оперативно лечение в клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ Св. Анна гр. София, от където била изписана на 24.10.2022г. Счита, че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 40, ал. 4 ЗЗЖ да организира изпълнението на програмата и плана за овладяване популацията на безстопанствени животни, както и на 1 по чл. 47, ал. 3, изр. 2 и чл. 50, ал. 1, т. 2 ЗЗЖ - да вземат и мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хората и животните. Претендират се разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, представя писмен отговор, в който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди се, че искът е предявен спрямо ненадлежен ответник, както и че не е налице бездействие на Община К. във връзка с посочените нормативни текстове. Навеждат се доводи за това, че не е налице причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди. Оспорва се размерът на претендираното обезщетение. Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:

От представения по делото фиш за спешна медицинска помощ от 09.05.2022 г. се установява, че около 09,00 часа ищцата Й. С. е посетила ФСМП-К. във връзка с ухапване от куче по лявата подбедрица. На 10.05.2022 г. посетила личния си лекар, видно от представения амбулаторен лист № 2487 от 10.05.2022 г.

Съгласно епикриза издадена от д-р Д. Я., С. за периода от 11.05.2022 г. до 16.05.2022 г. се е намирала на болнично лечение в МБАЛ-Ихтиман във връзка с абсцес на кожата.

Впоследствие, видно отново е постъпила в МБАЛ –Ихтиман за периода от 02.08.2022 г. до 08.08.2022 г., а съгласно епикриза, издадена от УМБАЛ „Света Анна“, гр. София на 21.10.2022 г. е била оперирана.

От показанията на св. В. М., който е очевидец на инцидента, се установява, че кучето, което е ухапало ищцата, е бездомно и се храни от контейнерите, като често напада преминаващи хора без да лае. Нямало нито жълта марка, нито каишка. От общината го хванали ден след инцидента.

В показанията си свидетеля Р. С. който е съпруг на ищцата, твърди, когато се прибрала в дома си на 09.05.2022 г. съпругата му имала рана на левия си крак и била цялата в кръв.

Той я закарал във ФСМП-К., където я превързали. На следващия ден посетили личния лекар, който като видял състоянието на крака ги изпратил в болницата в Ихтиман. Около 3 месеца била на превръзки и системи. Тъй като не се оправяла била изпратена в Окръжна болница, където й направили операция.

От показанията на св. В. В., се установява, че тя е била ухапана от същото куче ден преди С.,. След посещение в болницата в гр. К., където била обработена раната й, минала през общината, от където я уведомили, че вече е сигнализирано за кучето, тъй като има и други ухапани.

По делото е представена програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на община К. през 2021 г.

От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява че на Й. С. е причинена рана от ухапване от куче в областта на лявата подбедрица, която е усложнена с развитието на абсцес, наложило оперативно лечение и масивна антибиотична и медикаментозна терапия, продължила с месеци. В заключението е отразено, че нараняването се дължи на действието на кучешки зъби, като механизмът е разкъсване и размачкване на тъканите под сравнително ограничена кожна рана, през която в увредените меки тъкани се вкарва бактериална инфекция от замърсените кучешки зъби. В резултат от нараняването са се развили групи рабци, Според вещото лице увреждането е причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок по-голям от 30 дни, а развитието на възпалителните усложнения – 2 разстройство на здравето временно опасно на живота. Освен това след приключване на възстановителните процеси и останалия груб и деформиращ крайника ръбец е причинило постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, а увреждането на лявата подбедрица, която е открита и видима част на тялото реализира медикобиологичния признак обезобразяване на крайника.

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа.

Отговорността е гаранционно-обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

За да бъде уважен искът по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД от страна на ищеца по него следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: фактът,че е настъпило вредоносното събитие – в случая, че ищцата е била ухапана от безстопанствено куче, претендираните неимуществени вреди, техния размер, настъпване на вредите в причинна връзка с вредоносното събитие, обуславящо отговорността на ответника правоотношение по възлагане на работа на лица, при или по повод извършването на която последните са станали причина за вредоносното събитие.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Освен това общините носят отговорност по общия ред за непозволено увреждане на основание чл.

49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за вреди, причинени от безстопанствени кучета, съгласно задължителната съдебна практика - решение № 324 от 28.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 924/2010 г., IV г. о.

Настоящият състав намира, че по делото ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване, в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че получените следствие на инцидента от 09.05.2022 г. в гр. К. наранявания на лявата подбедрица са следствие от ухапване от безстопанствено куче.

Отговорността на община К. в случая е обусловена от неизпълнение на задължения произтичащи от закон - чл. 50 т. 2 от Закона за защита на животните за предприемане на всички мерки за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета към хора и животни. Освен това съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗЗЖ общинските съвети приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им, като кметовете на общини организират изпълнението на тези програми и ежегодно внасят отчет за тяхното изпълнение пред изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Следователно, надзорът и грижите по отношение на безстопанствените кучета са възложени на общините чрез техния изпълнителен орган - кмета.

Съдът приема, че макар и община К. да е приела програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на община К., няма данни да са предприети каквито и да е действия в изпълнение на тази програма – няма данни да е издадена заповед на кмета на общината за извършване на преброяване на безстопанствените 3 животни, да са извършвани целенасочени действия по залавяне, кастрация, маркиране, ваксинация, обезпаразитяване и връщане по места на обработените безстопанствени кучета.

Не е установено и общинският съвет да е приел Наредба за стопанисване и регистриране на кучета при община К. или пък да са предвидени средства за изграждане на приют за безстопанствени кучета.

В този смисъл и с оглед събраните по делото доказателства - медицински документи, съдебна експертиза и показанията на свидетелите, съдът приема за доказано и настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в преживения стрес от нападението и претърпените продължителни болки и страдания. Ищцата трикратно е постъпвала в болница, като й е извършена операция. Получените увреждания са тежки – от увреждането има трайни последици за здравето на ищцата, които ще бъдат за цял живот.

Затова и след като съдът приема, че е доказано виновното неизпълнение на нормативно установеното задължение община К. чрез своите служители да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по улиците на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, е установен фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечитално-гаранционната отговорност на ответната община за противоправното бездействие на нейни служители по реда на чл. 49 ЗЗД.

По отношение на размера на обезщетението, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Неимуществените вреди се изразяват в неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, които не могат да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение има заместващо предназначение и се определя съобразно критериите, установени в чл. 52 ЗЗД. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. За да се произнесе по въпроса за размера на обезщетението в съответствие с разрешенията, дадени в ППВС № 4/1968 г. следва да съобрази моментът на настъпване на увреждането, икономическата обстановка в страната към този период, възрастта на пострадалия, данните от СМЕ относно вида, характера и степента на получената от това лице травма, времетраенето на оздравителния процес, начинът и степента на възстановяване.