Решение № 699 от 24.04.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1536/2023
- Вид
- Решение № 699
- Подписан
- 24.04.2023
- В сила
- 09.10.2023
- Състав
- Поля Петрова Сакутова
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.124 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125 ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.179, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.179, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 699 гр. Пловдив, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря М. Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20235330201536 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ВИВ Пропърти ЕООД, седалище и адрес на управление : гр. Пловдив, Цариградско шосе № 76, вх. Б, ет.4, ап.24 против Наказателно постановление № 677130-F677094/21.11.2022 г., издадено от Директор на дирекция Обслужване в ТД на НАП Пловдив, с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл.125, ал.5 вр.ал.3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено като се излагат съображения за това.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Р. Н. от АК Пловдив, който поддържа жалбата по изложените в нея оплаквания. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ст. юриск.
Кр. Бойкова с пълномощно, представено по делото, която счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на 1 обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС лице.
Същото не спазило установения от закона срок за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.06.2022 г.-30.06.2022 г. до 14.07.2022 г. включително.
Отчетните регистри дружеството подало на 12.09.2022 г. в ТД на НАП Пловдив по електронен път с вх.№ 16005181947/12.09.2022 г.
Нарушението било установено при извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 15.07.2022 г.
Въз основа на направените констатации бил съставен Акт за установяване на адм. нарушение № F677094/20.09.2022 г., а въз основа на него и обжалваното наказателно постановление, в което описаната в акта фактическа обстановка била възприета по идентичен начин.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител М. Н. Ч., уведомление ведно със Справка –декларация за ДДС, дневник за покупки и дневник за продажби за данъчен период месец юни 2022 г. с вх.№ 16005181947/12.09.2022 г.
Разпитана пред съда в качеството на свидетел, М. Ч. потвърди направените от нея констатации. Нейните показания са в пълно съответствие с писмените доказателства по делото - дневник за покупки и дневник за продажби за данъчен период месец юни 2022 г. с вх.№ 16005181947/12.09.2022 г. Описаната в двата акта фактическа обстановка не се оспорва и от самия жалбоподател. Оплакванията са свързани главно с неправилно приложение на материалния закон. Предвид събраните доказателства по делото съдът прие, че фактическата обстановка е обективно и правилно установена.
Съгласно чл.124 от ЗДДС рег истрираните лица по този закон водят задължително следните регистри: 1. дневник за покупките; 2. дневник за 2 продажбите.
Съгласно чл.125 ал.1 вр. с ал.3 вр. с ал.5 от ЗДДС, данъкът се декларира, чрез едновременно и своевременно подаване на СД и отчетните регистри за съответния данъчен период. Касае се за месечно задължение, което е следвало да се изпълни до 14-то число на следващия данъчния период месец.
Очевидно за дружеството като регистрирано лице е съществувало задължение да подаде отчетните регистри и същото ги е подало, но със закъснение след срока. Задължението по чл.125 от ЗДДС остава неизпълнено и в хипотеза, когато се пропусне срока по чл.125 ал.5 от ЗДДС.
На жалбоподателя е била вменена административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.125, ал.5 вр. с ал.3 от ЗДДС.
Административнонаказващият орган при издаване на наказателното постановление е длъжен да провери съответствието на фактите, въздигнати и предявени като основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност, с материалния закон както и и съответствието с административно наказателната норма, послужила за определяне на вида и размера на наложеното наказание. При тази проверка наказващият орган правилно е приел съответствие на фактите, свързани с неспазване на срока по подаване на отчетни регистри, като е отчел важимостта на обществените отношения, които са засегнати. Нарушителят нито пред наказващия орган, нито пред съда сочи извънредни обстоятелства, които да са препятствали изпълнението на задълженията му към приходната администрация, като същевременно се ползва от регистрацията си по ЗДДС, дори когато не осъществява облагаеми доставки. Следва да се отбележи, че след като остава регистриран по ЗДДС, дори когато няма данък за внасяне или за възстановяване, регистрираното лице остава длъжно да подава СД по чл.125 от ЗДДС, така и отчетните регистри по чл. 124 от същия закон. В този смисъл абсолютно ирелевантно е, че са били подадени нулеви справки декларации.
Не може обаче да не се отчете, че регистрираното по ЗДДС лице е изпълнило задължението си макар след срока, но преди съставяне на акта за установяване на административно нарушение, както и че закъснението не е било голямо, около два месеца. Това обстоятелство дава основание на съда да приеме, че случаят по степен на обществена опасност се отличава с по-ниска такава в сравнение с останалите нарушения от същия вид. Подаването на 3 отчетните регистри преди съставянето на акта и закъснението, с което са подадени и което не е значително, са били обстоятелства, които е следвало да се отчетат от наказващия орган при преценката му да издаде или не наказателно постановление. Като не е отчел тези обстоятелства наказващият орган е издал незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено.
При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на акта за установяване на адм. нарушение и на наказателното постановление, съдът прие, че същите са издадени от компетентни лица, като в тази връзка към материалите по административнонаказателната преписка е приложено заверено копие на заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. Спазени са сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН за съставяне на актовете.
Нарушението е описано ясно и нарушителят е успял да разбере в какво се състои и да организира защитата си.
Наличието на неправилна преценка относно степента на обществена опасност на нарушението е довело до неправилно приложение на материалния закон и налага отмяна на наказателното постановление.
При този изход на делото и при направено искане от ответната страна следва в полза на жалбоподателя да се възложат и сторените от него разноски. Такива се претендират в размер на 500 лв., като е направено възражение от ответната страна за намаляването им при установена прекомерност. Като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и същото е приключило в едно съдебно заседание, съдът прие, че следва да намали претендираният размер адвокатско възнаграждение до минимума, предвиден в чл.18, ал.2 вр.чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г., следва в полза на жалбоподателя да се присъди сумата в размер от 400 лв., представляващи сторени по делото разноски за оказана правна защита и съдействие.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 677130-F677094/21.11.2022 г., 4 издадено от Директор на дирекция Обслужване в ТД на НАП Пловдив, с което на ВИВ Пропърти ЕООД, седалище и адрес на управление : гр.
Пловдив, Цариградско шосе № 76, вх. Б, ет.4, ап.24, ЕИК 206387351, за нарушение на чл.125, ал.5 вр.ал.3 от Закона за данък върху добавената стойност на основание чл.179, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на ВИВ Пропърти ЕООД, седалище и адрес на управление : гр. Пловдив, Цариградско шосе № 76, вх. Б, ет.4, ап.24, ЕИК 206387351 сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5