Решение № 208 от 08.09.2023, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Карнобат, 08.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тонка В. Мархолева при участието на секретаря Петя Н. Ганчева като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело № 20222130100771 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод подадената искова молба от С.

Я. С. и С. Я. С. срещу ответниците Й. Д. В. и И. Д. В.- Г., с която се претендира да бъде прието за установено, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в село Грозден, Община Сунгурларе , обл.

Бургаска, а именно: дворно място с площ от 1800 кв.м., празно – незастроено, образуващо УПИ № XVII – 201 в кв. 15 при граници: улица, Г. С. , Ст. Д. и Ст. С..

В исковата молба ищците, съпрузи, твърдят, че в началото на 2007 г. закупили от Д. И. В. НИ, находящ се в с. Грозден, представляващ дворно място с площ 2450 кв.м. заедно с построените в неговата североизточна част жилищна сграда, навес, лятна кухня и баня. Сочат, че дворното място било отразено в действащия ПУП на селото, одобрен със заповед № 935/16.08.1974 г., като УПИ № I- 202 в кв. 15 с площ 650 кв.м., в който са нанесени гореописаните постройки и УПИ № XVII- 201 в кв. 15 с площ 1800 кв.м. празно-незастроено, като между двата УПИ липсвала ограда и те се владеели като един общ имот. Твърди се още, че при извършването на сделката В. удостоверил правата си върху продавания имот с НА № 37 том 2 дело № 425/ 19.09.1978 г. на PC гр.Карнобат, който се отнасял до част от продаденото 1 дворно място, съответна на УПИ № I- 202 в кв. 15 и построените в него сгради, като продавачът твърдял, че не може да открие документ за собственост за УПИ № XVII – 201 в кв. 15, поради което покупко-продажбата била оформена документално само за УПИ № I- 202 в кв. 15 и сградите в него с нотариален акт № 130 том 1 рег.№ 622 дело № 76/ 29.01.2007 г. Допълват, че в деня на сделката В. предал на ищците владението на цялото дворно място от 2450 кв.м. включващо и УПИ № XVII- 201 в кв. 15, върху който ищците упражнявали владение, считано от същата дата. Сочат, че двата УПИ били оградени с ограда, която се заключвала. Ищците обработвали двора чрез свои близки и добивали продукция от царевица, картофи и др., като никой не оспорвал правото им на собственост, вкл. продавача, чиито наследници не се интересували от имота. Поради това се твърди, че на 29.01.2017 г. ищците придобили правото на собственост върху недвижимия имот. Твърдят още, че ответниците са законни наследници на продавача Д. И. В.. През лятото на 2022 г. ищците решили да се снабдят с документ за собственост за УПИ № XVII- 201 в кв. 15, но в хода на изготвяне на документите се установило, че по реда на ЗМДТ последният бил деклариран от ответниците на основание давност по НА № 45/1993 г. Тогава ищците разбрали, че плащали данъци не за цялото дворно място, а за частта от него, за която имали документ за собственост. Допълва, че ответниците са изгубили правото си на собственост и черпят формално права от НА № 45 том 3 дело № 1265/ 27.10.1993 г. на PC гр.Карнобат, с който наследодателите на Д. В. - И. Д. В. и Й. К. В. са признати за собственици на УПИ № XVII- 201 в кв. 15.

Ответниците са депозирали в срок два отговора на исковата молба на 05.12.2022 г. и на 07.12.2022 г. идентични по съдържание, с които оспорват твърдението, че техният наследодател през 2007 г. е предал на ищците владението на цялото дворно място, както и че същият не можел да намери нотариалния акт за процесния имот. Сочат, че И. Д. В. и Й. К. В., наследодатели на Д. И. В. и на ответниците, били признати за собственици на процесния имот на основание давностно владение, съгласно нотариален акт № 45, том 3, дело № 1265/27.10.1993г., който бил приложен още с исковата молба. Изтъкват, че ако желанието на Д. В. е било да прехвърли и процесния имот на ищците то той е можел да го направи, доколкото е разполагал с документ за собственост. Настояват, че в НА от 29.01.2007г., с който ищците се легитимират като собственици на другия имот липсва записване, че Д. е 2 предал на ищците освен този имот и владението върху имота, предмет на настоящото дело, от което се установявало, че продавачът Д. не е желал да го продаде на ищците, а още по-малко да им предаде владението. Оспорва твърденията, че от 29.01.2007г. ищците били във владение на имота и никой нямал претенции за него, като сочи, че през 2011г. дъщерята на Д. И. В. -Й. В. се е снабдила с удостоверение за търпимост на сградата, която е построена в дворното място. Пак през 2011 г. ответниците са се снабдили със скица на имота, като в скицата е цитиран НА от 1993г. През 2011 г. ответниците декларирали процесния имот в данъчната служба, придобит по наследство.

