Решение № 86 от 24.06.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Търговище, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20243500100012 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл.49 от Закона за задълженията и договорите.

Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от Г.

Д. М. ЕГН ********** от гр.Търговище, ул. „Й.“, № 9, вх. Б, ет. 1, ап. 2, действаща чрез адв. А. А. М., АК – Търговище против Община Търговище, с която се ангажира отговорността на ответната община за вреди от непозволено увреждане. В исковата си молба ищцата твърди, че на 07.12.2023 г., около 17:10 ч. в гр.Търговище, заедно с две нейни познати вървели по десния тротоар на ул. „Петко Р. Славейков” в града, посока от Пощата към хотел „Идол”. Малко преди офиса на „Еконт” на общински паркинг в средата са разположени и няколко контейнера за битови отпадъци. Решила да изхвърли в тях празната опаковка, която носела. Отворите на контейнерите, били ориентирани не към тротоара, а към улицата, поради което се наложило да слезе от тротоара и да ги заобиколи, за да изхвърли отпадъка. Връщайки се не успяла да забележи, че от бетонната площадка, върху която се намират контейнерите за смет, в непосредствена близост до тях, стърчи изкривено арматурно желязо. Обувката и се закачила и тя паднала по лице. При удара получила е разкъсно-контузна рана в областта на брадата, както и избИ.е и счупване на общо три зъба - горните предни резци в средата и в ляво. Веднага била откарана в зъболекарски кабинет, тъй като парчета от счупените зъби се забили във венеца й, а това й причинявало нетърпими болки. Зъболекарят 1 отстранил остатъците от счупените зъби, както и счупени костици от челюстта, след което я изпратил в болница, за да бъде обработена раната на брадата. Там раната е била обработена и зашита с три хирургични шева. Тези увреждания били съпътствани с изключителни болки. След няколко дни отново посетила зъболекарския кабинет, като и било обяснено, че поставянето на импланти на мястото на липсващите зъби е невъзможно, тъй като липсвала костта, на която те да се захванат. Единственото възможно лечение е да се сложи протеза, която да прикрие липсата на предните зъби.

Това можело да се случи след няколко месеца, след като заздравеят венците . Освен болките, които е търпяла, липсата на предните зъби и създавал изключителен дисконфорт. Не можела да се храни, не можела да говори. Била обезобразена и се притеснявала да излиза и да се среща с хора. Развила „смесено тревожно- депресивно разстройство”, диагноза поставена от психиатър. Арматурното желязо, в което се е спънала ищцата е стърчало необезопасено от настилката на паркинга, която е публична общинска собственост, основание да се ангажира отговорността на ответната община.

Твърди, че обезщетение от 35 000 лв., ще покрие търпените от нея болки и страдания. Поради горното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да и заплати сумата от 26 000 лв., заявена като частична претенция, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 07.12.2023г. до окончателното изплащане. Претендира да и бъдат изплатени и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявените искове. С отговора навежда твърдения, че ищцата е допринесла за настъпването на вредите. При което размерът на обезщетението следва да бъде съобразен със съпричиняването. Допринесла за настъпването на вредите, с оглед на това, че е слязла на пътното платно, а на тротоара е имало разположени други кошчета за битови отпадъци и е можела да използва тях. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претенцията за вреди. Претендира и разноски по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Не е спорно по делото, че на 07.12.2023 г., около 17:10 ч. в гр.Търговище, на улица „П.Р.Славейков“, преди офиса на „Еконт” на общински паркинг ищцата паднала и получила много наранявания по лицето. На този общински 2 паркинг е обособена площадка, на която са разположени контейнери за битови отпадъци. Площадката е в близост до тротоар, но не е на пътното платно. Поради това, че отворите на контейнерите, били ориентирани не към тротоара, а към улицата, ищцата слязла от тротоара и минала отпред, за да изхвърли отпадък, който носела. Връщайки се не видяла, че от бетонната площадка, върху която се намират контейнерите за смет, в непосредствена близост до тях, стърчи изкривено арматурно желязо. Обувката и се закачила и тя паднала по лице. При падането получила е разкъсно-контузна рана в областта на брадата, както и избИ.е и счупване на общо три зъба - горните предни резци в средата и в ляво. Заедно с ищцата се движили по тротоара и свидетелките Б.Д.. и З.Д.. Те помогнали на ищцата да се изправи. Времето било мрачно и поради това ищцата не е видяла желязото, което е стърчало от парапета. След като я изправили видели, че от брата ѝ тече много кръв, а тя казала, че предните и зъби са избити. Свидетелката Д. я закарала в зъболекарския кабинет на д-р К. в гр. Търговище. Обадила се на съпруга , като след прегледа в зъболекарският кабинет, той я откарал в болницата.

Същата вечер говорили с ищцата по телефона, като тя споделила, че изпитва силни болки, трудно говорела, поради това, че зъбите и ги няма.

Свидетелките работят заедно с ищцата, поради което знаят, че след инцидента тя не ходила на работа повече от един месец. През това време продължавала да изпитва силни болки, освен това много се притеснявала, как ще тръгне отново на работа, срамувала се от обезобразеното си лице. Не искала да излиза от дома си и да се среща с хора.

