Решение № 27 от 12.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. София, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Атанас Н. Атанасов при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора Р. Н. Т. М. Б. Д. като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20221100604402 по описа за 2022 година Производство по реда на глава XXI от НПК.

С протоколно определение от 16.09.2022 г., постановено по НЧД № 2956/2022 г., СРС, НО, 18 състав е групирал по отношение на осъдения А. Ц.

А., наложените му наказания по влезли в сила присъди, а именно както следва:

- по НОХД № 697/2018 год. по описа на РС - Враца, НОХД № 15692/2018 год. по описа на СРС и по НОХД № 12988/2019 год. по описа на СРС, като е определил едно общо най - тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 (осем) месеца, което е увеличил на основание чл.24 от НК с 2 (два) месеца. Съдът е постановил така групираното наказание да бъде изтърпяно ефективно при първоначален ОБЩ режим. На основание чл. 25, ал.

2 от НК е приспаднато времето, през което осъденият А. е изтърпял наказание „Лишаване от свобода“ по делата от съвкупността, както и на основание чл.59 от НК е приспаднато времето на предварителните задържания от 04.03.2018 год. до 20.07.2018 год. и от 03.08.2018 год. до 08.02.2019 год.

- по НОХД №8942/2020 год. по описа на СРС и по НОХД №13686/2020 год. по описа на СРС, като е определил едно общо най - тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) месеца. Съдът е постановил така групираното наказание да бъде изтърпяно ефективно при първоначален ОБЩ режим. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което осъденият А. е изтърпял наказание „Лишаване от свобода“ (при съотношение 1 едно към едно) и „Пробация“ (при съотношение два дни пробация се зачитат за един ден „Лишаване от свобода“) по делата от съвкупността, както и на основание чл.59 от НК е приспаднато времето на предварителните задържания от 26.03.2020 год. до 04.09.2020 год., от 23.07.2019 год. до 24.07.2019 год. и от 12.06.2020 год. до 14.06.2020 год.

Срещу това определение е постъпил въззивен протест, в който се твърди, че наказанията са били правилно групирани, но неправилно е приложена разпоредбата на чл.24 от НК досежно първата от горните съвкупности и по втората от горните съвкупности неправилно е определен общ режим на изтърпяване на общото наказание от 4 (четири) месеца.

Настоява се за изменение на първоинстанционния акт, като се предлага определеното общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 8 (осем) месеца по НОХД № 697/2018 год. по описа на РС - Враца, НОХД № 15692/2018 год. по описа на СРС и по НОХД № 12988/2019 год. по описа на СРС, да бъде увеличено с 4 (четири) месеца на основание чл.24 от НК, а по отношение на определеното общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4 (четири) месеца по НОХД №8942/2020 год. по описа на СРС и по НОХД №13686/2020 год. по описа на СРС, да бъде постановено на основание чл. 57, ал.1 ,т.2, б.“Б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

За изясняване на обстоятелствата по делото, Съдът е изискал актуална справка за съдимост на осъдения А. А..

В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП поддържа протеста по изложените в него подробни съображения, като моли съдът да го уважи в цялост.

Защитата на осъденото лице - адв.А., намира протестът за неоснователен, като се сочи че първоинстанционния съд правилно е групирал осъжданията на А., както и правилно и законосъобразно е преценил основанията за приложението на чл.24 от НК в посочения размер относно първата група осъждания и правилно е определил режимът на изтърпяване по втората. Заявява се, че приложението на чл.24 от НК в максимален размер е единствено възможност. Иска се Съдът да съобрази, че А. е изтърпял голяма част от наказанията и е налице основание за определяне на общ режим, а не на строг при изтърпяването на групираните наказания. В заключение, процесуалният представител на осъдения излага доводи, че все пак РС – София е уважил искането на Софийска районна прокуратура за групиране на наказанията на А. и не са били допуснати процесуални нарушения. Осъденият А. А. поддържа становището на служебния си защитник, а в последната си дума предоставя преценката на Съдът.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите, изложени в протеста и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на протестираното определение, намира за установено следното:

Въззивният протест е подаден в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим.

2

Разгледан по същество протестът е основателен.

Осъденият А. Ц. А. е роден на **** г. в гр. Враца, българин, български гражданин, осъждан.

Предмет на анализ в проверявания съдебен акт на СРС са следните осъждания на А.:

1. С влязло в сила на 20.07.2018 год. определение по НОХД № 697/2018 г. по описа на РС – Враца е одобрено споразумение, с което А. Ц. А. е признат за виновен в извършено на 04.03.2018 год. престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 (пет) месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което осъдения е бил задържан под стража, а именно считано от 04.03.2018 год. Наказанието е изтърпяно на 03.08.2018 год.

2. С влязла в сила на 23.02.2019 год. присъда от 07.02.2019 год. по НОХД № 15692/2018 г. по описа на СРС, А. Ц. А. е признат за виновен в извършено на 08.01.2018 год. престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, изпълнението на което е било отложено за срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК. На основание чл.25, ал.1 от НК, на осъдения е било определено едно общо наказание по посоченото осъждане и това по НОХД № 697/2018 г. по описа на РС – Враца, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, изпълнението на което е било отложено за срок от три години на основание чл.66,ал.1 от НК.

От приложената по делото справка с рег.№П - 496/22.06.2022 год. на Софийска районна прокуратура се установява, че А. е бил задържан по НОХД № 15692/2018 г. по описа на СРС от 03.08.2018 год. до 08.02.2019 год.

