Решение № 341 от 10.10.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. София, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Красимира Медарова

Мария Митева при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200738 по описа за 2023 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на а. Фарфарова в качеството й на упълномощен защитник на подсъдимия К. В. Д. срещу въззивно решение №185/22.05.2023 г. на Софийски апелативен съд, НО, 1 състав, постановено по в.н.о.х.д. № 158/2022 г.

В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. В подкрепа на същите се излагат подробни аргументи, като основанието по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК се поддържа по съображения за съществени нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд, осъществена в разрез с нормите на чл.13, 14, 107, ал.3 и чл. 305, ал.3 от НПК, което е довело до неправилно възприета фактология по делото. Защитата се позовава на неправилна оценка на показанията на свидетеля С., които са противоречиви през отделните фази на производството и не кореспондират както с останалата доказателствена съвкупност, / показания на полицейските служители, които са извършили проверката на подсъдимия и депозираните от същия обяснения / така и с назначената от САС психиатрична експертиза за подсъдимия Д. относно целта, с която е държал наркотичните вещества. Поддържа се тезата, че цялостната доказателствена дейност на САС е едностранчива и тенденциозна, като обясненията на дееца не са подложени на детайлна 1 проверка и анализ относно тяхната обективност, както и не е отчетена двояката им природа едновременно на доказателствено средство и средство за защита и са игнорирани останалите гласни доказателствени средства, които ги подкрепят.

Нарушението на материалния закон се поддържа поради доказателствена необезпеченост на извода на съда за наличието на специална цел при държането на наркотичните вещества, която е изведена изолирано от показанията на свидетеля С..

Явната несправедливост на наказанието се мотивира с неправилна оценка на обстоятелствата в полза на дееца, игнориране на ниската обществена опасност на деянието, изведена от малкото количество и стойност на държания наркотик, положителната оценка на личността на подсъдимия, липсата на наркотична зависимост от негова страна и изразеното критично отношение към извършеното деяние. На базата на изложеното се прави искане за преквалификация на деянието като маловажен случай /подкрепено от практика на ВКС по сходни казуси/ чрез оправдаване на подсъдимия по първоначално предявеното му обвинение и прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. С жалбата се правят и алтернативни искания – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд и за намаляване на наложеното наказание в рамките на приетата с решението правна квалификация.

В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия Д., адв. Фарфарова поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения и с направените алтернативни искания за преквалификация на деянието като маловажен случай и за прилагане на чл. 78а от НК, поради липсата на данни подзащитният й да е разпространявал наркотични вещества и поради малкото количество на държания наркотик, който е бил за лична употреба.

Подсъдимият Д. в лична защита завява, че не разпространява наркотици, като само е употребявал такива вещества. В последната си дума пред настоящата касационна инстанция моли ВКС за снизходителност.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и счита, че въззивното решение следва да се остави в сила, поради липса на касационни основания. Застъпва тезата, че САС е извършил цялостна проверка на присъдата на първия съд, приетите фактически положения са на базата на законосъобразна доказателствена дейност и материалният закон е приложен правилно спрямо установените факти. Наложеното наказание оценява за справедливо и съобразено с целите по чл. 36 от НК, поради което счита, че касационната жалба на защитата следва да се остави без уважение.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба основания и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

2

С присъда № 260116/09.07.2021 г. по н.о.х.д. № 990/2020 г., по описа на СГС, НК, 4 с. подсъдимият К. В. Д. е признат за виновен в това на, че на 21.02.2019 г. около 15.30 часа в гр. София, /улица/номер/ в сградата на /номер/ РПУ - СДВР без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, марихуана / подробно описани в присъдата с нето тегло и активен компонент – тетрахидроканабинол / на обща стойност 35,58 лв., поради което и на осн. по чл.354а, ал.1, пр.4, алт.1 от НК и чл. 55, ал.1, т.

1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години, на осн. чл. 66, ал.1 от НК и съдът не е наложил допълнителното наказание глоба в полза на държавата, на осн. чл. 55, ал.3 от НК .

С присъдата на СГС на осн. чл.354а, ал.6 от НК наркотичното вещество е отнето в полза на държавата и съдът е постановил унищожаването на полиетиленовите му опаковки.

На осн. чл. 189, ал.3 от НПК съдът е възложил в тежест на подсъдимия разноските по делото от съдебната и досъдебна фази.

С въззивно решение №185/22.05.2023 г. на Софийски апелативен съд, НО, 1 състав по в.н.о.х.д. № 158/2022 г. присъдата на СГС е била потвърдена изцяло, като съдът е осъдил подсъдимия Д. да заплати направените пред САС разноски.

Касационната жалба на защитата на подсъдимия Д. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна.