През целия този период от 1993г. и до настоящия момент ответниците (и техните праводатели) владеели процесния имот и заплащали и данъците за него, без да знаят за претенциите на ищците. Имотът бил посещаван няколко пъти през годините от В., а след това и от ответниците. Оспорват представената с исковата молба служебна бележка от кмета на Община Сунгурларе като невярна.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно нотариален акт № 37 том 1 дело № 425/ 19.09.1978 г. на PC гр.Карнобат (л. 6)И. Д. В. и съпругата му Й. К. В. са признати за собственици по давностно владение на недвижим имот, представляващ : дворно място от 650 кв.м., представляващо парцел I-202 в кв. 15 по плана на с. Грозден, при граници : от две страни: улица; от две страни – М. Ж., заедно с построената в него масивна жилищна сграда и стопански постройки. Не се спори, че въпросният имот е идентичен с този, предмет на нотариален акт № 130 том 1 дело № 76/ 29.01.2007 г. на нотариус № 323 при PC гр. Карнобат (л. 10), с който Д. И. В. е продал на С. Я. С. дворно място с площ 650 кв.м., съставляващо УПИ I-202 в кв. 15 съгл. действащия ЗРП на с. Грозден при граници: север и изток – улици; запад – УПИ XVII-201 и юг – УПИ II-201., ведно с построените в него жилищна сграда, масивна конструкция на един етаж, състоящ се от три стаи за живеене с един коридор с площ от 54 кв.м., навес, паянтова конструкция с площ 21 кв.м. и лятна кухня и баня от полумасивна конструкция с обща площ 20 кв.м.

3

Видно от нотариален акт № 45 том 3 дело № 1265/ 27.10.1993 г. на PC гр.Карнобат (л. 7) И. Д. В. и съпругата му Й. К. В. били признати за собтвеници на НИ по давностно владение върху дворно място от 1800 кв.м., образуващо парцел XVII-201 в кв. 15 по плана на с. Грозден при граници: улица, Г. В. С., С. Д. , И. Д., ведно със стопанска постройка в парцела и останалите подобрения и насаждения.

Видно от удостоверение за наследници изх.№ 7/ 22.01.2002 г. на кметство с.Грозден, удостоверение за наследници изх.№ 59/ 21.03.2003 г. на кметство с.Грозден (л. 8-9) Д. И. В., син на И. и Й. В.и, след смъртта на последните, настъпила последователно на 15.01.2002 г. и 20.03.2003 г., останал техен единствен наследник, в каквото си качество прехвърлил на ищеца С. Я. С. (по време на брака му с другата ищца С. Я. С., за което не се спори) УПИ I-202 в кв. 15 съгл. действащия ЗРП на с. Грозден срещу сумата от 1 300 лв.

По делото е представена служебна бележка от 10.08.2022 г., издадена от кмета на с. Грозден, Община Сунгурларе, съгл. която С. С. и С. С. били закупили през 2007 г. имот в с. Грозден, представляващ УПИ XVII-201 в кв.

15 по ПУП на селото.

Представено е и Удостоверение за търпимост №130 от 10.10.2011 г., издадено по заявление от 14.09.2011 г. от Й. Д. В. от арх. Г.ев на длъжност гл. архитект на Община Сунгурларе, съгл. което спрямо сградите, построени в УПИ XVII-201 в кв. 15 са на лице условията за приложимост на пар. 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, последните представляват търпими строежи, не подлежат на премахване и могат да бъдат предмет на разпоредителна сделка от страна на наследниците на И. и Й. В.и, които счита за собственици съгл. нотариален акт № 45 том 3 дело № 1265/ 27.10.1993 г. на PC гр.Карнобат. Приложена е и скица от 06.10.2011 г. на УПИ XVII-201 в кв. 15, съгл. която имотът, собствен на И. и Й. В.и, не е актуван за общинска собственост.