3. С влязло в сила на 03.09.2020 год. определение по НОХД № 8942/2020 г. по описа на СРС е одобрено споразумение, с което А. Ц. А. е признат за виновен в извършено в периода от края на м.февруари до 22.03.2020 год. престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години с периодичност 2 пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 2 години в размер на 150 часа годишно. На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднато времето, през което осъдения е бил задържан по НПК и ЗМВР.

От приложената по делото справка с рег.№П - 496/22.06.2022 год. на Софийска районна прокуратура се установява, че А. е бил задържан под стража по НОХД № 8942/2020 г. по описа на СРС от 26.03.2020 год. до 04.09.2020 год.

От същата справка се установява, че наказанието „Пробация“ е изтърпяно изцяло от осъдения А., считано от 01.02.2021 год. до 07.10.2021 год.

3

4. С влязло в сила на 17.02.2022 год. определение по НОХД № 12988/2019 г. по описа на СРС е одобрено споразумение, с което А. Ц. А. е признат за виновен в извършено в периода от 17.11.2017 год. до 13.01.2018 год. продължавано престъпление по чл.197, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца, изпълнението на което е било отложено за изпитателен срок от 3 години на основание чл.66, ал. 1 от НК.

5. С влязло в сила на 20.04.2022 год. определение по НОХД № 13686/2020 г. по описа на СРС е одобрено споразумение, с което А. Ц. А. е признат за виновен в извършено на 20.07.2019 год. престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) месеца при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато задържането за срок от 72 часа, считано от 12.06.2020 год.

Със същото протоколно определение, на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното наказание по НОХД № 15692/2018 г. по описа на СРС, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 8 (осем) месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

От приложената по делото справка с рег.№П - 496/22.06.2022 год. на Софийска районна прокуратура се установява, че А. е бил задържан под стража по НОХД № 13686/2020 г. по описа на СРС от 23.07.2019 год. до 24.07.2019 год. по ЗМВР и от 12.06.2020 год. до 14.06.2020 год. за срок от 72 часа по НПК.

Последният влязъл в сила съдебен акт е този по НОХД №13686/2020 год. и е постановен от СРС, поради което на основание чл. 39 от НПК именно този съд е бил компетентен да извърши атакуваното групиране.

Три от гореизброени престъпления, а именно тези по НОХД № 697/2018 год. по описа на РС - Враца, НОХД № 15692/2018 год. по описа на СРС и по НОХД № 12988/2019 год. по описа на СРС, са извършени от осъденото лице преди да има влязъл в сила съдебен акт, за което и да е било от тях, с оглед на което правилно първостепенният съд е преценил, че са извършени в условията на реална съвкупност и са налице предпоставките на чл. 23 и чл. 25 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание за извършените престъпления. Най-тежкото измежду всички наложените на осъдения А. наказания е това по НОХД № 697/2018 год. по описа на РС – Враца и НОХД № 15692/2018 год. по описа на СРС, с което същият е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от 8 (осем) месеца.

С оглед констатираните дати на извършване на престъпленията и тези на влизане в сила на съдебните актове по тях, както и отчитайки най-тежкото наложено наказание, правилно и законосъобразно СРС е групирал така посочените престъпления в една група (за което и не се спори), за която е определил едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 8 (осем) месеца.

С протестирания съдебен акт досежно посочената група, 4 първоинстанционният съдебен състав, е приложил разпоредбата на чл.24 от НК, като е увеличил определеното общото наказание с 2 (два) месеца, като е отчел, че се касае за неголям на брой еднотипни престъпления.

Настоящият въззивен състав намира, че СРС е подценил данните за обществената опасност на включените в съвкупността престъпления, респективно личната обществена опасност на А.. Видно е, че престъпленията са тежки и умишлени, както и са били извършени през непродължителни периоди от време - по НОХД № 697/2018 год. по описа на РС – Враца, деянието е извършено на 04.03.2018 год., това по НОХД № 15692/2018 год. по описа на СРС е било извършено на 08.01.2018 год., а по НОХД № 12988/2019 год. по описа на СРС – 17.11. - 13.01.2018 год. По първите две дела по отношение на А. е била изпълнявана мярка за процесуална принуда „Задържане под стража“, а наказанието по НОХД № 697/2018 год. по описа на РС – Враца е било постановено да се търпи ефективно. Отделно от горното, посочените три осъждания не са били единствените за осъдения А., и първостепенният съд не е отчел предходното обременено минало на А. - бил е осъждан още три пъти за умишлени престъпления извън групираните.

За да се направи извод относно необходимия размер на увеличеното общо наказание, Софийски градски съд преди това прецени, че такова е увеличение е безусловно необходимо. За да се преодолее ефекта на "поглъщане" и достигане на справедлив и достатъчен за поправянето на лицето размер се извърши конкретна преценка на престъпленията в съвкупността. Анализът сочи, че в настоящата съвкупност влизат престъпления, които са тежки умишлени и които засягат обществени отношения, свързани с правото на собственост. Видно е и това, че включените в първата съвкупност престъпни деяния са извършени в кратък интервал от време, осъществен е висок интензитет на престъпната деятелност, пострадали са не малък брой лица, засегнати са важни обществени отношения, като престъпленията са били извършвани след като по отношение на лицето вече е било въздействано чрез държавна принуда.