Определение № 30230 от 29.08.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30230 гр. София, 29.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110109511 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от ответника ***********, чрез *********** с искане за изменение на постановеното по гр.д. № ********* по описа на Софийски районен съд Решение № ********* в частта му за разноските, като същите на основание чл. 78, ал.

2 ГПК бъдат присъдени в тежест на ищеца, тъй като същият е признал иска и не е дал повод за завеждане на делото с оглед настъпилата перемпция по отношение на изпълнителното дело, образувано за събиране на процесното вземане и непредприемането на конкретни действия по принудително изпълнение по искане на взискателя.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава изцяло предявения иск, като по делото е постановено решение, съобразно признанието.

Същевременно не е било спорно между страните, че въз основа на изпълнителния титул е било образувано изпълнително дело срещу ищеца-длъжник, по което като взискател въз основа на договор за цесия е бил конституиран ответника. В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, на която се позовава ответникът в искането си по чл. 248 от ГПК, е предвидено, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая обаче съдът намира, че не е приложимо това изключение. Законът изисква кумулативното наличие и на двете предпоставки – ответникът да не е дал повод за завеждане на иска, от една страна, и от друга страна – да е признал иска, като в случая липсва първата от двете предпоставки, доколкото към момента на предявяване на иска по чл. 439 ГПК изпълнителното дело е било висящо, макар и обективно да са настъпили основанията за перимиране на делото. При наличието на висящо изпълнително дело правната сфера на ищеца - длъжник е накърнена от съществуващия в полза на ответника изпълнителен титул, предоставящ му възможност във всеки един момент принудителното изпълнение да бъде отново насочено спрямо имуществото на 1 длъжника. В този смисъл снабдяването с изпълнителен титул и конституирането на ответника като взискател във висящо изпълнително производство срещу длъжника съставлява достатъчен повод за ищеца да заведе иска за установяване недължимостта на процесните вземания като погасени по давност, с оглед на което хипотезата на чл.

78, ал. 2 ГПК не може да намери приложение при присъждането на сторените по делото разноски - в този смисъл е Определение № 1248/25.05.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 1167/2023 г. на ВКС и Определение № 50010/23.03.2023 г. по ч.гр.д. № 3372/2022 г. на ВКС.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника ***********, чрез *********** за изменение Решение № *********, постановеното по гр.д. № ********* по описа на Софийски районен съд, 157 с-в в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2