Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1578 от 27.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1076/2024
Вид
Решение № 1578
Подписан
27.12.2024
В сила
28.04.2026
Състав
Стефка Михова, Иванка Петрова Гоцева, Николай Стоянов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1578 гр. Пловдив, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно гражданско дело № 20245300501076 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Д. Р. Р. и Е. С. Р., двамата от гр. Карлово, ул. *** чрез адв. Е. П., против решение № 31/08.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 1684 по описа за 2022г. на Районен съд - Карлово, II гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите искове за осъждане на Я. П. П. от гр. Карлово, ул. „***, да прекрати неоснователните си действия, препятстващи упражняването в пълен обем на правото им на собственост, по отношение на притежаваните от тях избен и първи жилищен етаж от масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Карлово, общ.

Карлово, обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Карлово ул.

***, изразяващи се в изграждане на незаконна сграда с идентификатор ***, складиране на вещи в нея и в коридора на собствения на ищците избен етаж на сграда с идентификатор ***, като премахне принадлежащата му сграда с идентификатор ***, вещите си, складирани в същата, както и вещите, складирани в собствения на ищците избен етаж.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на първоинстанционния акт, като вместо това съдът да уважи предявените искове по чл. 109 от Закона за собствеността.

Претендира се присъждането на разноски за двете инстанции. Прави се доказателствено искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, 1 вещото лице по която след запознаване с материалите по делото и извършване на оглед в процесния имот да даде заключение за причините за поява на влага в принадлежащото на ищците избено помещение.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Я. П. П., чрез адв.

Г. Г., със становище относно неоснователността на депозираната жалба, като съображения за това са изложени в отговора. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционният акт да се потвърди изцяло.

Противопоставя се на направеното доказателствено искане. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Не прави доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуалния им представител адв. Е. П., поддържат въззивната жалба, а въззиваемият оспорва изложените в нея доводи. Всяка от страните претендира присъждане на разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по повод предявени от Д. Р. Р. и съпругата му Е. С. Р., чрез адв. Е. П. срещу Я. П. П. осъдителни искове с правна квалификация чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, препятстващи упражняването в пълен обем на правото им на собственост, по отношение на притежаваните от тях избен и първи жилищен етаж от масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Карлово, общ. Карлово, обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Карлово ул. ***, като премахне принадлежащата му сграда с идентификатор ***, вещите си, складирани в същата, както и вещите, складирани в собствения на ищците избен етаж.

В обстоятелствената част на исковата молба ищците твърдят, че с договор от 04.02.2020 год., обективиран в нотариален акт №18, том I, рег. № 599, дело № 17/2020 год. на нотариус Соня Владова с рег. № 672 на НК, Акт №181, том 1, дело № 176/2020 год. на СлВп при Карловски районен съд, са закупили от Г.П.П., сестра на ответника по настоящото дело, следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Карлово, одобрени със Заповед № РД-1852/16.11.2011 год. на изп. директор на АГКК, с адрес: гр. Карлово, ул. *** с предназначение - жилище, апартамент, който съгласно първичния документ за собственост представлява: ЦЕЛИЯ ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажната масивна жилищна сграда с избен и мансарден етаж, построена в поземлен имот с идентификатор ***, ЗАЕДНО С ЦЕЛИЯ ИЗБЕН ЕТАЖ от сградата, находящ се под първия жилищен етаж. Твърдят, че впоследствие с договор от 11.04.2022 год., обективиран в нотариален акт №65, том I, peг.№ 1740, дело № 55/2022 год. на нотариус Соня Владова с рег. № 672 на НК, акт № 166, том 4, дело № 746/2022 год. на СлВп при Карловски районен съд, са закупили също от Г.П.П. 1/12 ид.ч. от собствената й 1/2 идеална част от дворното място, в което е построена гореописаната двуетажна 2 масивна жилищна сграда с мансарден и избен етаж, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***.

Сочи се още, че Г.П.П. била сестра на ответника. Тя и ответникът били деца и съответно – наследници по закон, на своите родители – П.Я.П. и Т.Я.

П.а. Описаната по-горе двуетажна масивна жилищна сграда с избен и мансарден етаж била построена от Павли и Тинка П.и в закупеното от тях дворно място с приложения нотариален акт № 60, том II, дело № 487/1957 год.

