Решение № 739 от 22.10.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 739 гр. Варна, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20213110202637 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Д. ИВ., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 20-0819-004426/20.11.2020 г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, сектор ПП-Варна, с което на И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.145, ал.4 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно и като такова се моли за неговата отмяна. Изтъкват се съществени нарушения на процесуалните правила - В НП не била посочена недвусмислено датата на нарушението (доколкото в постановлението фигурирали две дати), не били посочени и други съществени реквизити.

Акцентира се, че автомобилът е бил закупен от САЩ и до пристигането му на територията на Република България вече е бил изтекъл по обективни причини срокът за регистрация, като отсъствало посочване в това число на основанието датата на придобиване на автомобила. По изложените съображения се моли за отмяна на издаденото постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява се от процесуален представител –адв. Ч., която поддържа жалбата. По съществото на делото, адв. Ч. моли за отмяна на НП, като навежда доводите за незаконосъобразност на издаденото НП, посочени в жалбата. Допълва, че за дата на придобиване на автомобила (от когато следва да е започнал да тече едномесечния срок за 1 регистрация) следва да се счита датата на закупуването на същия от публичния търг в САЩ, поради което обективно невъзможно е същия да се регистрира в срока, доколкото само транспорта му продължава над 47 дни с кораб, като отделно от това при пристигането ИААА има инструктивен срок за издаване на удостоверение, което още повече забавя възможността за регистрация.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

М.И. притежава СУМПС за категориите В и АМ. Същата се водела на отчет като водач в МВР в гр.Варна.

През 2020г. въззивницата придобила два лек автомобил „Фиат“, модел „500Е“ с номер на рама 3С3СFFGE3HT598216, като автомобилът бил закупен от САЩ.

На 06.08.2020г. автомобилът бил представен пред ИААА, които издали удостоверение за индивидуално одобряване на пътно превозно средство, регистрирано извън държавитечленки на Европейския съюз, друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария.

На 02.11.2020г. в гр. Варна, в пункта за регистрация на ППС към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Варна, жалбоподателката И. представила за регистрация лекия автомобил „Фиат 500“ с номер на рама 3С3СFFGE3HT598216, като било установено от св. П., че същата не е спазил законоустановения едномесечен срок за регистрация на автомобила, считано от датата на издаване на удостоверението на ИААА.

На 02.11.2020г. св. Ал.П. съставил срещу възз. АУАН №378544. В него св.П. посочил, че съставя АУАН срещу въззивникът Иванов„за това, че на 02.11.2020г., в 09.30ч., в гр.Варна, пункт за регистрации на ППС към с-р „Пътна полиция“-Варна е установено, че не е спазил законоустановения едномесечен срок, в който е длъжен да регистрира собствения си л.а. „Фиат 500“ с номер на рама 3С3СFFGE3HT598216, видно от удостоверение № В 017665/06.08.2020г. на ИААА.

Нарушението било квалифицирано от актосъставителя по чл.145, ал.4 от ЗДвП от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал с отбелязване, че АУАН е неправилен. Възражения по АУАН постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН. След като ги разгледала, комисия излязла със становище, че АУАН е правомерен и законосъобразен.

2

Впоследствие въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите и правните констатации в акта.

НП било връчено лично на жалбоподателя на 22.06.2021г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, справки от масивите на МВР, договор за покупко-продажба, фактура и др. съдът кредитира изцяло като достоверни и безпротиворечиви.

Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира показанията на св. П..

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок и от надлежна страна, поради което жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –полицейски инспектор при сектор „ПП“, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Въпреки горното, съдът намира, че в хода на АНП са допуснати нарушения на процесуалните правила – чл.40, чл.42, т.3, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.Съобразно цитираните разпоредби на ЗАНН, в АУАН и НП задължително следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, като следва да се съдържа и пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени доказателствата, които го подкрепят.

Видно от обстоятелствената част на АУАН, в същата фигурират две различни дати 02.11.2020г. /датата на която е установено нарушението/ и 06.08.2020г.- датата, на която е било издадено удостоверението от ИААА, като на нито едно място не е посочена датата на реалното закупуване на МПС от САЩ.

Горното прави абсолютно неясна волята на актосъставителя коя е датата на 3 нарушението и за коя дата въззивницата е привлечена към отговорност. На коя дата е извършено, респ. довършено нарушението може само да се гадае и предполага от съдържанието на АУАН.

От редакцията на приложимата разпоредба на чл. 145, ал. 4 във вр. с ал. 2 от ЗДвП според съда е видно, че меродавна в случая е датата на първоначалното закупуване на МПС, посочена единствено във възражението към АУАН, за която по преписката отсъстват събрани каквито и да е доказателства.

Нещо повече въззивникът е бил санкциониран за допуснато нарушение на чл.145, ал.4 от ЗДвП, който текст препраща към ал.2 на същия член. Съгласно него, приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба". Посочената разпоредба на чл. 145, ал. 4 от ЗДвП установява цитираното в ал. 2 задължение, каквото има приобретател и при придобиване на собствеността на пътно превозно средство извън Република България. От съдържанието на АУАН и НП не става ясно и по какъв начин е придобито МПС- дали същото е било регистрирано и придобито в страната или пък е придобито извън пределите на Р България, както и дали това се е случило именно чрез публична продан или по друг начин, за да се направи извод, коя от двете алинеи на чл.145 от ЗДвП е приложима. Горното прави неясни обстоятелствата на нарушението. Датата и обстоятелствата на нарушението са съществени и задължителни реквизити на АУАН, като същите следва да бъдат ясно и недвусмислено посочени.

В случая наказващият орган не може да се позовава на материалите по АНП, тъй като административно наказателното производство се отпочва със съставянето на АУАН и всички факти и обстоятелства на нарушението следва да бъдат описани в него, както и доказателствата, на които се позовава.

Въпреки липсата на редовно съставен АУАН, АНО е издал процесното НП и е допуснал същите нарушения на производствените правила, които грубо нарушават правото на защита на обвиненото лице, да разбере в какво точно е обвинено –по линия на дата и обстоятелствата на нарушението, и съставлява основание за отмяна на НП.

Посочените по – горе нарушения са съществени, тъй като ограничават правото на защита на жалбоподателят и са основание за отмяна на НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез издаването на НП се е развило в отклонение от процесуалните правила и НП подлежи на отмяна.

На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните 4 производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Предвид изхода на спора, но с оглед отсъствието на направено искане за присъждане на разноски и непредставянето на доказателства за действително сторени такива от процесуалния представител на жалбоподателката, съдът намира, че не следва да се произнася в този смисъл.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0819-004426/20.11.2020 г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, сектор ПП-Варна, с което на М. Д. ИВ., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.145, ал.4 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5