Решение № 690 от 15.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 690 гр. София, 10.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20211001000743 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260715 от 07.05.2021г., постановено по търг. дело № 1128/2020 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, 18с-в е признал за установено на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че „ОЗК Застраховане“АД дължи на осн. чл.213 Кодекса за застраховането /отм./ на „ЗД Евроинс“АД сумата от 19 000 лв., главница, представляваща част от изплатено застрахователно обезщетение за щети по товарен автомобил Мерцедес Актрос с рег. № ***, причинени при ПТП, настъпило на 05.02.2015г. в Германия по вина на водача на влекач МАН ***, както и лихвата за забава върху тази главница в размер на 5341,11 лв., за периода от 30.01.2016г. до 06.11.2018г., за които суми на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 19.11.2018г. по ч.гр.д.№71469/2018г. на СРС, 125 състав.

Със същото решение СГС е осъдил „ОЗК Застраховане“АД да заплати на „ЗД Евроинс“АД на осн. чл.213 КЗ/отм./ сумата от 31 303,27 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение при ПТП, настъпило на 05.02.2015г. в Германия за щети по товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № ***, причинени по вина на водача на влекач МАН ***, ведно със законната лихва върху същата от датата на подаване на исковата молба – 28.11.2019г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата от 6164.96 лева, представляваща лихва за забава върху горепосочения размер главница за периода от 28.11.2016г. до 06.11.2018г., като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 8799,69 лв. и за периода от 30.01.2016г. до 27.11.2016г. като погасена по 1 давност.

Срещу така постановеното решение в неговата осъдителна част е подадена въззивна жалба от „ОЗК Застраховане“АД, с която се обжалва първоинстанционното решение, като неправилно с искане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените обективно съединени искове бъдат изцяло отхвърлени, с присъждане на разноски, по съображения подробно изложени в жалбата.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна „ЗД Евроинс“АД е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се заявява становище за неоснователност поради съображенията изложени в отговора на въззивната жалба.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „ЗД Евроинс“АД, в която се поддържа, че на 05.02.2015г. движейки се по В 31 в посока Льофинген, Федерална Република Германия при управлението на влекач „МАН ТХТ“ с рег.

№ ***, водачът С. С., грубо нарушавайки правилата за движение по пътищата, управлявайки неизправно МПС, без да спре и без да провери техническата му изправност, е реализирал ПТП поради развиване на болт на джанта, като се отделя гумата на управлявания от него камион и е ударил вследствие на това движещият се непосредствено след него товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег.№ ***, като му е нанесъл щети.Товарният автомобил „Мерцедес Актрос“ е бил застрахован по застраховка

“Автокаско” при ищцовото дружество със застрахователна полица, която е била валидна към датата на събитието. Твърди се ,че при ищеца е била заведена щета, като след направената оценка на щетата „ЗД Евроинс“АД е изплатил застрахователно обезщетение на собственика на застрахованото имущество в размер на 50 288,27 лв., за отремонтиране на застрахования автомобил. Собственикът на влекач „МАН ТХТ“ с рег. № *** е притежавал валидна към датата на застрахователното събитие задължителна застраховка "гражданска отговорност”, сключена с ответника. Ищецът твърди ,че е отправил покани до ответника да възстанови стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, но до настоящия момент ответникът не заплатил дължимото застрахователно обезщетение за щетите, 2 причинени от водача на влекач „МАН ТХТ“ с рег. № ***.

Предвид гореизложеното и като посочва, че за 19 000 лв. му е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 19.11.2018г. по ч.гр.д.№71469/2018г. на СРС, 125 състав, срещу която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК и са му дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, претендира признаване на установено на вземането в размер на 19 000 лв. по заповедта, както и на лихвата за забава върху тази главница в размер на 5341,11 лв. за периода от 30.01.2016г. до 06.11.2018г. За разликата до пълния размер на обезщетението е предявил осъдителен иск, а именно за сумата от 31 303,27 лв., както и за лихва върху тази сума в размер на 8 799,69 лв. за периода от 30.01.2016г. до 06.11.2018г., ведно със законната лихва и разноски, като при условията на евентуалност претендира цялата сума от 50 303,27 лв. на основание чл. 213 от КЗ / отм./ във връзка с чл. 50 от ЗЗД и лихва в размер общо на 14 140,82 лв.

Ответникът „ОЗК Застраховане“АД е оспорил иска като неоснователен и недоказан по съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба. Ответникът не оспорва единствено факта, че моторно превозно средство т.а. „МАН ТХТ“ с рег. № *** е застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество. Твърди, че процесното ПТП не е настъпило по вина на водача, застрахован в ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, а е настъпило в резултат на случайно събитие, предизвикано от случайно изхвръкнала от превозното средство гума. Твърди, че са налице присъщите му белези на непреодолимост и непредвидимост, които са неотносими към волевата дейност на водача на МПС, който не е имал възможност да предвиди и предотврати произшествието.

