Решение № 297 от 16.07.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 1229/2026
- Вид
- Решение № 297
- Подписан
- 16.07.2026
- В сила
- 04.08.2026
- Състав
- Дария Иванова Митева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143 ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, предл. първо · Закон за движението по пътищата
- чл. 574, ал. 10 · Кодекс за застраховането
- чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 320 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 297 гр. Плевен, 16.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря Поля Г. Видолова като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20264430201229 по описа за 2026 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №26 – 0940 - 000063 от 13.05.20226г. на Началник РУв ОД на МВР – гр. Плевен,РУ Пордим с което на Й. В. Т. ЕГН **********,адрес: ул. „*** ,обл. Плевен чрез адв. М. Б. от ПлАК ул. „***, офис 19, гр. Плевен е наложено административно наказания “глоба” в размер на 255.65евро /500.01лева/ и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП за нарушение на чл 140ал1 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез адв. М.Б. -АК- гр.Плевен,моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно ,тъй като нарушението е не съставомерно,поради липса на субективна страна.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, явява се адв. Б. , като поддържа писменото си становище и изложените в нея съображения.
Процесуалният представител Началник РУ в ОД на МВР – гр. Плевен, РУ Пордим
- административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява и не ангажира становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, 1 поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:
ПлРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: За това, че на 15.04.2026 г. в 20:38 часа, в село Одърне на улица Добри Чинтулов пред дом номер 8 с посока на движение към ул Александър Стамболийски управлява товарен автомобил с марка Фолксваген модел ЛТ 32 с регистрационен номер ***, собственост на "***, като извършва следното нарушение:
1 .Управляваното МПС не е регистриран по надлежния ред.
От направената справка в АИС АНД е установено ,че е със служебно прекратена регистрация от 10.03.2026г. по чл. 143 ал. 10 от ЗДвП. , УПРАВЛЯВА МПС, КОЕТО НЕ Е РЕГИСТРИРАНО ПО НАДЛЕЖНИЯТ
РЕД, с което виновно е нарушил/а чл.140 ал. 1 от ЗДвП;
В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителят и свидетелят по АУАН ,които споделят че на посочената в АУАН дата и час спрели за проверка л.а лек автомобил Мерцедес ЦЛ 500 с регистрационен номер СВ8983 ММ,по време на проверката установили,че е с прекратена регистрация поради неплатена Гражданска отговорност . На базата на това съставили на жалбоподателят АУАН.
И актосъставителят К. И. И. и свидетелят по АУАН Х. А. Ц. ,твърдят в хода на съдебното следствие,че автомобилът се управлявал от посоченото в АУАН лице жалбоподателят които е бил без платена гражданска отговорност,поради което на осн.чл143ал10 от ЗДвП е бил деригистриран.
Твърдят ,че водачът на които са съставили АУАН не е собственик на управлявания от него автомобил.
За установеното нарушение на водача на автомобила бил съставили Акт за установяване на административно нарушение АУАН Серия GA №4866762 от 15.04.26 г , в който актосъставителят е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, от ЗДвП .
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН,но му е взето Сведение .
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и свидетел при установяване на нарушението и свидетел при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл.
283 от НПК писмени доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че с най – голямо значение за изясняване на 2 обективната истина по делото са показанията на свидетелите. Същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Наказателно постановление №.26 – 0940 - 000063 от 13.05.20226г. на Началник РУ в ОД на МВР – гр. Плевен, РУ-гр. Пордим е издадено от компетентен орган.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП,поради нарушение чл.143ал10 от ЗДвП.
Съгласно приетата за нарушена разпоредба чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това нарушение чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба в размер от 500 лева/255,65евро ,която е твърдо фиксирана и лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Съдът счита, че отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за деяние, което не е извършил по следните съображения:
По делото не се спори, че на 15.04.2026 г. в 20:38 часа, в село Одърне на улица Добри Чинтулов пред дом номер 8 с посока на движение към ул Александър Стамболийски управлява товарен автомобил с марка Фолксваген модел ЛТ 32 с регистрационен номер ***,които не е регистриран по надлежния ред собственост на "***.От направената справка в АИС АНД е установено ,че е със служебно прекратена регистрация от 10.03.2026г. по чл.
143 ал. 10 от ЗДвП. ,
От изложеното става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация на осн.чл.143 ал10 ЗДВП. Такива 3 доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха, даже беше и упоменато от актосъставителя и свидетеля на акта, обстоятелството, че процесния автомобил не е собственост на жалбоподател и че той е само ползвател.
За факта на прекратяване на регистрацията на определено МПС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от уведомяването му от съответният сектор „Пътна полиция“.
В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията, собственикът, респективно водачът, на съответното превозно средство няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията ако не е уведомен за това. По делото не бяха представени доказателства от административно наказващия орган, които да установяват, че към момента на осъществяване на проверката Т. е съзнавал, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация. Посочената норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в редакцията й след измененията /ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г. /, регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратената регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика, след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
След измененията на ЗДвП, включително към датата на издаване на обжалваната заповед, отпаднало се явява законовото изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР, за прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, съгласно тази редакция на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Считано от 01.08.2025 г. нормата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането (КЗ) регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в Република България орган, да прекрати регистрацията на превозното средство.
Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че установеното задължение за уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ, е съществено изискване за законосъобразност на прилаганите правни 4 последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, в това число на налаганите административни санкции и принудителни административни мерки, тъй като именно с това нормативно установено изискване се обезпечава спазването на основните принципи по чл. 4 и чл. 6 от АПК - за законност и съразмерност.
В случая по делото няма доказателства за извършено уведомяване на собственика на автомобила за липсата на валиден и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите относно процесното МПС , нито от Гаранционния фонд, нито от Информационния център, поради което не може да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи към изпълнение на изискването по чл. 574, ал. 11 от КЗ, съответно да се прекрати служебно регистрацията на автомобила в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Дори и съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в действащата й редакция след изменението /обн. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г./, да липсва законово предвидено задължение за органите на МВР за уведомяване на собственика на автомобила за служебно прекратена регистрация на автомобила след получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, както към датата на вмененото като извършено от жалбоподателя нарушение, така и към момента на издаване на оспорената заповед, то в действащата нормативна уредба такова задължение за уведомяване продължава да съществува - чл. 186, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, регламентира уведомяване на собственика на ППС, посочен регистъра, при служебно прекратена регистрация на превозното средство по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно чл. 186 /Нов - ДВ, бр. 67 от 2012 г. / (1) /Изм. - ДВ, бр. 93 от 2023 г., в сила от 07.11.2023 г. / от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., прекратяване на регистрацията по чл. 18, ал.