Решение № 616 от 05.05.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 616 гр. Велико Търново, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20254110102934 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „АПС БЕТА България” ЕООД, в която се излагат твърдения, че между „СИТИ КЕШ” ООД и ответника е сключен Договор за паричен заем *** като на последния е предоставена сумата от 1000 лв., която следвало да върне заедно с начислената възнаградителна лихва от 401,64 лв. в срок до 08.07.2021г. на 18 месечни вноски. Твърди се, че договорът е сключен при годишен лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 48,20 %, като кредитополучателят поел задължение при неизпълнение в срок да плати такса съгласно Тарифата за таксите и разходите, събирани от „СИТИ КЕШ” ООД за разходите за събирането на просрочените вземания както и да предостави в тридневен срок обезпечение на кредитора чрез банкова гаранция или поръчител, а при неизпълнение – да плати неустойка от 2018,36 лв. Изтъква се, че ответникът не е предоставил обезпечение и поради неплащане на дължимите вноски е изпаднал в забава като са останали непогасени следните вземания: 1000 лв. за главница, 130,23 лв. за договорна лихва за периода от 08.01.2020г. до 10.07.2021 г., 359,63 лв. за обезщетение за забава за периода от 10.07.2021г. до 29.01.2025г., 754,65 лв. за такси и 1861,74 лв. за неустойка. Навеждат се доводи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***, вземанията са прехвърлени на ищеца, който като пълномощник на първоначалния кредитор е съобщил на длъжника за цесията като е последвало неизпълнение. Ищецът твърди, че за вземанията е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на ***, която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК. Изтъква се, че претендираните суми са дължими, поради което се отправя искане до съда за постановяване на решение, с което да бъде установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение както и за присъждане на разноски.

1

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез назначения особен представител, в който оспорва основателността на исковите претенции.

Изтъква се, че е налице неяснота при формиране на ГПР и невключването в него на разходите за неустойка, с които се надвишава размерът по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се накърняват добрите нрави както и за недължимост на вземането за такси поради липса на основание за начисляването им. Налице е и възражение за погасяване по давност на част от вземанията за лихви. С оглед изложеното се обосновава извод за недействителност на договора за кредит като се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 08.01.2020г. между „СИТИ КЕШ” ООД в качеството на кредитор и Й. А. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за паричен заем Кредирект ***. Кредиторът предоставил на кредитополучателя сумата от 1000 лв., получена на каса на Изи Пей, която следвало да се върне заедно с начислената възнаградителна лихва от 401,64 лв. в срок до 08.07.2021г. на 18 месечни вноски. Договорът е сключен при годишен лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 48,20 %, като кредитополучателят поел задължение при неизпълнение в срок да плати такса съгласно Тарифата за таксите и разходите, събирани от „СИТИ КЕШ” ООД за разходите за събирането на просрочените вземания. В т. 6 от договора ответникът се задължил в тридневен срок от сключването да предостави обезпечение на кредитора по чл. 33 от Общите условия чрез банкова гаранция или поръчител, а при неизпълнение – да плати неустойка от 2018,36 лв., разпределена на вноски съгласно погасителния план. На *** между „СИТИ КЕШ” ООД като цедент и ищецът като цесионер е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, с което са прехвърлени непогасените вземания по процесния договор за заем за главница, лихви и неустойка в общ размер на 3984,65 лв. Цедентът предоставил на цесионера писмено потвърждение за извършеното прехвърляне на вземания и го упълномощил да уведоми длъжника за цесията. По заявление на последния е издадена заповед за изпълнение срещу ответника по частно гражданско дело ***, по описа на *** за вземания от 1000 лв. /511,29 евро/ за главница, 130,23 лв. /66,59 евро/ за договорна лихва за периода от 08.01.2020г. до 10.07.2021 г., 359,63 лв. /183,88 евро/ за обезщетение за забава за периода от 10.07.2021г. до 29.01.2025г., 754,65 лв. /385,85 евро/ за такси и 1861,74 лв. /951,89 евро/ за неустойка, което е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер като за него са приложими разпоредбите на ЗПК. Вземанията по договора валидно са прехвърлени по смисъла на чл.

99, ал. 1 от ЗЗД от първоначалния кредитор на ищеца като цесията е породила действие по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД спрямо ответника. Клаузата на т. 6.2, в която е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение от длъжника след отпускане на кредита е 2 нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД тъй като накърнява добрите нрави.

Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката цели да обезпечи изпълнението на задължението по договора и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Уговарянето й извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции води до нищожността на неустойката, защото противоречи на принципа на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В разглеждания случай чрез нея се цели да се прехвърли рискът от неизпълнение на задължението на кредитора преди отпускане на кредита да прецени платежоспособността на длъжника и да поиска обезпечение. Поради това неизпълнението на задължението на длъжника да предостави исканото обезпечение не води до възникване на вреди за кредитора по смисъла на чл. 92 от ЗЗД като последният не може да черпи права от собственото си неизпълнение и да начислява допълнителни разходи към погасителните вноски по договора за кредит. Липсата на реални вреди от непредоставянето на обезпечение е показателно, че с неустойката се цели заобикаляне изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като се прикрие включването на допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита, надвишаващо по размер предоставеното финансиране и постъпващо като печалба в полза на кредитора, поради което клаузата на т. 6.2 от договора е нищожна и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК.

Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Това води до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК, като кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита, без начислените лихви и такси. В допълнение следва да се посочи, че при съпоставка на размера на таксите с този на кредита се установява, че с тях се цели начисляване на допълнително обезщетение в противоречие с императивното изискване на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. От изложеното се достига до извод, че претенцията за вземането за главница, за което е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на ***, е основателна и следва да бъде уважена, а исковете за вземанията за договорна лихва, за обезщетение за забава, за такси и за неустойка, следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител от 111,21 евро както и разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 16,45 евро, направени в производството по издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на ***.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено по отношение на Й. Л. А. с ЕГН: ********** от ***, че дължи на 3

„АПС БЕТА България” ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „България” №81В, ап. 3, сумата от 511,29 евро /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет цента/ - главница, представляваща задължение по Договор за паричен заем Кредирект ***, прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2025г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение *** по частно гражданско дело ***, по описа на ***.

Отхвърля като неоснователни предявените от „АПС БЕТА България” ЕООД, ЕИК:

203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” №81В, ап. 3, срещу Й. Л. А. с ЕГН: ********** от ***, искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, относно установяване съществуване на вземанията от 66,59 евро за договорна лихва за периода от 08.01.2020г. до 10.07.2021 г., от 183,88 евро за обезщетение за забава за периода от 10.07.2021г. до 29.01.2025г., от 385,85 евро за такси и от 951,89 евро за неустойка, представляващи задължения по Договор за паричен заем Кредирект ***, прехвърлени с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2025г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение *** по частно гражданско дело ***, по описа на ***.

Осъжда Й. Л. А. с ЕГН: ********** от ***, да заплати на „АПС БЕТА България” ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” №81В, ап.

3, сумата от 111,21 евро /сто и единадесет евро и двадесет и един цента/, представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 16,45 евро /шестнадесет евро и четиридесет и пет цента/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело ***, по описа на ***.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско дело ***, по описа на ***.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4