Твърди, че е налице внезапна техническата неизправност, за което се позовава на цитираната практика. Поддържа, че едва след изменението на Кодекса за застраховането през 2016 г., в покритието по ЗЗГО се включват и вреди, произтекли от МПС като вещ по чл.50 от ЗЗД и вреди, причинени в резултат на повреда на МПС - чл.493, ал.2, т.5 и т.7, но към датата на настъпване на застрахователното събитие - 05.02.2015 г. в сила са били разпоредбите на отменения Кодекс за застраховането и тези вреди са извън покритието по ЗЗГО. Заявява и възражение за съпричиняване на процесното ПТП от страна на водача на т.а. “Мерцедес Актрос“ с ***,който според него е шофирал с несъобразена скорост с релефа на местността и със състоянието на пътя и не е спазвал необходимата дистанция, като не е успял да спре при възникналата опасност и е нарушил разпоредбата на чл. 20 и чл. 23 от ЗДвП. Твърди, че след внезапното изпадане на задна лява гума от влекача, гумата навлиза в насрещната пътна лента, удря се в автомобил с немска регистрация, след което гумата с джантата се връща и се удря в т.а. Мерцедес, поради което счита, че водачът на т.а. Мерцедес, който се е движил попътно след т.а, е могъл да възприеме отделянето на гумата от предно движещото се МПС и да предприеме действия по спиране пред предвидимото препятствие. Поради което счита, че увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението следва да се намали на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва и твърдението на ищеца, че всички, сочени от него щети, са в пряка причинно — следствена връзка с процесното пътно — транспортно произшествие и че следва да се възстановят от ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД. Твърди и че е 3 изплатено недължимо застрахователно обезщетение, доколкото не са представени доказателства, че водачът на т.а. Мерцедес“ е бил правоспособен водач със съответната категория, а съгласно чл.4, ал.1, т.19 от Общите условия управлението на МПС от водач без СУМПС за съответната категория е изключен риск. Оспорва и претенцията на ищеца за разходи за репатриране на увреденото МПС в размер на 4693,99 лв. с аргумент, че по делото е представена фактура № 242165/29.04.2015 г. за репатриране на т.а. „Мерцедес“ от Германия до България, но фактурата е издадена на лизингополучателя и застраховащия по договора, а не на собственика и не следвало на него да се изплаща сумата. Оспорва иска и като предявен в завишен размер и не отговарящ на действителните стойности за единица труд към датата на настъпване на събитието, като счита че ищецът е изплатил необосновано завишен размер на застрахователното обезщетение. Заявява и възражение за изтекла погасителна давност.

За установено от фактическа страна настоящият състав намира следното:

Между страните не се спори, а и се установява, че със застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ № 00500100067294 ищцовото дружество „ЗД Евроинс“АД е застраховало товарен автомобил “Мерцедес Актрос“ с ***, собственост на „Сожелис България Клон Пловдив“ЕООД, с лизингополучател „ИВВЕ“ЕООД със срок на действие от 15.04.2014г. до 14.04.20215г. при договорено покритие „Пълно“ на рисковете, съгласно „Общи условия“ на предлаганата застраховка.

Не се спори, а и се установява, че „Сожелис България Клон Пловдив“ЕООД е предоставило ползването на автомобила на „ИВВЕ“ЕООД и го е упълномощило да го стопанисва и управлява на територията на ЕС.

Не се спори, а и се установява, че моторно превозно средство т.а. „МАН ТХТ“ с рег.

№ *** е застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД със застрахователна полица 23114002396025, валидна за срока на действие през процесния период.

Видно е от представения по делото и приет като доказателство Протокол за малко ПТП издаден от ОУ на полицията Фрайбург- Германия товарен автомобил “Мерцедес Актрос“, с рег. № *** е претърпял пътно-транспортно произшествие на 05.02.2015г., движейки се по път В 31 в посока Льофинген, при 79877 Фриденвайлер, „Рьотенбахер Валд“.

Видно от протокола за ПТП, издаден от ОУ на полицията Фрайбург- Германия е описан следния механизъм на настъпване на процесното ПТП :

„….Камион 01/представляващ т.а. „МАН ТХТ“ с рег. № ***/ е пътувал по В 31 от ТН в посока Льофинген. По време на пътуването незабелязано са се отвинтили гайките на колелата на лявата задвижваща ос, колелото се отделило и се ударило най-напред в идващ отсреща по лентата за изпреварване лек автомобил/Мерцедес Бенц М класа, с рег. № FR-S 7806/, било е отхвърлено от него и след това е катапултирало върху идващ отзад също в посока Льофинген камион с пореден номер 3/представляващ товарен автомобил “Мерцедес 4

Актрос“, с рег. № ***/.

Между страните не се спори, а и видно от представените по делото и приети като доказателства от лизингополучателя по договора за финансов лизинг със застрахования Сожелис България Клон Пловдив“ЕООД е постъпило искане за изплащане на застрахователно обезщетение по което е образувана щета и в хода на която е прието, че се дължи плащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 50 288,27 лева.

Между страните не се спори, а и от представените по делото и приети доказателства се установява, че на лизингополучателя е било изплатено така определеното застрахователно обезщетение, което е станало на два пъти – на 17.12.2015г. / 25 288,27 лева/ и на 21.12.2015г./ 25 000 лева/.

Не се спори, а и се установява, че с оглед встъпването в правата на застрахования с писмо с изх.№ РК-014-14937/30.12.2015г./ ищецът е поканил ответното дружество да заплати доброволно дължимата сума в размер на 50 288,27 лева.

Разпечатката съдържа 33 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0e70442-aabf-4806-9cba-99b5c47c3237