Решение № 156 от 11.05.2026, Районен съд - Костинброд
- Съд
- Районен съд - Костинброд
- Дело
- Гражданско дело 819/2025
- Вид
- Решение № 156
- Подписан
- 11.05.2026
- Състав
- Аксиния Борисова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 1 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- § 1 т. 43 · Закон за енергетиката
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 156 гр. Костинброд, 11.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Аксиния Б. А.ова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. А.ова Гражданско дело № 20251850100819 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданският процесуален кодекс / ГПК /.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от П. Петров – изпълнителен директор и М. Ц. – Председател на УС, чрез юрисконсулт Ф. И. е предявил против ответницата Й. К. С. - П., ЕГН ********** от гр. С. със сочени : цена на иска : 259.56 / двеста петдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки / лева и правно основание : чл. 422 ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на същата съществуването на вземането й в общ размер : 259.56 / двеста петдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки / лева, от които : 178.10 / сто седемдесет и осем лева и десет стотинки / лева – главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 27.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, 25.25 лева – мораторна лихва за забава, за периода от 15.09.2023 г. до 24.03.2024 г., както и сумите за дялово разпределение : 45.39 лева – главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 27.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и 10.82 лева – лихва за периода от 1
16.07.2022 г. до 24.03.2025 г., както и направените от заявителя разноски по делото, а именно: разноските по заповедното производство и по настоящото производство.
В исковата молба ищецът твърди, че в законопредвидения срок е предявен иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК, след като по ч.гр.д. № 466 /2022 г. по описа на РС – гр. Костинброд длъжницата е подала възражение в срок и е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. ал. 4 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1 т. 43 от ДР на ЗЕ за имот, находящ се в гр. С..
Същата е използвала доставяната от ищеца топлинна енергия за процесния период, но същата не е заплатена. Ищецът твърди, че ответницата отговаря в качеството си на собственик до 10.11.2022 г., а за периода след 10.11.2022 г. в качеството си на ползвател.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е налице облигационноправна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи условия за битови нужди действали за процесния период.
Сочи се още в исковата молба, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София. В настоящия случай в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ собствениците в СЕС, в която се намира имотът на ответниците са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма „ТС“ ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Съгласно чл. 150 ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия / ОУ / за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от„Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневники имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е 2 необходимо изричното им приемане от страна на клиентите.
Ищецът сочи още, че по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ в сградата - „ТС“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на наредба № 16 – 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата дължи сумата в общ размер : 259.56 / двеста петдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки / лева, от които : 178.10 / сто седемдесет и осем лева и десет стотинки / лева – главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 27.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, 25.25 лева – мораторна лихва за забава, за периода от 15.09.2023 г. до 24.03.2024 г., както и сумите за дялово разпределение : 45.39 лева – главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 27.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и 10.82 лева – лихва за периода от 16.07.2022 г. до 24.03.2025 г., както и направените от заявителя разноски по делото, а именно: разноските по заповедното производство и по настоящото производство.
Ищецът редовно призован не се явява и не изпраща представител, / депозирана е молба вх. № 1885 / 31.03.2026 г., която е пристигнала в съда след проведеното с. з. /. Претендира направените по делото разноски и представя към молбата списък по чл. 80 от ГПК.
Ответницата редовно призована не се явява, представлява се от упълномощеният й защитник – адв. Т. – САК, който оспорва така предявените искове и счита, че същите следва да бъдат отхвърлени от съда, като неоснователни и недоказани.
Районен съд – гр. Костинброд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :
По делото е приложен заверен препис от договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ рег. № 196, том VII от 06.07.1978 г. от който е видно, че ответницата Й. К. С. - П., ЕГН ********** и 3
А. П. П. закупуват имот, находящ се в гр. С..
От приложеното решение от 08.07.1987 г. постановено по гр. д. № 140 / 1987 г. на Коларовския районен съд е видно, че жилището в гр. София е предоставено за ползване на съпругата и децата. Приложена е молба от 17.12.1990 г., с която ответницата е поискала от ищеца партидата да бъде прехвърлена на нейно име и разходите за топлата вода да бъдат начислявани само за двама души от 01.01.1991 г.
От приложения по делото заверен препис от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот № 130, том III, рег. № 3708, дело № 381 / 10.11.2022 г. по описа на пом. нотариус по заместване на нотариус при РС – София е видно, че Й. К. С. - П., ЕГН **********, представлявана от пълномощника си прехвърля на П. А. П. следния свой собствен недвижим имот, подробно описан в нотариалния акт.