С нотариален акт № 117, том XV, дело № 4472/1997 год. на КрлРС П.Я.П. и Т.Я. П.а продали на дъщеря си Г.П.П. от масивната двуетажна жилищна сграда със свободен таван и гараж, построени в гореописаното дворно място, САМО ЦЕЛИЯ ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от сградата и ½ идеална част от дворното място срещу задължението на купувача да издържа и гледа двамата прехвърлители по начина, описан в нотариалния акт. С влязло в сила Решение №2 от 24.02.2006 год. по гр. дело № 660/2004 год. на Карловски районен съд, договорът от 30.12.1997 год. по нотариален акт № 117, том XV, дело № 4472/1997 год. на КрлРС, бил развален, поради неизпълнение. Впоследствие с договор от 17.07.2009 год., обективиран в нотариален акт № 56, том III, рег. № 5897, дело № 430/2009 год. на нотариус Станка Ранджева с peг. № 099 на НК, Акт № 187, том V, дело № 988/2009 год. на СлВп при Карловски районен съд, П.Я.П. и Т.Я. П.а продали на дъщеря си Г.П.П. ½ идеална част от гореописаното дворно място, ведно с целия първи жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда с мансарден и избен етаж, заедно с целия избен етаж, находящ се под първия жилищен етаж, ведно с гаража с площ от 12 кв.м. Ответникът по настоящото дело придобил втория жилищен етаж и таванското помещение от двуетажната масивна жилищна сграда по силата на Протокол от 23.09.1986 год. по гр. дело № 648/1986 год. на Карловски районен съд. С договор от 13.10.2005 год., обективиран в нотариален акт № 114, том II, рег.№ 2624, дело № 314/2005 год. на нотариус Тани Рангелов с рег. № 517 на НК, Акт № 136, том XII, дело № 2526/2005 год. на СлВп при КрлРС, ответникът продал на Д.А.М. само втория жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, описана по-горе. С договор от 04.02.2020 год., обективиран в нотариален акт №78, том I, рег. № 619, дело № 73/2020 год. на същия нотариус, Акт № 182, том 1, дело № 177/2020 год. на СлВп при КрлРС, ответникът продал на Д. Д. С. таванския етаж на гореописаната жилищна сграда с променено предназначение на жилище, апартамент, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. В резултат на тези две сделки ответникът вече не притежавал никакви части от сграда с идентификатор ***. С договор от 16.11.2020год. по нотариален акт № 24, том III, рег. № 3888, дело № 395/2020 год. на нотариус Станка Ранджева с рег. № 099 на НК, Акт № 149, том 12, дело № 2327/2020 год. на СлВп при КрлРС, Г.П.П. подарила на своя брат и ответник по настоящото дело само 1/4 ид.ч. от собствените й 3/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, ведно с ½ идеална част от сграда с идентификатор *** с площ от 37 кв.м., с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, и ½ идеална част от сграда с идентификатор *** с площ от 16 кв. м., с предназначение: селскостопанска сграда.

От същия нотариален акт било видно, че след неговото подписване ответникът е станал собственик на цялата сграда с идентификатор ***. От приложената към исковата молба скица на ПИ с идентификатор *** било видно, че сграда с идентификатор *** - селскостопанска сграда, е долепена до северозападната 3 стена на жилищната сграда с идентификатор ***. На ищците не им било известно кога е строена тази постройка /селскостопанска сграда/, но било ясно, че същата е била строена без надлежните строителни книжа и документи и в грубо отклонение от действащите правила и норми по ЗТСУ.

Постройката нямала собствена стена, която да я отделя от жилищната сграда, а „ползвала“ за такава външната стена на сграда с идентификатор ***. Освен това постройката „затваряла“ и двата прозореца на избения етаж - към избата и коридора към избата. В тази сграда с идентификатор ***, точно пред двата прозореца, плътно до стената на къщата, ответникът поставил някакви шкафове или гардероби.

Ищците нямали достъп до тази сграда и не можели да определят какви точно вещи са поставени там, но било абсолютно невъзможно избата и коридорът към нея да бъдат проветрени. Наред с това, в резултат както на това разположение на сградата, така и на поставените плътно по стената на къщата вещи от страна на ответника, на това място се появила влага, а след нея и мухъл по стените. След закупуване на жилищния етаж ведно с избения такъв ищците измазали стените, но върху тях се появили огромни петна от тази влага.

Ищците твърдят, че многократно разговаряли с ответника и го молили да си премести поне вещите в стопанската постройка, макар и временно, така че да санират външната стена на къщата, за да спре проникването на влага в избения етаж. Всеки път той категорично им отказвал. И не само това - макар че ищците били собственици на целия избен етаж, а ответникът да не притежавал право на собственост върху каквито и да било части и самостоятелни обекти в жилищната сграда с идентификатор ***, и конкретно – в избения етаж, той бил складирал в коридора на този етаж свое имущество – мебели, строителни материали. Въпреки многократното настояване от страна на ищците, ответникът отказвал да премахне тези свои вещи от коридора на избения етаж.

Ищците подали жалба до Община Карлово по повод проблемите със сграда с идентификатор ***. В отговор им било връчено писмо с изх.№ 94-00-3494/1/08.09.2022 год., с което били уведомени, че въпросната селскостопанска постройка била построена през 1992 год. и се намирала в режим на търпимост по §127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, поради което не подлежала на премахване и забрана за ползване. По реда на ЗДОИ ищците получили копие от издаденото в полза на ответника Удостоверение № 94-003319/1/28.06.2022 год. на гл. архитект на Община Карлово, удостоверяващо, че въпросната сграда с идентификатор *** е „търпим строеж“.

Според ищците това удостоверение било незаконосъобразно. Недопустимо било и това, че въпросната постройка ползвала за своя югоизточна стена стената на жилищната сграда, построена в имота. Постройката била изградена и в явно нарушение на чл.183, ал.1 и ал.2 от ЗУТ. Не било ясно и по кой застроителен план на града същата била допустима. Очевидно било и това, че въпросната постройка е изградена с такива материали и по такъв начин, че предизвиквала събиране на вода и влага в избения етаж на жилищната сграда, построена в имота. Важен бил и фактът, че въпросната постройка е била предмет на прехвърлителната сделка по нотариален акт № 24, том III, peг. № 3888, дело № 395/2020 год. на нотариус Станка Ранджева с рег.№ 099 на НК, Акт № 149, том 12, дело № 2327/2020 год. на СлВп при КрлРС от 16.11.2020 год. Т.е. в нарушение на разпоредбата на изр. 2-ро на цитирания §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ тази постройка станала предмет на прехвърлителна 4 сделка преди да получи статут на търпимост. Независимо от допуснатите груби нарушения на материалноправните и процесуалноправни норми при издаване на въпросното удостоверение, отреждащо статут на търпимост на стопанската постройка, същата ограничавала правото на собственост на ищците по отношение на притежаваните от тях избен и първи жилищен етаж от масивната жилищна сграда с идентификатор ***, както поради гореизложеното, така и поради невъзможността да санират сградата в тази й част и да приведат притежаваните от тях обекти в нормално и добро състояние за обитаване и ползване.