Решение № 3268 от 24.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3268 гр. Пловдив, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20265330101170 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.26 от ЗЗД.

Ищцата К. П. В. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че сключеният между тях в гр. П. Договор за паричен заем № ************* г. към Искане № ******* е недействителен поради неточно посочен в него ГПР, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и ответникът да заплати на пълномощника й адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът “Креди Йес” ООД – гр. Хасково оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително между тях в гр. П. е бил сключен Договор за паричен заем № *************** г. към Искане № ***********, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца потребителски заем в размер на 1 500 лева, със срок за връщане 9 месеца – на 9 равни месечни вноски, платими на 4-то число, считано от ************* г., всяка в размер на 200, 82 лева, като в чл.6, ал.1 от Договора страните са 1 се съгласили Договорът за заем да бъде обезпечен с поръчител/и, отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2, т.5 от Общите условия към Договора и с още едно от следните обезпечения по избор на Заемателя - ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на Заемодателя, а в чл.6, т.2 – че с подписването на Договора Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл.6, ал.1 от Договора обезпечение, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 1 036, 60 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителния план към Договора.

Както признава самият ответник в отговора на исковата молба, така уговорената неустойка не е включена в ГПР по Договора, се установява от събраните по делото писмени доказателства, включването на неустойката към годишния процент на разходите по Договора оскъпява кредита с над 50% годишно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че действително поради прекомерното оскъпяване на ГПР по Договора спрямо получената от ищеца сума, то действително това прави Договорът недействителен, а оттук - че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

С оглед уважаването на този иск съдът не следва да се произнася по иска, предявен при условията на еветуалност.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в размер на 58, 16 евро – платена ДТ, а на пълномощника й – адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 120 евро с ДДС – като с оглед фактическата и правна сложност на спора, цената на иска, и предвид обстоятелството, че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА “Креди Йес” ООД, ЕИК:

200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. “Лозарска” № 12, представлявано от ********* В. М. И., със съдебен адрес: гр. Х., бул. “***********” № ****, адв. Н. Ш., ЧЕ сключения между него И К. П. В., ЕГН **********, от гр. П., бул.

„**********“ № **, вх.**, ет.**, ап.**, със съдебен адрес: гр. Т., ул. “***************” № **, ет.**, офис № ***, адв. Д. Г., в гр. П. Договор за паричен заем № *************** г. към Искане № ********, Е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН поради неточно посочен в него ГПР.

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, 2

Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА К. П. В., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 58, 16 евро.

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат Д. Д. Г., със служебен адрес: гр. Т., ул. “************” № **, ет.**, офис № **, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. В РАЗМЕР НА 120 евро с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата при условията на чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

3