Наведените в цялост касационни основания изискват приоритетен отговор на оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради предвидените от закона последици в случай на констатиране на неговата основателност, а именно - отмяна на контролирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Изложените доводи в подкрепа на същото оплакване се отнасят до доказателствена необезпеченост на изводите на контролираните съдилища за наличието на специална цел за държането от страна на подсъдимия на инкриминираните наркотични вещества, която е изведена при превратна оценка на доказателствата, за които е посочено, че ги подкрепят. В жалбата се оспорва извода на САС за обективност и достоверност на показанията на свидетеля С., който е бил заедно с подсъдимия на мястото на извършената полицейска проверка и е свидетелствал за предназначението на държаните от дееца наркотични вещества, които са намерени в него.

Посочените гласни доказателствени средства се оценяват като изолиран и неподкрепен от събраните по делото доказателства източник на доказателствени факти, който е оценен превратно и е поставен в основата на извода, че наркотичните вещества, които подсъдимият е държал са били с цел да бъдат разпространени на други лица, а не за негова лична употреба.

Възражението се намери за неоснователно. Въззивният съд е изпълнил стриктно задължението си по чл. 314 от НПК за цялостна проверка на първоинстанционната присъда, включително и чрез провеждане на въззивно съдебно следствие и в резултат на собствен прочит на доказателствената съвкупност е възприел до голяма степен изводите на първия съд по релевантните за обвинението факти, с частична промяна, която не се отразява на 3 извода му за авторството на деянието и вида на престъпната дейност. В решението на въззивния съд се съдържа подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, които са обсъдени както относно вътрешната им устойчивост, така и чрез кореспонденция едни с други. В това число и на гласните доказателствени средства, изходящи от полицейските служители А. и С., които са извършили проверката на подсъдимия и на свидетеля С. на процесната дата и на колегите им Д. и Д., които впоследствие са ги задържали и са отвели двете лица в полицейското управление / същите като производен доказателствен източник по правило имат ограничено приложение и в случая правилно са използвани като контролни спрямо първичните доказателства, събрани от разпитите на подсъдимия и свидетеля С./. Показанията на свидетеля С. са подложени на детайлна проверка и анализ, включително и чрез провеждане на допълнителен разпит на лицето в хода на въззивното съдебно следствие и надлежен прочит на депозираните показания от досъдебното производство. САС е съпоставил всички гласни доказателствени средства, които свидетелят е депозирал по делото/ от досъдебната фаза след надлежното им приобщаване по реда на чл.281, ал.4 от НПК/ и мотивирано е посочил, че дава кредит на доверие на заявеното от него на досъдебното производство, което до голяма степен кореспондира с разпита му пред въззивния съд. Становището на апелативния съд по оценката на тези свидетелски показания е изцяло съобразено с изискванията на процесуалния закон, като съдът е посочил ясни аргументи кои от тях кредитира и по какви съображения, с което не е допуснал нарушение на процесуални правила със съществен характер, както се твърди в касационната жалба и вътрешното му убеждение по фактите на обвинението, за които се е позовал на приобщените показания на С. също не страда от процесуални пороци. Отчетено е че при първоначалния разпит /проведен съобразно изискванията на чл. 140, ал. 1 от НПК / свидетелят е бил малолетен и добросъвестно е съобщил обстоятелствата от значение за делото, които са му били известни, като депозираните пред СГС показания са в съответствие с правото му да не се самоуличава в извършване на престъпление, което обстоятелство впоследствие е заявил при разпита му пред апелативния съд.

Не се възприема за основателно и твърдението, че показанията на този свидетел от досъдебното производство са поставени изолирано в основата на извода на САС за авторството на подсъдимия и за това, че извършеното деяние следва да се квалифицира като престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК.

Въззивният съд е изградил изводите си по фактите на обвинението на базата на съвкупна оценка на цялостната доказателствена съвкупност, която с изключение на обясненията на подсъдимия е еднопосочна – показания на свидетелите по делото – С., полицейските служители, извършили проверката и задържането на подсъдимия, поемните лица. присъствали при претърсването на дома на Д., на протокола за обиск, при който на процесната дата в бельото на дееца са намерени 12 пакетчета с марихуана, на протокола за претърсване и изземване от жилището на Д., при което е намерена електронна везна и опаковки , които съдържат следи от наркотични вещества, в частност от марихуана, 4 съгласно физикохимичната експертиза, назначена от САС, която ги е изследвала, на заключението на техническата експертиза, допусната също от въззивния съд за съдържанието на съобщенията от мобилния телефон на подсъдимия, включително и със свидетеля С., в които се коментира продажба на наркотични вещества от подсъдимия на трети лица с посредничеството на същия свидетел.

При това кредитирането на показанията на С. от досъдебното производство, приобщени по надлежния ред кореспондира изцяло с останалите събрани доказателства, в това число и с намерената в дома на дееца електронна везна със следи от наркотични вещества, за която свидетелят е посочил на досъдебното производство, че Д. използва, за да разпределя марихуаната, която разпространява и заключението на техническата експертиза за съобщенията между двамата за доставките на наркотични вещества, които подсъдимият е извършвал.