Решение № 528 от 04.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. Варна, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Г. като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20253110205196 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от А. Б. А. от гр. Варна срещу Наказателно постановление № 25-0433-002240/20.11.2025г. на началник РУ в ОДМВРВарна, Първо РУ -Варна, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100,00 лева /51,13 евро/, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извършването на вмененото му нарушение, като твърди, че е откопчал обезопасителния колан след преустановяването на движението на автомобила, с цел подготовка на необходимите за проверката документи. Намира за недоказани фактическите твърдения на наказващия орган. Позовава се на установената с чл.16 от НПК презумпция за невиновност, както и на указанията, дадени в Постановление №10/1973г. на Пленума на ВС, като изтъква, че констатациите в съставения АУАН нямат обвързваща доказателствена сила в рамките на съдебното производство. Привежда доводи за непълнота на обстоятелствената част на НП поради липса на надлежно описание на претендираното нарушение, а също и поради непосочване на нормите, въз основа на които са му отнети 10 контролни точки, във връзка с което счита, че е накърнено правото му на защита. Обосновава и твърдения за маловажност на случая. Моли съда да 1 постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.А., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 28.10.2025г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка “Рено Меган” с ДК№ *** по бул.“Васил Левски“ в гр.Варна, без да постави обезопасителен колан. Около 09,49ч., на кръстовището на посочения булевард с ул.“Поп Харитон“ той бил спрян за проверка от свидетелите Х. Н. Л. и Д. Г. А. - служители в ***, които забелязали, че водачът е без поставен колан за безопасност. В тази връзка на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение н а А. за това, че управлява процесния автомобил, без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан без възражения.

Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 20.11.2025г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на А. А. била наложена глоба в размер на 100,00 лева /51,13 евро/, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите Х. Н. Л., Д.

Г. А. и Е. А. А., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. От показанията на св.А. се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил на посочената в НП дата, както и че при контакта си с полицейските служители, след спирането, същият е бил без обезопасителен колан. Свидетелят твърди обаче, че жалбоподателят е управлявал автомобила с поставен колан, но го е откопчал след преустановяване на движението, за да извади необходимите за проверката документи. При преценката на достоверността на показанията на А. съдът съобрази обстоятелството, че същият е син на санкционираното лице и не 2 може да се счете за непредубеден и изначално обективен свидетел. Поради това е налице основание за съмнение в достоверността на твърденията му в последната им част. От своя страна свидетелите Л. и А. нямат спомени за конкретния случай, но предоставят подробна информация за начина на установяване на подобни нарушения. Двамата сочат, че нарушенията се констатират визуално от проверяващите, които се позиционират на такова разстояние и под такъв ъгъл спрямо автомобилите, при които е невъзможно да не бъде възприето дали водачът ползва обезопасителен колан. Категорични са също, че винаги извършват проверката по начин, по който да се гарантира, че евентуалните действия на водача по поставяне или премахване на колана няма да останат незабелязани.

Показанията на проверяващите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същите не са се намирали в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на техните показания. Макар и да не касаят конкретния случай, показанията на полицейските служители опровергават твърденията на св.А. в последната им част, тъй като при създадената практика и организация на работа двамата проверяващи неминуемо биха възприели, ако водачът е с поставен обезопасителен колан и съответно- не биха съставили процесния АУАН. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че жалбоподателят не е вписал възражения при предявяването на акта, нито е депозирал такива в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Макар и нарушителят да не е задължен да вписва възражения срещу акта, липсата на такива все пак е индиция за съгласие с отразените в него констатации. С оглед изложеното съдът приема, че на процесните дата и място жалбоподателят е управлявал МПС, без да постави обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила, като наличието на нарушението правилно е констатирано в съставения АУАН.

По отношение изложените в жалбата доводи относно нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът намира за необходимо да посочи следното:

Производството пред районния съд по чл.58д и сл. от ЗАНН протича при субсидиарно приложение на нормите на НПК. Нормата на чл.13, ал.1 от НПК задължава съда в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. В практиката си ВАдмС също е последователен, че несъбирането от въззивния съд на всички необходими за изясняването на фактическата обстановка доказателства обуславя връщането на делото за ново разглеждане. В т.7 на Постановление №10 от 1973г. на Пленума на ВС се критикува обстоятелството, че все още някои съдилища се позовават на презумптивната доказателствена сила на акта за констатиране на административното нарушение. Изтъква се, че: „С § 1 от 3

Преходните правила на ЗАНН се отмени глава XVIII НПК, поради което отпада тази законна презумпция. При сега съществуващия режим на ЗАНН съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Това е така, защото в ЗАНН липсва изрична разпоредба по този въпрос, а чл. 84 ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК. В този случай е приложим чл.8 от НПК (чл.16 от действащия НПК), при което положение посоченият за нарушител се счита за невиновен до доказване на противното“.

В правната теория и в съдебната практика се застъпва становището, че въведената с някои закони презумптивна доказателствена сила на съставения акт е в противоречие със законова норма от по-висш порядък, каквато се явява цитираната по-горе норма на НПК. Настоящият състав споделя становището, че презумпцията за доказателствената сила на АУАН е валидна в производството пред административно-наказващия орган, но в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. По силата на чл. 14, ал. 2 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН съдът е длъжен да събере доказателства и да ги обсъди като установи, чрез допустимите доказателствени средства, дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Макар и принципно настоящият състав да споделя изложеното в жалбата виждане по този въпрос, следва да се изтъкне, че в разглеждания случай извършването на нарушението не се извлича от презумптивна доказателствена сила на съставения акт, а от коментираните по-горе свидетелски показания. Събирането на допълнителни доказателства е невъзможно, тъй като записите от боди-камерите, с които е възможно да са били оборудвани полицейските служители, се съхраняват само за срок от 30 дни, който отдавна е изминал. Изявленията на проверяващите обаче, съобразени в съвкупност с показанията на св.А. в приетата за достоверна част, са достатъчни изложената по-горе фактическа обстановка, аналогична на приетата в наказателното постановление, да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши 4 проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление и акта са издадени от компетентени органи (видно от приложените копия на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед №365з1034/21.02.2022г. на директора на ОД на МВР-Варна). Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си. Съдът не намира основания да се съгласи с изложените в жалбата твърдения за непълнота на описанието на нарушението.

В наказателното постановление изрично са посочени времето и мястото на извършване на нарушението, индивидуализиран е лекият автомобил, който се твърди, че е управляван от жалбоподателя, като е посочено, че по време на движение последният не е поставил обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван. С това административнонаказателното обвинение е станало ясно в напълно достатъчна степен, като липсват други, относими към този вид нарушение, обстоятелства, които да не са посочени. Следователно наведените доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В жалбата се твърди и че не е конкретизирано основанието, на което на жалбоподателя са отнети контролни точки, като се претендира нарушаване правото му на защита в тази връзка. Следва да се има предвид обаче, че контролните точки не са наказания по смисъла на чл.13 от ЗАНН , а отнемането им има контролно –отчетен характер и настъпва по силата на закона /чл.157 от ЗДвП/. Практиката на ВАС е единна в становището си, че отнемането на контролните точки няма санкционен характер – същото не представлява нито административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва ex lege, след влизане в сила на наказателното постановление. В наказателното постановление само се посочва конкретния брой на отнетите точки, използваният термин е „отбелязва“, т.е. само се констатира последицата, но отнемането не се налага като самостоятелно наказание с наказателното постановление, поради което и не подлежи на обжалване по 5 реда на ЗАНН. По изложените съображения, съдът не следва да се произнася по възраженията, касаещи отнемането на общо 10 контролни точки на водача.