По делото са приложени от ответната страна квитанции от платени от И. Д. В., Б. Я. В., Й. К. В. и Д. И. В. данък недвижими имоти, такса битови отпадъци и лихви върху местния данък и такса за годините – 2022, 2021, 2003, 2004, 2005, 2006, 2008, 2009 и 2010 г. Представени са и разписки за платени суми към ВиК Бургас от 24.09.2008 г. за абонат 814377 И. Д. В. за сумата от 74, 22 лв.; от 24.10.2008 г. за сумата от 300 лв.

4

Изискани са и постъпили справка за отчетени количества вода от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за период от 36 м. – от 13.08.2020 г. до 12.06.2023 г., от която е видно, че последно е имало отчетено количество водоподаване в имот с аб. №709922, заведен на С. Я. С. през м. август 2022 г.

От справката за косумирана ел. енергия в квтч от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД (л. 135-136) също се установява, че след м. август 2022 г. не са начислявани суми за консумация на ел. енергия.

По делото са разпитани по двама свидетели на ищците и ответниците с оглед установяване на обстоятелството по упражняване на фактическата власт върху УПИ XVII-201 по плана на с. Грозден.

От показанията на свид. Ц. С. Б., кмет на селото от 1995 г., се установява, че последният се познава със страните по делото и е съсед на С. и С. т.к. живее до другото жилище на ищците, с които твърди, че е израснал.

Сочи, че последните посещавали и двете си къщи, но от повече от 10 години били заминали да работят за Германия и се връщали лятото, като братовчедите на С. по-скоро се занимавали с дейностите по къщата. Твърди, че имотът представлява дворно място, в което има построена жилищна сграда и допълнителни подобрения - лятна кухня, търговски обект, гараж, хамбар, построени след закупуване на имота от ищците. Допълва, че дворът към жилищната сграда бил около два до три декара, като постройките били във входната част, от източна страна бил входът на къщата, от север имало голям портал, който е за по-големи машини и гараж. Твърди, че дворът е ограден от север, от изток и запад с телена мрежа с оградни колове. Сочи, че ищците отглеждали в западната част на имота зеленчуци като заключвали порталът към дворното място и направили частична реконструкция на хамбара.

Изтъква, че ищците оставили човек в имота – една жена, която да се грижи за него, а поне един от тях се връщал лятото. Твърди, че имотът бил на И. и Й.

В.и, като след тяхната смърт останал на сина им Д. В., който периодично идвал за кратко да „хвърли едно око“, т.к. живеел в Бургас. Сочи още, че в общината никой друг не идвал да пита за този имот. Допълва, че последната пролет помогнал на ищците като ги свързал с човек, който има техника да им изоре дворното място, като впоследствие С. бил споделил, че подготвили мястото за сеитба. Твърди, че синът на ищците Я. е женен, има си собствено семейство, с което живее на друго място, като С. и С. купили процесната 5 къща за малкия им син Й., който живеел в Сунгурларе, тъй като жена му била от там. Твърди, че в разписните листи в архива на общината западната част на имота се водела на И. и Й. В.и. Допълва, че магазинът е на границата с улицата – на ъгъла, но на гърба му нямало ограда. При предявяване на Скица № 365/06.10.2011г. (л. 42) свидетелят твърди, че между двата имота (УПИ I202 в кв. 15 съгл. действащия ЗРП на с. Грозден и УПИ XVII-201) не е виждал ограда. Допълва още, че ищците предимно пребивават в първата им къща в с. Грозден, а младото семейство на техния син живеело в новата процесната къща, където била и жената, която оставили да стопанисва имота С. Д..

По делото е разпитан и свид. Свид. М. Р. Д., съсед на ищците и племенник на жената, която била настанена в къщата в УПИ I-202 в кв. 15 – С. Д.. Последният сочи, че леля му се е грижела за къщата и за двора до миналото лято, като дворното място, което било повече от два декара, оградени от всички страни с телена мрежа, се използвало за сеене на зеленчуци, царевица. Изяснява, че на двора имало от едната страна като портал за машини и входната врата към къщата, до която имало магазинче, лятна кухня, гараж и хамбар, като С. и С. построили магазинчето и хамбара.