От показанията на И. К., който е зъболекар и е оказал помощ на ищцата непосредствено след инцидента, се установява, че при удара е получила разкъсно-контузна рана в областта на брадата, единият и зъб бил избит почти изцяло, единият фрактуриран надлъжно и един фрактуриран косо, дълбоко под костта. Зъбите не можело да бъдат възстановени, тъй като фрактурата била дълбока и трябвало да ги отстрани. Освен фрактурите по зъбите, установил че горната вестибуларна/външна/ кост на челюстта е с множество фрактури. Фрактуриралите костици също е трябвало да бъдат отстранени, тъй като няма как да бъдат закрепени. Отстраняването е било необходимо и за да може да се затвори раната и да зарасне добре. Поради това, че е отстранена костта, не могат да бъдат поставени имплатни на мястото на липсващите зъби, а едната възможонст за възстановяване е направата на мостова 3 конструкция, а втория вариант е протезна конструкция. Вторият вариант е понестабилен, протезата няма да бъде удобна, тъй като поради характера на счупването не може да се направи цялостна протеза, която да се закрепи трайно. В момента на ищцата е поставена временна, която обаче е нестабилна и и създава редица неудобства при хранене, затруднява и говора . Всичките тези фрактури са причинили изключително силни болки по време и след инцидента. След отстраняването на фрактуриралите зъби, раната на венеца заздравява за период от около две седмици, но зарастването на костта отнема около шест месеца. Едва след като напълно зарасне костта, тогава може да се направи мостова конструкция. До тогава ищцата ще носи временната протеза, която е нестабилна, тъй като не може да се закрепи трайно.

За установяване релевантните обстоятелства, касаещи претърпените от ищцата неимуществени вреди, са събрани гласни доказателства - показанията на свидетелите М.М., съпруг на ищцата и Р.П., нейна майка. Свидетелят М. научил за инцидента малко след 17 часа. Съпругата му, му се обадила да отиде да прибере детето им от репетиция по танци, като му обяснила, че е на зъболекар, поради претърпян инцидент. Когато пристигнал пред кабинета тя все още била вътре. Свидетелката Д. му разказала какво се е случило и той останал да я изчака. Когато излязла от кабинета, видял, че предните зъби ги няма, като зъболекарят ги насочил към болницата, за да бъде зашита раната на брадата. По път оставили детето при майка и отишли в спешно отделение. След обработка на раната се прибрали у дома. Съпругата муищцата трудно понасяла мисълта, че предните зъби ги няма, не можела да се храни и дълго време изпитвала силни болки. Не желаела да излиза от тома си, поради травмата изпитвала силни притеснения как ще изглежда, как ще се храни. Не можела да спи поради болките, а и раната на брадата също пречела. Около две седмици се хранела само с пасирана храна. Временната протеза била поставена по съвет на зъболекаря десет дни след инцидента.

Ищцата не искала да излиза и да се върне на работа, защото изпитвала срам от начина, по който изглеждала. Излизала само в краен случай и винаги носела маска на лицето си.

Свидетелката П. успяла да види и да разговаря с ищцата на следващи ден, след инцидента. Посетила я в дома и и видяла, че имала превръзки по лицето.

Не можела да говори, на брадата имала шевове. Всеки ден ходела на превръзки. В резултата на удара не можела да се храни, изпитвала силни 4 болки, като това състояние продължило около един месец. Изпитвала страхове, не можела да спи, не била контактна и не излизала от дома си.

Носила маска, когато се налагало да излиза, защото изпитвала ужас от начина, по който изглежда лицето . Психическото състояние след инцидента наложило да потърси специализирана помощ. Посетила психиатър, който е назначил терапия. Към момента все още е с временната протеза, но тя и създава дисконфорт при хранене и говорене, защото твърде често се откача.

Съдът изцяло кредитира показанията на изслушаните свидетели, сочени от ищцата. Техните показания са последователни, логични и непротиворечиви.

Действително свидетелите П. и М. са много близки до ищцата, а свидетелките Д. и Д. са нейни приятелки, но съдът няма основания да се съмнява в достоверността на показанията им. Те следва да бъдат ценени, съобразно чл.172 от ГПК, но това не изключва тяхната достоверност. Освен близката степен на родство със страните, при преценка на показанията на свидетеля, следва да се има предвид това как е узнал фактите и обстоятелствата, за които свидетелства, възможността да ги възприеме и прецени правилно и не на последно място възможността и желанието да ги възпроизве по този начин пред съда. Процесуалния закон и практиката на ВКС, в това число Решение № 800 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 776/2009 г., IV г. о.; Решение №34 от 22.02.2016 г. по гр.д.№4657/2015 г. на I г.о. на ВКС ; Решение №312 от 11.01.2018 г. по гр.д.№191/2017 г. на IV г.о на ВКС., не предвижда забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели, каквито безспорно са посочените свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна, но преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. Преди всичко показанията на заинтересованите свидетели напълно се потвърждават от показанията на независимия такъв К., а както беше споменато са последователни, логични и внасят яснота относно значимите за спора факти. Не на последно място свидетелите непосредствено са възприели фактите около инцидента и последиците от него. Показанията им се потвърждават и от макар и 5 оскъдните, но все пак писмени доказателства- съдебно-медицинско удостоверение, издадено непосредствено след инцидента, епикриза, издадена от хирурга, обработил раните на брадата и психиатър, който е назначил терапията на пострадалата.

Писмените доказателства по делото от л. 5 до л. 8, установяват по безспорен начин, че ищцата е получила нараняванията, за които свидетелите говорят. След удара, освен избитите зъби, ищцата е имала открита рана на бузата и брадата, които са обработени след поставяне на локална анестезия, като е указано, че раните следва да се наблюдават и да се сменят превръзките през ден.