От приобщения по делото отговор от Столична община - район „Надежда“ се установява, че адрес ж.к. Н. са идентични.
По делото е приобщен и договор № 2703 / 31.07.2002 г., сключен между „Техем сървисиз“ ЕООД, и етажната собственост на ж.к. „Надежда“, бл.303, вх.“Д“ и вх. „Е“, находящ се в гр. София, от който е видно, че на третото лице помагач, е било възложено да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия във входа.
По делото е представен протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици за съответния вход, където се намира процесния имот, на което е взето решение дяловото разпределение на доставената в блока топлоенергия. Към протокола е изготвено приложение, в който се съдържа списък на собствениците във входа на блока. Представен е също и договор между ищеца и „ТС“ ЕООД- отчетното дружество, който от своя страна урежда отношенията между подписалите го лица именно по повод осъществяване на дялово разпределение на потребената в ЕС топлинна енергия и калкулиране и събиране на вземането за осъществената услуга от топлопреносното предприятие.
По делото е приложена и справка за абонат с номер № 4000294822, която е издадена за периода от 05.22 г. до 07.24 г., за обща стойност от 257.36 лева.
Приобщени са по делото и фактури за двата отоплителни сезона, 4 включени в периода от 01.05.2022 г. до 01.07.2024 г.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имот в гр. София, ж.к.
„Надежда- 3“, бл. 3030, вх. „Д“, ет. 4, ап. 102, за част от посочения в исковата молба период – до 10.11.2022 г. е бил собственост на ответницата по делото, като са ангажирани доказателство, че след тази дата имотът е прехвърлен на П. А. П..
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :
Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 422, ал., във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Ответницата по делото е бил собственик на процесния топлоснабден имот по силата на договор сключен по реда на чл.117 ЗТСУ от 06.07.1978 г. до ноември месец 2022 г. В качеството си на собственик на топлоснабдения имот ответникът се явява потребител на топлинна енергия като битов клиент. По тази причина и именно в качеството си на собственик, ответникът за процесния период се явява страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.
По делото не се спори, че сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Спорно е дали за посочения период ищцовото дружество е доставило в имота топлинна енергия в количеството и с качество посочено в исковата молба, както и че за процесния период в имота е извършвана услуга дялово разпределение в претендираната стойност.
Съдът кредитира в цялост заключенията по допуснатите ССЕ и СТЕ, като намира същите са достатъчно пълни, обосновани и ясно. От СТЕ се извежда 5 извод, че не следва да се начислява на абоната разходи за ползване на топла вода и отопление на имота, доколкото от проверените документи се е установило, че такива услуги не са ползвани. Сумата от 1 055.72 лева с ДДС във фактури по прогнозни данни, обхваща общо процесния период и не включва просрочени суми от периоди преди процесния, като СТЕ счита, изчислението на прогнозните количества ТЕ е направено некоректно, тъй като е начислявана прогнозна енергия за топла вода, при „затапен водомер“ в процесния имот, независимо, ча абонатът / ответницата / е задължена да подаде заявление съгл. чл. 71 ал. 3 :“Промяна на прогнозните количества топлинна енергия по ал.1 и 2 се допуска при писмено заявление на клиента до лицето по чл. 139бал.1 от ЗЕ за…“ от Наредбата за топлоснабдяването / такива документо по делото СТЕ не е намерила /.
Вещото лице е дало заключение, че следва да се заплащат към момента, остойностените прогнозни количества ТЕ за периода. Изравнителната сума за процесния период м. 05.2022 г. – м. 04.2023 г.е в размер на -815.22 лева с ДДС за получаване. Прогнозната сума за ТЕ през процесния период е м. 05.2023 г. д- м. 04.2024 г.е в размер на 216.31 лева с ДДС, следва да бъде заплатена на ищеца. Наред с това следва да се приеме, че топлинната енергия начислена за имота, не е определена съгласно разпоредбите на ЗЕ за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на ЕС, тъй като начислената ТЕ за топла вода е изготвена погрешно, без да са съобразени с констатираното обективно състояние, отразено в съставените от служителите на ФДР главни отчети. Изготвеното заключение не е оспорено от страните по делото, като доколкото се подкрепя от останалите доказателство по делото следва да се кредитира в цялост От ССЕ може да се обоснове извод, че начислените суми за ТЕ за процесния период – главница общо и по отделни пера – сума за ТЕ за отопление, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за ТЕ за БГВ и сума за мощност, съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период са в общ размер 482.37 евро / сума за отопление 72.76 евро + сума за БГВ 409.61 евро /.